Решение № 2110 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11636/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. Х., гражданин на Сирия против решение 4364/29.10.2024 г., постановено по адм. дело 951/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата против решение 9571/12.09.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АСХ е жалбата на И. М. Х., гражданин на Сирия против решение 9571/12.09.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че И. М. Х. е роден в гр. Тал Абяд, обл. Ракка където е живял до напускането на Сирия. В проведеното интервю е заявил, че притежавал само сирийско гражданство, нямал роднини в страни членки на ЕС, родителите, братята и сестрите му се намирали в родния му град. Посочил е, че нелегално на 01.10.2023г. е влязъл в Турция, установил се в Орфа, след това в Истанбул, където е отседнал при трафиканта. Нямал проблеми с властите в Турция, никой не го принуждавал да се връща в Сирия. Обяснението за напускането на Турция е расизмът. Преминал в България нелегално на 13.10.2023г., като с още трима души преодолели оградата със стълба. След това с автомобил стигнал до София, където бил задържан. Напуснал Сирия, защото имало сражения между сирийската свободна армия и правителствената армия, като сега районът, в който живеел бил завзет от свободната армия. Споделил, че не е членувал в политически партии, не бил арестуван, нито осъждан в Сирия или в друга държава. Нямал проблеми с официалната власт в там, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не участвал във военни формирования. Напуснал РПЦ Харманли за да започне работа София. Производството по неговата молба било прекратено, след което по подадено искане, същото е възобновено. Подал молба за закрила в България, защото тук приемали сирийски граждани и държавата била сигурна. Заявил, че за да се върне в Сирия, трябвало да има сигурност. В допълнение посочил, че искал да отиде в Германия и там да подаде молба за закрила. За изясняване на обстоятелствата е използвана справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Приел е за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материално-правно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки бежанската история административният съд е счел, че изложеното в нея не попада в предметния обхват на ЗУБ, като не се сочи никакъв страх от преследване от официалните власти или по причина на религиозна принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Предвид изложеното съдът е стигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е счел, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Посочено е, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като такова с характер въоръжен конфликт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е нелегално е влязъл в Турция и е отседнал при трафикант. След което нелегално е преминал и границата на Република България. Търсил е работа, като целта му е Германия, където искал да подаде също молба за закрила. Напуснал е самоволно РПЦ, в който е настанен, обяснението на което е било, че е заминал за София за да търси работа. Отделно по отношение на него не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Законосъобразни се явяват изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С оглед което в процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ подобри условия за живот и реализация. При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение