Решение № 14090 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2152/2014 г.

Решение № 14090 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2152/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мистър рок мюзик" ЕООД гр. София против решението № 7 от 2.01.2014 г., постановено по адм. дело № 14045/2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 2101203061/30.07.2012 г., потвърден с решение № 2569/30.10.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли то да бъде отменено. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование Д "ОУИ"/ София, чрез процесуалния си представител юрск. Иванов, оспорва касационната на жалбата. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Мистър рок мюзик" ЕООД срещу РА № 2101203061/30.07.2012 г., потвърден с решение № 2569/30.10.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. С РА е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 6 667,67 лв. по фактури, издадени от "Металстрой БГ" ЕООД и "Диджитал - 1000" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 9 от ЗДДС, тъй като не са налице реално извършени доставки на услуги по процесните фактури по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит е по фактура № 1455/24.02.2011 г., с начислен ДДС в размер на 1 666,67 лв., издадена от "Металстрой БГ" ЕООД, с предмет на доставката - транспорт и логистика за м. 02.2011 г.; и по 6 фактури с ДДС в общ размер 5001,00 лв., издадени от "Диджитал - 1000" ЕООД: фактура № 745/17.03.2011 г., с предмет изработка и разпространение на рекламни материали; фактура № 800/28.04.2011 г., с предмет озвучаване и звукови ефекти; фактура № 705/9.03.2011 г., с предмет подготвяне на сцена и декор, изграждане на сценично осветление; фактура № 782/4.04.2011 г., с предмет изработка, монтаж и демонтаж, и транспортиране на сцена; фактура № 787/8.04.2011 г., с предмет монтаж и поддръжка на осветление и осветителни ефекти; фактура № 792/13.04.2011 г., с предмет изготвяне и монтиране на декори. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че от представените от жалбоподателя документи във връзка с доставките, които съдържат общо, неясно и бланкетно описание на услугите, не се установява наличието на предпоставките за ползване на данъчен кредит по процесните фактури - не доказват реалното изпълнение на фактурираните услуги, както и обстоятелството, че същите са използвани във връзка с дейността на "Мистър Рок Мюзик" ЕООД. Поради това, съдът е приел, че с РА законосъобразно, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 9 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит на оспорващия по фактурите, издадени от "Металстрой БГ" ЕООД и "Диджитал - 1000" ЕООД. Съдът е обосновал извода си след анализ на представените доказателства: договори за услуги, протоколи, фактури, показанията на разпитания свидетел и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Наведените в касационната жалба оплаквания са, че решението е постановено без да са обсъдени всички събрани по делото доказателства и направените възражения, без да се вземат предвид материалите за провежданите мероприятия, във връзка с които са сключени договорите с процесните доставчици, които се съхраняват при касатора и без да е установено дали срещу управителите на доставчиците е образувано административно, наказателно или друго съдебно производство във връзка с тези задължения. Касационните оплаквания са неоснователни. Решението е правилно. От представените по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че договорените услуги са реално изпълнени и то именно от дружествата, издали процесните фактури. Относно доставката на транспорт и логистика от "Металстрой БГ" ЕООД липсват доказателства за извършване на услугата. Няма договор, в който да е уточнен предметът, срокът и начините на предоставянето й. с оглед предмета на услугата транспорт не е изяснено за какъв транспорт става дума, с какво средство, маршрут, какво е транспортирано, къде и т. н. Представените договори за услуги с другия доставчик "Диджитал 1000" ЕООД са бланкетни, не съдържат ясно и конкретно описание на договорените услуги, срок и място на изпълнението им, не е договорена цена и т. н. Конкретно описание на услугите не се съдържа и в представените фактури и протоколи за приемането им. Във всеки един от представените по делото документи за доставките - договор, фактури и протокол, предметът на доставките е описан общо и по идентичен начин, без уговорено количество, качество и конкретно съдържание на дейностите. Недоказано остава на коя конкретна дата са изпълнени доставките, мястото и начинът на изпълнението им. С оглед характера на услугите липсват доказателства за технически средства и лица, с помощта на които са извършени услугите, след като органите по приходите са установили, че доставчикът не е разполагал с нает персонал през ревизираните периоди. Относно изработването и разпространението на рекламни материали не са ангажирани доказателства за вида, количеството и съдържанието на тези материали, както и относно мястото и начините на разпространението им. Относно услугите по изработка, монтаж, демонтаж и транспортиране на сцена, монтаж и поддръжка на осветление и осветителни ефекти, изготвяне и монтиране на декори, озвучение и звукови ефекти, не доказано мястото на изпълнението, с какви материали са изработени сцените и декорите, с каква техника е изпълнено осветлението и озвучаването. Неизяснен е и въпросът във връзка с каква дейност на ревизираното дружество са изпълнявани тези услуги, дали са свързани с дейността на ревизираното лице, в изпълнение на сключени от него договори или др. Поради гореизложеното оспореният ревизионен акт се явява законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Преди всичко касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса по отношение доказването на спорните факти и обстоятелства. Като е изходил от позицията, че правото на приспадане на данъчен кредит е субективно материално право, възникващо в полза на регистрираното по ЗДДС лице, съдът правилно е приел, че в тежест на същото лице е да установи, при условията на пълно доказване, наличието на предпоставките, при които това право е налице. В случая, в доказателствена тежест на ревизираното лице е да установи наличието на предпоставките, за възникване и упражняване на право на данъчен кредит. Ето защо ревизираното лице е това, което следва да установи ползващите го и твърдени от него обстоятелства, че реално е получил услугата, съответно, че тя е изпълнена от доставчика. Съдът е спазил принципа на служебното начало като е указал на страните разпределението на доказателствената тежест относно релевантните за спора обстоятелства. При постановяване на акта си по съществото на спора съдът е изложил подробни и обосновани мотиви относно приетата от него фактическа обстановка и във връзка с направените правни изводи, отговорил е на всички направени от страните възражения и на доводите в жалбата. Решението е правилно. Съдът е обсъдил наличието на предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. Относно доставката по фактура № 1455/24.02.2011 г., с начислен ДДС в размер на 1 666,67 лв., издадена от "Металстрой БГ" ЕООД с предмет "транспорт и логистика за м. 02.2011 г. освен фактурата и фискален бон към нея и отразяването й в дневника за продажби и справките декларации по ЗДДС за съответния период не са представени други доказателства. Съдът обосновано е приел, че липсват доказателства за реалност на доставката на транспортна услуга от "Металстрой БГ" ЕООД. Признаването на право на данъчен кредит само по данъчни фактури, при липса на откриване на доставчиците и на всякакви доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното изисква кумулативното изпълнение на двете условия - наличие на фактура и осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право. Съдебната практика на СЕС е непротиворечива, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (в този смисъл Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). Реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата е в компетентността на националния съд. Съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е сторил по делото. По аргумент от т. 50 от Решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на конкретни улики за наличието на измама (доказването на които е в тежест на приходния орган), съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, които в случая не са доказани. След като жалбоподателят претендира че в негова полза са престирани стоки и услуги от доставчиците, не може да претендира, че е добросъвестен и не участва в данъчна измама, след като по необходимост би следвало в негова полза да се изпълнени услугите. Изложеното се отнася и до доставките от "Диджитал 1000" ЕООД. Всяка от фактурите е придружена от приемо-предавателен протокол. Представени са и три договора за услуги между "Диджитал 1000" ЕООД като изпълнител и "Мистър Рок Мюзик" ЕООД - възложител. От тях обаче не може да се установи конкретното съдържание на договорените услуги, срокът, дата и място на изпълнението им, начинът на формиране на цента им. Съдът обосновано е приел, че не се установява датата на извършване на услугите и с какви технически средства са извършени. От заключението на ССЕ и разпита на вещото лице се доказва единствено осчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на ревизираното лице, но и свидетелят, осчетоводил фактурите не твърди, че сделките са изпълнени. Неоснователни са възраженията на касатора, че материалите от провежданите мероприятия, поради които са сключвани договори с процесните доставчици се съхраняват при него и са на разположение за проверка. На първо място след като в представените преки доказателства свързани с осъществяване на услугите - договори и приемо-предавателни протоколи - не може да се установи конкретна дата и място на предоставянето им, както и точното съдържание на фактурираните услуги, те не биха могли да бъдат обвързани с конкретно мероприятие. Но дори и да са налице такива доказателства, както се твърди от касатора, то поради вече изложеното по-горе, в негова тежест е било да ги представи не само пред съда, но още пред ревизиращите, независимо от обема им. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че по делото е останало неизяснено дали срещу управителите на дружествата доставчици има образувано административно, наказателно или друго съдебно производство във връзка с процесните задължения. Административното и наказателното производства в областта на данъчните правоотношения са автономни и независими. Резултатите от проведено административно производство не обвързват наказателното производство и в двете посоки: дори в рамките на административното данъчно производство да не са установени допълнителни данъчни задължения над декларираните от данъчно задълженото лице, разследващите органи могат да приемат, че е налице укриване на данъци и обратното - при установени по административен ред такива задължения, те да не представляват престъпление. Такова е и тълкуването дадено от ОСНК на ВКС в Тълкувателно решение № 1/2009 г. От изложеното следва, че не са налице твърдените от касатора доводи. Законосъобразно АС е приел, че от представените от документи във връзка с доставките, които съдържат общо, неясно и бланкетно описание на услугите, не се установява наличието на предпоставките за ползване на данъчен кредит по процесните фактури - не доказват реалното изпълнение на фактурираните услуги, както и обстоятелството, че същите са използвани във връзка с дейността на "Мистър Рок Мюзик" ЕООД По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради липса на направени искания не следва да се присъждат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,