Решение № 9131 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10815/2012 г.

Решение № 9131 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10815/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, образувано е по жалба на "ДИАНА 2000" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, представлявано от управителя Диана Яръмова, срещу решение № 672 от 14.08.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629,18 и от км 0+000 до км 0+780, участък от км 60+550 до км 61+629,18 - етап II" на територията на област София (обнародвано в Държавен вестник бр. 63 от 17.08.2012 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждената част от поземлени имоти: 1. № 68134.4354.301 с обща отчуждена площ на имота 1745 кв. м. в землището на район "Люлин" - 194 027 лв., Столична община; 2. № 68134.4354.565 с обща отчуждена площ на имота 548 кв. м. в землището на район "Люлин", Столична община - 60 932 лв.; 3. № 68134.4354.566 с обща площ на имота 3356 кв. м., от които отчуждени 5 кв. м. в землището на район "Люлин", Столична община - 556 лв. Твърди, че така определената оценка за имотите е занижена и определеното обезщетение не отговаря на реалната пазарна стойност за имотите с подобни характеристики. Желае изменение на решенето в посока на увеличение на определеното обезщетение. Ответникът - министерски съвет на Република България и заинтересованите страни- министър на регионалното развитие, министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват основателността на жалбата. Изразяват становище за неоснователност и евентуално за уважаване на същата в хипотезата на първи вариант от тройната съдебно-оценителна експертиза. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от ЗДС от юридическо лице с правен интерес от обжалване и е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение от жалбоподателя - дружество "ДИАНА 2000" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград са отчуждени три имота за изграждане на инфраструктурен обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629,18 и от км 0+000 до км 0+780, участък от км 60+550 до км 61+629,18 - етап II" на територията на област София . За изясняване на фактите и обстоятелствата по делото по искане на страните са назначени единична и тройна съдебно-оценителни експертизи. От заключението на единичната съдебно-оценителна експертиза се установява, че първият от трита имота - № 68134.4354.301 с обща отчуждена площ на имота 1745 кв. м. в землището на район "Люлин" се отчуждава целият, като в имота има монтирани 4 билборда с посочени размери, 12 бр. стоманени пилони за знамена монтирани върху стоманобетонови фундаменти, 6 бр. стоманени стъбла и стоманена колона. В имот № 68134.4354.565 с обща отчуждена площ на имота 548 кв. м., който също се отчуждава целият съществува строителство както следва площ, свободна от застрояване от 405 кв. м. е асфалтирана, има изградени канали за повърхностно отводняване с метални решетки, ограда от стоманобетонов фундамент с височина 0.40 м с метални колове и ажурни пана от ковано желязо с височина 2 м. и дължина 34м, две врати от ковано желязо с поцинковано покритие с височина 2.2 м . В имота има изградена едноетажна сграда, представляваща автомивка с две клетки - метална конструкция от три страни с оградни панели от три страни. Сградата е захранена с ток и вода, на площ е от 51 кв. м. и е в експлоатация. В имота същото така е построена едноетажна сграда - пункт за автотехнически прегледи с площ от 92 кв. м., същата е монолитна с плосък покрив с хидро и топлоизолация, дограмата е PVC и стъклопакет. Има две метални автоматично отваряеми врати. В нея са ситуирани хале за автотехнически прегледи, офис към него, стая за охраната и санитарен възел. Захранена е с ток и вода, отводнена е в дворната канализация има охранителна и пожароизвестителна инсталация. В експлоатация е и е в добро състояние / според данните от огледа на вещото лице/. Зоната за автотехнически прегледи има ограда от 2 м. и дължина 3 м както и две метални врати с размери 3/2.2 м. има канал за повърхностно отводняване, покрити с метални решетки. От третия имот № 68134.4354.566 с обща площ на имота 3356 кв. м. се отчуждават 5 кв. м. - асфалтирана площ От тази част се налага изместване на дворната канализация 40 м от PVC и два броя шахти с диаметър 0.7 м и дълбочина 1.70 м. Видно от заключението на вещото лице, административният орган, при определяне на оценката на отчуждените имоти и части от имоти, е оценил единствено земята. Подобренията по нея и сградите и съоръженията не са оценени. Според вещото лице по единичната експертиза при оценяване на земята по правилото на чл. 32, ал. 2 от ЗДС вр. § 1а от Др на ЗДС, следва да се вземат предвид съществуващите пазарни аналози. Имотите са в урбанизирана територия и са урегулирани поземлени имоти. Въз основа на пазарните аналози - сделки за имоти с подобни характеристики, вещото лице е определило, че 1 кв. м. земя за подобни имоти се оценява на 150.21 лв. Оценката е дадена въз основа на 19 броя изследвани сделки. Общата стойност на земята на трита имота се определя на 345 182 лв. По оспорване от жалбоподателя е назначена и приета тройна съдебно - оценителна експертиза, която представя оценка на земята в два варианта - с включване на сделки в относимият едногодишен период, извършени с цена, равна на данъчната стойност на имотите, и във вариант, при който тези сделки са изключени. Съгласно първия вариант общата оценка на земята от трите имота е определена на 313 684 лв.., формирана така: земя за имот № 68134.4354.301 с обща отчуждена площ на имота 1745 кв. м - 238 198 лв. за имот № 68134.4354.565 с обща отчуждена площ на имота 548 кв. м. - 74 804 лв. и за имот № 68134.4354.566 с обща площ на имота 3356 кв. м., от които отчуждени 5 кв. м. - 683 лв. Във втория вариант от списъка на сделките, които са сравнени са изключени тези, при които страните са посочили данъчната оценка за цена на имота. Така изследвани сделките формират следните цени: 300 581 лв за първия изот, 94 395 лв за втория имот и 861 лв. за третия имот. Въз основа на събраните доказателства Върховният административен съд намира, че обезщетението за земята от трите имота следва да се определи съобразно първия вариант на тройната съдебно-оценителна експертиза. При определяне на оценката вещите лица са изследвали относими сделки за имоти с подобни характеристики, каквото е правилото на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, докато при изготвяне на административната оценка не са представени данни за съпоставяне и изследване на пазарни аналози. Изискване на закона е извършването на оценка по този сравнителен метод и след като вещите лице по тройната експертиза са го извършили, заключението по първия вариант следва да се възприеме като съответстващ на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. От списъка на сделките не могат да бъдат изключени извършените в относимия период сделки, при които страните са се договори за цена, равна на данъчната оценка. Цената на имота, предмет на продажба, е предмет на свободно договаряне и няма никакви данни, че това е цена, посочена при заобикаляне на закона. Ето защо тези сделки следва да се имат предвид и да служат като аналог при определяне на пазарната цена на имотите. Досежно подобренията в имотите съдът съобрази следното: жалбоподателят претендира да се оценят съществуващите в имотите подобрения и сградите във втория имот, като твръди, че следва да получи обезщетение за същите . За основателността на претенцията следва да се вземе предвид дали за постройките са налични строителни книжа и дали те са извършени в съответствие с разрешеното в тях строителство по вид и обем. От значение за законността на строителството е и дали фактически извършеното строителство съответства на разрешеното. За законността на строителството по искане на съда се представят стоителни книжа, сред които - разрешение за ползване № 222- ПК-259 от 10.05. 2004 г. относно " център за гуми с магазин, кафе, гумодемонтажно, реглаж, преден мост, складове, офиси, център за годишни технически прегледи, автомивка, котелно с нафтов резервоар, електрозахранване с кабели, канал по улица и външен водопровод". Съгласно посоченото в него строежът е разрешен с разрешение за строеж № 329 от 02.07. 2003 г. и № 544 от 10.10.2003 г. и одобрени проекти от 02.07.2003 г. и 10.10.2003 г. Представя се разрешение № 329 от 02.07.2003 г., като видно от същото на дружеството е разрешено изграждане на център за гуми, магазин, кафе - гумодемонтажно, реглаж, складове, офиси с посочени кота корниз - 10.00. Строежите се разрешават в имот III -1305, в кв. 64. Представено е и разрешение за строеж № 544 от 10.10.2003 г., съгласно което на жалоподателя е разрешено изграждане на център за годишен технически преглед и автомивка в същия имот III-1305 в кв. 65. В преписката се представя и разрешение за ползване № 242 от 28.10.2011 г., с което на жалоподателя е разрешено ползването на пристройка за гуми към център за гуми и ограда, строителството на които е разрешено с разрешение № 72/21.04.2011 г., последното не се представя като доказателство. По делото са представени копия от РУП за обектите, които обаче не носят печат с одобрение, подписано от главния архитект на общината. Не са ангажирани и доказателства, въпреки спорния въпрос за това, относно индентичност на съдържащите се в РУП обеми и вид на строителство с действително извършеното на място. Видно от съдържанието на представените разрешения за строеж, имащи отношение към решаване на въпроса за законността на строителството, строежите в имот III -1305 вкв. 64 по ПРЗ на сграна, район " Люлин" са разрешени при условията на чл. 50 от ЗУТ - разрешение № 329 от 02.07.2003 г. и при условията на чл. 50 и чл. 56 от ЗУТ - разрешение № 544/2011 г. Съгласно чл. 50 от ЗУТ, регламентиращ изграждане на временни обекти, лицата имат право да изградят единствено лимитативно посочените в този текст на закона вид строежи. Нормата на чл. 50 от ЗУТ разделя хипотезите, когато се иска изграждане на временни обекти в застроени имоти и изграждане на такива в незастроени имоти. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУТ временни обекти могат да се разрешат само еднократно. Видно от доказателствата процесният имот, предмет на отчуждаване № 68134.4354.565 е бил незастроен. По делото жалбоподателят не е ангажирал доказателства за идентичност на имот № 68134.4354.565 с имот III - 1305., за който се отнасят двете строителни разрешения, но този въпрос не е бил спорен между страните. Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗУТ в незастроените имоти се допускат единствено следните временни обекти - жилищна сграда на два етажа до 60 кв. м. или едноетажна такава до 80 кв. м., ателие, обект с обслужващо предназначение, при спазване на ограничения за площ по б."а" - до 30 кв. м. за двуетажните и 40 кв. м. за едноетажните, постройки на допълващо застояване по чл. 46 от ЗУТ, гараж и огради с ограничения за височина по чл. 48, ал. 2 от ЗУТ. Съобразно чл. 56 от ЗУТ в имотите могат да се поставят преместваеми обекти за увеселителна, търговска или обслужваща дейност въз основа на разрешение за поставяне. Видно от огледа на вещите лица, на място в процесния имот установеното строителство не отговаря на обема на допустимото по закон строителство за временни обекти както по вид, така по обем, регламентирано в чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и чл. 56 от ЗУТ. Нарушено е и изискването за еднократност на разрешеното временно строителство, съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУТ. На място е изградено строителство, което не попада в максимално допустимите ограничения за площ на временните обекти по чл. 50, ал. 1, т. 2, вр. чл. 50, ал. 1, т. 1, б. "в", нито на допустимите по вид обекти по чл. 46 от ЗУТ /постройки на допълващо застрояване/ . От заключението на вещото лице по единичната експретиза се установява, че единият от двата строежа в имота е монолитен. Масивното строителство излиза извън обхвата на разпоредбите на чл. 50 от ЗУТ, когато надвишава изискванията за застроена площ по ал. 1, т. 2, б."а" . Строежът - пункт за автотехнически прегледи на място е с площ от 92 кв. м., поради което по вид и обем на строителството за същия се определя като сграда на основното застрояване и за него са необходими друг вид строителни книжа, каквито не са издавани - инвестиционен проект и др. За първия от отчуждаемите обекти не се представят разрешения за поставяне на преместваеми обекти, каквито са установени в имота. Предвид изложеното, настоящия състав на Върховния административен съд намира, че изградените в имотите строежи, които са изградени в отклонение на допустимите строителни норми, не могат да бъдат предмет на обезщетение . Правилно в тази връзка административният орган не е включил същите в предмета на оценката и не е определи за същите размер на обезщетение. С оглед изложеното, Върховният административен съд