Решение № 7778 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2016 г.

Решение № 7778 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на К. Ц. Т. против заповед № 8121 К-4859/1.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Иска отмяна на заповедта с оплаквания за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. Твърди, че не е получил и не е целял да получи имотна облага в качеството си на служител на МВР. Фактите не са установени с годни доказателствени средства. В писмените обяснения има неверни твърдения. Налице е тенденциозен подход на дисциплинарната комисия.

Ответната страна министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и иска отхвърляне на жалбата. Развива подробни съображения за материална законосъобразност и спазване на административните правила. Претендира присъждане на разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че заповедта е съобщена на жалбоподателя на 21.12.2015 г., а жалбата е подадена на 23.12.2015 г., намира същата за допустима.

Като обсъди представените с административната преписка писмени доказателства и събраните в съдебната фаза гласни доказателста, съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е заемал длъжност "разузнавач VI степен" сектор "Противодействие на икономическата престъпност " към [номер] РУ на СДВР. Със заповед № 8121 К-4859/1.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. първа, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител. Дисциплинарно наказващият орган е посочил, че служителят е превишил правомощията си докато е работил по жалбата на М. Н. К. на 77 г., нарушил основните си длъжностни права и задължения регламентирани в раздел III от Специфична длъжностна характеристика рег. № 5628/13.02.2012 г. утвърдена със заповед № з-3815/19.03.2012 г. на директора на СДВР-МВР. Използвал е служебното си положение за лична облага. Описано е, че под предлог, че помага на К. да си върне наследствени имоти в гр. [населено място], за което няма правомощия, се срещал с нея периодично, извън сградата на районното управление, изпращал я, возел я с личния си автомобил, създал близки взаимоотношения и споделял за финансовите си проблеми и в резултат получил на 29.01.2015 г. сумата от 3 000 лева в заем. Започнал да посещава същото физическо лице и да иска автомобила на починалия й син, за да го ползва и станал настоятелен. К. се обърнала към МВР и Прокуратура след, защото решила, че служителят няма да й върне парите и я манипулира с користна цел. В заповедта е посочено още, че са нарушени етични правила на т. 15, 19, 20 и 25 от Етичния кодекс, одобрен със заповед № 8121 д-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи обн. ДВ бр. 67 от 12.08.2014 г. Министърът се позовал на обобщена справка рег. № 16757/7.10.2015 г. и становище № 3384 р-16829/8.10.2015 г.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121 К-2760/18.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи по предложение № 513 р- 24981/11.08.2015 г. на СДВР по данни, че от месец март до 1.04.2015 г. служителят е превишил правомощията си докато е работил по жалба на М. Н. К., получил 3000 лв., които не върнал. Със същата заповед е определил дисциплинарно-разследващ орган. Заповедта е връчена на служителя на 24.08.2015 г. С последваща заповед № 8121 К-3085/18.09.2015 г. е удължен срока за провеждане на дисциплинарното производство до 18.10.2015 г.

В хода дисциплинарното производство е дадено обяснение от Ф. А. С. - Д. от 27.08.2015 г., която е виждала през есента на 2014 г. жалбоподателят и М. К. заедно. К. й разказала за притесненията си, че е дала 3000 лв. на К. Т., нямат уговорен срок за връщане и той не ги връща. Освен това разказал, че Т. й предлага да купи кола от комарджия, която да кара той, но с пълномощно от К.. Обяснение със същото съдържание е дадено на 24.04.2015 г. - л. 75 в хода на проверката.

На 26.08.2015 г. е дадено обяснение от М. Н. К., че във връзка с нейна жалба от 2014 г. до ОП-Монтана срещу племенник на мъжа, с който живяла на съпружески начала, е извикана през м. април 2014 г. да даде показания по делегация пред [номер] РУ на СДВР и е заведена при Т.. След около 2 месеца й се обадил лично по телефона, за да й зададе уточняващи въпроси, но извън РУ в едно кафене на жк "Л. [номер]. Интересувал се от имотното й състояние. Оттогава периодично един-два пъти седмично й определял срещи извън управлението винаги около 12. 30 ч. -13. 30 ч.. Постепенно започнал да споделя за финансови затруднения като на 29 януари 2015 г. я извикал за официална среща в управлението, после й предложил да я закара с колата. Тогава й разказал за необходимостта да уреди кредит и че му трябвало сумата от 5000 лв., която да покаже на банката, за да продължат условия на заема му. К. му предложила лично пари в размер на 3000 лв. и изтеглила парите от банката на 29.01.2015 г. в 15. 51 ч. (разписка на ЦКБ № 91912 Р АА-6016/29.01.2015 г. за изтеглена сума от 3 000 лв. - л. 75). Нямали конкретна уговорка за датата, на която трябва да бъдат върнати парите. Няма отказ от Т. да върне пари. Снети са обяснения от М. К. и на 7.10.2015 г.

Следващите срещи продължили отново извън управлението на МВР, като дисциплинарно-разследващият орган описва, че служителят започнал да се интересува относно плановете на К. за колата на сина й и поискал да кара колата, защото неговата влизала в сервиз. Този извод е направен само въз основа на обясненията на К.. Същата посочва, че служителят й предложил да купи на свое име кола, която обаче да ползва той. Според нея Т. отклонявал въпроса кога ще върне парите. Адвокат й помогнал да подготви жалба срещу Т. с дата 2.04.2015 г., в която описва отношенията си с Т., оплаква се, че е информиран за нейното семейно и имотно положение, което проучил чрез служебното си положение, но не с цел да й помага, а за да се облагодетелства. Т. се опитал да се срещнат на 17 април 2015 г. с К., но срещата не се провела.

По делото е приложено обяснение и от Д. Й. И. 17.09.2015 г., служител в Сектор "ПИП" [номер] РУ СДВР, в което тя разказва за разговора си с жалбоподателя на 17.05.2015 г., в който е признал, че е взел в заем пари от К. 3000 лв. за срок от два месеца, но инициатива на К., за да погаси задължения по кредитни карти и за да не текат лихви. Предупреден е от И., че е трябвало да уведоми преките си ръководители за ситуацията. И. е разпитана като свидетел в о. с. з. на 12.04.2017 г. и твърди, че пред нея жалбоподателят признал, че е взел заем от 3000 лв., парите са изтеглени в деня, в който К. е подала жалба, не си е уредил паричните взаимотношенията с К..

Предложението за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина е от 11.08.2015 г. след извършена проверка с рег. № 3384 р- 7385/8.05.2.3015 г. по описа на [номер] РУ -СДВР по жалба вх. № 489702-866/2.04.2015 г. на началник на 02 сектор ДДППП-ОЧР. В хода на проверката служителят е дал обяснение от 4.05.2015 г., в което е заявил, че никога не се е интересувал от финансовото състояние на К., не е имал никакви финансови взаимоотношения и финансова обвързаност или някаква зависимост от финансово естество.

С обобщена справка № 3384 р- 16757/7.10.2015 г. на дисциплинарно-разследващия орган е описано деянието на жалбоподателя. Установено е, че К. е имала юридически проблеми относно наследство, по повод на които е подала жалба и е образувана преписка в ОД на МВР Монтана в началото на 2014 г. Посочено е, че с Т. се видели за първи път в края на месец март 2014 г. във връзка със снемане на обяснение по преписка вх. № 11584/2014 г. по описа на [номер] РУ СДВР във връзка с вече образуваната преписка пред РП- Монтана. Описани са: 1. честите срещи на Т. с К., 2. разговорите за финансови затруднения на жалбоподателя, 3. изтеглените пари от банка на 29.01.2015 г. от К. и дадени на Т., 4. искане от Т. да кара колата на сина на К., 5. предложението му К. да купи кола от комарджия като подставено лице, 6. невръщането на 3000 лв. в периода от 29.01.2015 г. до 2.04.2015 г., когато подала жалба. 5. На 30.01.2015 г. К. пуснала в [номер] РУ на СДВР жалба отново срещу племеника на мъжа си Е. Ч. И., а преписката е разпределена на Т., който извършил действия по нея като снел обяснения от лица имащи отношение към случая на територията на С., след което изпратил преписката по делегация на ОД на МВР- Враца. На 9.04.2015 г. преписката е окомплектована и изпратена в ОД на МВР Монтана за продължаване на проверката. На 17.04.2015 г. по сведение на Т. по време на ползван отпуск К. няколко пъти му звъняла по телефона с въпрос какво става с преписката й, настояла за среща в РУ. Същият ден жалбоподателят разбрал за жалбата срещу него.

Предложено е ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Със становище № 3384 р-16829 от 8.10.2015 г. от 8.10.2015 г. на дисциплинарно-разследващия орган е предложено наказание уволнение за тежки нарушение на служебната дисциплина:

1. използване на служебно положение за лична облага,

1. накърняване доброто име на институцията получавайки пари от лице, което познава във връзка със службата,

1. злоупотреба с правомощия при обработване на жалба на М. К., знаейки, че няма териториална компетентност да работи по казус, който е в компетентността на ОД на МВР-Монтана,

1. нарушаване на чл. 67, т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 45 от Етичния кодекс, съобразяване със закона на действията по предотвратяване, пресичане и разкриване, разследване на престъпленията, да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да спазват закона с личен пример, да не злоупотребява с правомощията, да не допуска да се поставя във финансова или друга зависимост от лица и организации.

Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на 8.10.2015 г. Дал е обяснения на 3.09.2015 г. - л. 34 и 8.10.2015 г. - л. 36. В обяснението от 8.10.2015 г. отрича да е получил пари в заем от К., като развива защитна теза, че на 29.01.2015 г. в 15. 51 ч., когато са изтеглени парите, е бил на работа.

Със заповед № 8121 К-4859/1.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи е наложено наказание дисциплинарно уволнение и прекратяване на служебно правоотношение с инспектор К. Ц. Т. на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 8 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Дисциплинарните нарушения са следните:

1. В периода от м. март 2014 г. до 1.04.2015 г. служителят е превишил правомощията си като е работил по жалба от М. Н. К., която е в компетентността на ОД на МВР- Монтана, което нарушава основните длъжностни парава и задължения регламентирани в р. трети на Специфична длъжностна характеристика рег. № 5628/13.02.2012 г., утвърдена със заповед № з-3815/19. 0-3. 2012 г.

1. Второто нарушение е използване на служебно положение за лична облага. Посочено е, че служителят под предлог че помага на К. да си върне наследствените имоти в [населено място] се срещал с К. извън сградата на РУ, създал близки отношения като изпращане до дома й, возене с личния си автомобил, споделял многократно финансови проблеми с банка и като резултат двамата с К. отишли до банка на 29.01.2015 г., тя изтеглила сумата от 3000 лв., които дала на Т.. След това Т. започнал да я посещава често и да иска автомобила на починалия й син, за да го ползва, а на 1.04.2015 г. за пореден път се обадил на К., за да обсъдят покупка на лек автомобил БМВ, което си харесал и искал да регистрира на нейно име. К. отказала и разбрала, че Т. няма намерение да върне парите й и подала жалба.

Тези дисциплинарни нарушения са определени и като укорими от морална гледна точка по т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР, утвърден със заповед № 8121 з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи

Върховният административен съд, пето отделение, като обсъди доказателствата по делото направи следните правни изводи:

1. Заповедта е издадена от компетентен административен орган предвид чл. 227 вр. чл. 158 от ЗМВР.

1. Спазена е установената форма по чл. 59, ал. 2 от АП и чл. 210 от ЗМВР. Мотиви към заповедта се намират в обобщената справка рег. № 16757/7.10.2015 г. и становище № 3384 р-16829/8.10.2015 г. по описа на [номер] РУ на СДВР.

1. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на дисциплинарното производство.

Дисциплинарното производство е образувано с нарочна заповед № 8121 к- 2760/18.08.2015 г. при спазване на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР.

Наказанието е наложено в 2- месечния срок от неговото откриване на нарушението по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното нарушение се смята за открито по чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Нарушението се установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган- чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. В случая материалите са постъпили с предложението пред министъра на вътрешните работи на 8.10.2015 г. Наказанието е наложено със заповед на 1.12.2015 г. и следователно 2-месечния срок е спазен.

Преди налагане на наказанието са приети обяснения от жалбоподателя на 4.05.2015 г. - л. 77 по повод подадената срещу него жалба от К. вх. № 489702-866 от 2.04.2015 г. -л. 60 и 17.09.2015 г. -л. 34 За запознаване с обобщената справка и даване на допълнени обяснения е поканен на 7.10.2015 г., като на 8.10.2015 г. е подал "възражение". Следователно не е налице съществено нарушение на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР.

1. Заповедта обаче е постановена при съществено нарушение на чл. 210, ал. 1, чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и е материално незаконосъобразна.

Наказанието е наложено за две нарушения:

а/ Първото нарушение е превишаване на правомощия от страна на служителя, като е работил по жалба подадена от М. Н. К., която е в компетентността на ОД на МВР- Монтана, нарушение по р. трети от специфична длъжностна характеристика № 5628/13.02.2012 г.

Специфичната характеристика е приложена по делото на л. 96 и сл. В р. трети "Основни длъжностни права и задължения". Министърът на вътрешните работи е посочил превишаване на правомощието:

1. "Работи по отстраняването на причините и условията, способстващи за извършване на икономически престъпления и закононарушения на обслужваната територия",

1. "Организира провеждане на мероприятия за превенция по отстраняването на причините и условията за извършване на престъпления и други закононарушения на обслужваната територия".

По делото е представена заповед № 8121 з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на Вътрешни правила за организацията на работата в министерството на вътрешните работи по заявителски материали и самите Вътрешни правила. Съгласно чл. 7 в структурите на МВР по чл. 3 задължително се приема и регистрира всяко съобщение за извършено престъпление. С разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Вътрешните правила е забранено препращането в други структури на МВр на граждани, заявяващи за престъпления от общ характер. Само когато са извършени неотложни действия по разследване, с които ДП се счита за образувано, ЗМ се регистрира в структурата, на чиято територия е извършено престъплението- чл. 7, ал. 2 от Вътрешните правила. Когато е необходимо извършване на проверка по ЗМ, съответният ръководител определя служител за извършването й- чл. 9, ал. 1 от Вътрешните правила.

По делото се установява, че Т. е работил по две жалби на К.. Първият случай по повод жалба на К. от 18.02.2014 г. до РП Монтана срещу Е. И. (л. 68) е извършил процесуални действия по делегация (виж жалба от 2.04.2015 г. на л. 60) през м. април 2014 г. На 13.05.2014 г. проверката по преписката е приключила и материалите са изпратени на РП Монтана по компетентност (виж постановление на ОП-Монтана- л. 66 и писмо № 11584/2014 г.). С постановление от 19.06.2014 г. на РП-Монтана е отказано да се образува досъдебно производство, потвърдено от ОП Монтана с постановление от 11.08.2014 г. - л. 66.

Вторият случай е във връзка с подадена жалба от К. на 30.01.2015 г. отново срещу Е. И.. От показанията на свидетелката И., разпитана на 12 април 2017 г. в съдебно заседание, може да се направи извод, че приемането на К. на 30.01.2015 г. като сигналоподател за престъпление извършено на територията на ОД-МВР Монтана, е станало с нейно знание и разрешение като пряк ръководител на жалбоподателя.

Като не е посочил по коя точно жалба на К. жалбоподателят е работил без материална компетентност в периода от м. март 2014 г. до 1.04.2015 г. административният орган не е индивидуализирал първото нарушение, за което е наложил дисциплинарно наказание "уволнение", с което съществено е нарушил чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Освен това цитираните по-горе Вътрешните правила и поведението на прекия му ръководител И. не установяват, че регистрирането на жалбата в [номер] РУ на СДВР през м. 01.2015 г. и извършени процесуални действия от Т. са извън териториалната компетентност.

б/ Второто нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание е за използване на служебно положение за лична облага.

В заповедта са посочени две изпълнителни деяния:

1. Под предлог да помогне на К. да си върне имоти в гр. [населено място] се срещал с нея извън сградата на РУ, установил с нея близки отношения и като резултат получил от нея 3000 лв.

В съдебното производство е представено Решение № 740/7.04.2016 г. по НАХД № 17/2016 г. на Софийски градски съд, с което К. Ц. Т. е признат за невиновен, че за времето от 22.04.2014 г. до 29.01.2015 г. в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК инспектор -разузнавач VI степен използвал служебното си положение, на 22.04.2014 г. в [номер] РПУ СДВР снел обяснения от М. Н. К. по разпределена му преписка вх. № 11584/2014 г. по описа на [номер] РУ СДВР, изпратена на ОД на МВР Монтана, след което продължил контактите си с нея, като я убеждавал, че ще й помогне да уреди проблемите й по преписката, за да набави за себе си противозаконна облага и на 29.01.2015 г. получил от нея сумата от 3000 лв., която К. изтеглила от офис на ЦКБ АД същия ден, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по обвинение за извършено престъпление по чл. 283 от НК: използване на служебно положение от длъжностно лице, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага.

Наказателният съд приема, че жалбата на К. срещу Е. И. е повод същата да се яви в [номер] РУ на МВР на 22.04.2014 г. пред Т., инспектор в [номер] РУ на СДВР, от който момент датира познанството им. На 19 юни 2014 г. образуваното по нейната жалба производство е прекратено с постановление на РП Монтана, потвърдено на 11.08.2014 и 11.11.2014 г. В периода от 22.04.2014 г. до 29.01.2015 г. между К. и Т. се установяват близки приятелски отношения и Т. споделил с нея за финансови затруднения. Съдът приема за установено, че на 29.01.2015 г. К. е изтеглила сумата от 3000 лв. от ЦКБ АД и ги предала на Т., а на 30.01.2.9015 г. завела нова жалба срещу Е. И., по която е образувана преписка 338400-4919/2015 по описа на [номер] РУ на СДВР, изпратена по-късно с писмо от 9.04.2015 г. в ОД на МВР-Монтана с писмо подготвено от Т.. Наказателният съд приема още, че няма доказателства да е уговорен срок за връщане на парите, нито има такива, че Т. е отказвал връщане на заема. Въпреки това обаче на 2.04.2015 г. К. подала жалба до Главния секретар на МВР срещу Т.. Съдът приема още, че К. е имала активно поведение за търсене на наказателна отговорност от Е. И., което е станало причина за подаване на множество сигнали и жалби от нейна страна. Съдът гради извод, че изграждането на близки отношения с полицейски служител е също по нейна инициатива с цел да уреди решаване на проблемите й в нейна полза. Даването на пари също е станало по нейна инициатива, което се подкрепя и от показанията на К.. Прието е, че твърденията на К., че Т. не иска да й върне парите не се подкрепят от останалите гласни доказателства по делото, имат занижено ниво на достоверност и обслужват твърденията й в жалбата срещу Т.. Като приел, че данните не разкриват използване на служебно положение в извънслужебна дейност, налице е договор е за заем, изпълнението по което не е станало изискуемо поради липсата на уговорен срок, констатирани са неизползвани възможности по ЗЗД за уреждане на облигационни отношения, съдът постановил решението си. С решение № 397 от 21.10.2016 г. по ВНАХД 888/2016 г. по описа на АС-София решението е оставено в сила

Видно от мотивите на решението на наказателния съд, фактическият състав на престъпление по чл. 283 от НК съвпада с посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение, за което е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По силата на чл. 144 от АПК разпоредбата се отнася и за административния съд, който макар в случая да не разрешава граждански последици от деянието следва да е обвързан от решението на наказателния съд дали е налице или не престъпление по чл. 283 от НК. Поради това настоящият съдебен състав приема, че няма дисциплинарно нарушение използване на служебна положение за лична облага чрез получаване на пари в заем от 3000 лв. Още повече, че към 29.01.2015 г. пред [номер] на РУ на СДВР не е имало висяща преписка по жалба на К. и поради това получените пари в заем са резултат от установени извънслужебни приятелски отношения..

1. Второто изпълнително деяние използване на служебно положение за лична облага се изразява в искане на автомобил на починалия син на К. за лично ползване и да бъде извършена покупка на МПС на името на К., за да го ползва Т.. В случая обаче лична облага няма, защото К. не е предоставила автомобил за ползване от жалбоподателя и не е купила на свое име ново МПС.

Дори да се приеме, че поведението на жалбоподателя в случая е неморално като нарушаващо чл. 15, 19, 20 и 25 от Етичния кодекс, наложеното дисциплинарно наказание е материално незаконосъобразно. При липсата на индивидуализация на първото нарушение в заповедта, недоказано нарушение на Вътрешните правила, оправдателният съдебен акт на наказателния съд относно първото изпълнително деяние на второто дисциплинарно нарушение, следва да се приеме, че няма мотиви по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дали дисциплинарното наказание "уволнение" съответства на тежестта на нарушение на Етичните правила използване на служебно положение за ползване на чуждо МПС или да бъде купено МПС. Дисциплинарното уволнение е наложено за всички описани дисциплинарни нарушения, като административният орган не е посочил, че всяко едно самостоятелно и поотделно представлява толкова тежко нарушение на служебната дисциплина, че попада в хипотеза на чл. 203 от ЗМВР изключващо дискрецията на дисциплинарно-наказващия орган.

Освен това индивидуализацията на наказанието е мотивирано формално, при съществено нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като издателят на заповедта само е възпроизвел разпоредбата.

Жалбата е основателна, заповедта следва да бъде отменена, като предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на направените разноски от жалбоподателя в размер на 610 лв. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност адвокатското възнаграждение от 600 лв., предвид фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение