Решение № 1653 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6443/2012 г.

Решение № 1653 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6443/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Васил Григоров Василев, осъществяващ търговска дейност като EТ "Морски бряг - Васил Василев" със седалище и адрес на управление: гр. Варна, с. о. "Траката" ул. "Първа" № 81, подадена чрез процесуалния му представител адв. Баргазова, срещу решение № 470/28.02.2012 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 2601/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 031005564/01.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 297/16.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в хода на ревизионното производство и в хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, установяващи реалното осъществяване на доставките на услуги по процесните фактури, издадени от двамата доставчици. Неправилен е изводът на съда, че двата седлови влекача, придобити от ЕТ "Валентин Александров" не са технически годни да осъществят услугите. Въпреки липсата на договор, сключен в писмена форма, изпълнението му се установява от фактурите и протоколите към тях. Съставянето на пътни листове и товарителници не се налага, поради това, че придвижването на МПС, извозващи земна маса, се извършва в рамките на концесионната площ. Неправилно съдът е преценил свидетелските показания. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 031005564/01.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 297/16.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице във връзка с осъществяваната от него дейност като ЕТ е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 6, чл. 9, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в общ размер 26 676.67 лв. и са начислени лихви в размер на 7 220.79 лв. по три фактури, издадени от ЕТ "Валентин Александров" през м. септември, м. октомври и м. ноември 2008 г. и по две фактури, издадени от "Гелмекс" ЕООД с предмет "транспортна услуга - извозване на земни маси". Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ срещу обжалваната част от РА, като е приел, че по отношение на доставчика "Гелмекс" ЕООД не са представени нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебното производство доказателства, че е разполагал с необходимите транспортни средства за извършване на услугата по извозване на земни маси, както и доказателства за неговата кадрова обезпеченост. Счетоводството на този доставчик не е проверено и от вещото лице във връзка с изготвянето на възложената му от съда ССЕ. Освен това, ревизиращите органи са установили, че една от фактурите не е включена от това дружество в дневника за продажбите, а фискалните бонове към фактурите са издадени от нерегистрирано фискално устройство, поради което не удостоверяват надлежно плащане. По отношение на доставчика ЕТ "Валентин Александров" с правоприемник "Евро строй транс" ЕООД съдът е приел, че е установено, че същият разполага с два седлови влекача, ползвани по силата на сключен лизингов договор, но не представя доказателства за това, че разполага и с полуремаркета към тях. Не са кредитирани свидетелските показания, тъй като са непоследователни, без необходимата конкретика и вътрешно противоречиви. Обсъдени са представените писмени договори от жалбоподателя в съдебното производство и е направен извод, че същите не касаят спорните моменти. Така постановеното решение е правилно. По отношение на доставчика "Гелмекс" ЕООД фактите са правилно установени от съда и въз основа това е направен законосъобразен извод за недоказаност на реалното предоставяне на транспортната услуга за извозване на земни маси. В касационната жалба в тази връзка не се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на решението. По отношение на доставчика ЕТ "Валентин Александров" правилно съдът е преценил представените лизингови договори и заключението на вещото лице във връзка с това, че към процесните периоди от време, той е разполагал само с два седлови влекача, но не и с полуремаркета към тях. По силата на лизингов договор от 13.02.07 г. този доставчик е получил правото да ползва и придобие собствеността върху три седлови влекача и четири полуремаркета, но същите транспортни средства счетоводно са отписани на 20.03.2008 г. на основание договор за заместване на страна в договора за лизинг, по силата на който "Автотранс спринт" ЕООД замества ЕТ "Валентин Александров". Освен това, според обясненията на този доставчик, устно той е поел задължение към жалбоподателя за осигуряване на фадрома на обекта, която също била необходима за извършването на услугите - превоз и пробутване на земни маси в старата кариера в м. "Маница" в землището на кв. Виница, но доказателства за собствена или наета такава не са представени. Отново в дадените обяснения се твърди, че двата автомобила, придобити по силата на лизинговия договор, са се намирали в базата на Автостопанство 2 в гр. Варна. Правилно е прието от съда, че дори превозването на земни маси да е било извършвано на разстояние от 1 км, както е отбелязано в протоколите, в рамките на кариерата, то за да достигнат до самата кариера, товарните автомобили са се движили извън нея и във връзка с придвижването им, както и с оглед отчитането на разходите за гориво, е следвало да бъдат съставяни пътни листове. По отношение на представените от жалбоподателя договори: Единият от тях с дата 03.10.03 г. е сключен с община Варна и установява предоставянето на концесия на жалбоподателя за добив на пясък в находище "Маница" в землището на с. Виница за срок от 15 години. С решение № 03-ДО-155-00/17.12.04 г. на директора на РИОСВ - Варна е разрешено на ЕТ за срок от 17.12.04 г. до 17.12.07 г. да извършва дейности по събиране, транспортиране и оползотворяване на отпадъци на площадка № 1 с местонахождение, гр. Варна, кв. "Виница", м. "Маница". Като доказателство за това, че такава дейност е осъществявана от жалбоподателя е представен договор и издадени от него фактури на "Стимекс" ООД за приемане и прехвърляне на земни маси и строителни отпадъци. Правилен е изводът на съда, че така представените писмени доказателства установяват факти, които не са пряко свързани със спорните въпроси, тъй като от страна на ревизиращите органи е оспорено извършването на услугите по натоварването на земните маси и транспортирането им до определено място в границите на кариерата, както и тяхното разстилане /заравняване/. Свидетелят Хюсеин заявява, че работи като машинист на пясъчната кариера при жалбоподателя от 2007 г. Според неговите показания, в едната част на кариерата се трупа земна маса, а после тя се извозва до мястото, откъдето е взет пясъка и по този начин се прави култивация. Посочва, че през есента на 2008 г. тази дейност е извършвана от фирма "Валентин". Правилно Варненският административен съд е приел, че показанията дадени от свидетел, работник при жалбоподателя, които не са категорични нито по отношение на периода от време, нито по отношение на фирмата - доставчик, нито относно транспортните средства, вида и обема на извозваната земна маса /без строителни отпадъци или с такива/, не могат да бъдат приети като достатъчни, за да установят реалността на доставките. Показанията на св. Костадинов, който има търговски отношения с жалбоподателя, действително не са конкретни. Същият заявява, че когато е ходил до кариерата или е минавал покрай нея е виждал големи камиони със земна маса или пясък. С оглед на така изложените съображения, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, решението на Административния съд - Варна, като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е представляван от юрисконсулт в касационното производство, не е изразил становище по касационната жалба и не е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение