Решение № 11364 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10049/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от А. Хайсам, гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат С. Мадин, срещу решение 5203/02.08.2023 г., постановено по адм. дело 6798/2023 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 14-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на оспорения съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - директор на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Чорбаджийски, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за оставяне на атакуваното решение в сила, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. Хайсам, гражданин на Сирия, срещу заповед 5364з-2389/23.06.2023 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която на основание чл. 44, ал. 1, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ лицето е принудително настанено в специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/. Видно от данните от приобщените по делото доказателства, събрани пред първата инстанция, в това число преписката по издаване на оспорения акт, със заповед УРИ 539ПАМ-3687/07.12.2022 г. на началника на сектор "Незаконна миграция" при отдел "Миграция" в СДВР, на А. Хайсам е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "връщане до страна на произход" на основание чл. 41, т. 1 ЗЧРБ, /за която липсват данни да е била оспорена/, а със заповед 5392ПАМ-3688/07.12.2022 г., издадена от същия административен орган, лицето е настанено в СДВНЧ. След издаване на заповедта за налагане на ПАМ "връщане до страна на произход" с оглед подадена от чужденеца пред Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, молба за предоставяне на международна закрила и получено в ДАБ писмо от Държавна агенция "Национална сигурност" /ДАНС/ вх. 2-311/19.12.2022 г. по регистъра на ДАБ, /според което има основания да се счита, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност/, с решение РПЗТ-52/20.12.2022 г. на председателя на ДАБ, сирийският гражданин е настанен в помещение от затворен тип, а впоследствие - с решение 9172/16.05.2023 г. на заместник председателя на ДАБ, за което също няма данни да е оспорено, му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. След издаването на последното решение, във връзка с предложение рег. 5364р-14987/23.06.2023 г. до директора на Дирекция "Миграция" при МВР и докладна записка рег. 5364р-14821/22.06.2023 г., за обезпечаване изпълнението на заповед УРИ 539ПАМ-3687/07.12.2022 г. на началника на сектор "Незаконна миграция" при отдел "Миграция" в СДВР, е издадена, оспорената пред първата инстанция заповед, поради опасност чужденецът да се укрие. При тази фактическа установеност, за да отхвърли предявената от сирийския гражданин жалба като неоснователна, административният съд приема, че актът за принудителното му настаняване в СДВНЧ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Постановеното в посочения смисъл, обжалвано решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него законосъобразни, макар и кратки мотиви, които се възприемат от касационната инстанция. Противно на изтъкнатите в касационната жалба доводи, по делото са събрани достатъчно доказателства за отсъствието в разглеждания случай на основанията за прилагане спрямо касатора, на някоя от по-леките обезпечителни мерки, предвидени в чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ. При безспорната фактическа установеност, че на сирийския гражданин е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ /със заповед УРИ 539ПАМ-3687/07.12.2022 г., издадена от началник на сектор "Незаконна миграция" при отдел "Миграция" в СДВР, за която липсват данни да е оспорена и съответно - отменена/, както и че чужденецът не разполага с документи за самоличност и финансови средства за своята издръжка, че пребивава незаконно на територията на страната и същевременно данните, предоставени от ДАНС за наличието на основания да се смята, че той представлява опасност за националната сигурност, правилно в оспорения съдебен акт административният съд е приел наличието на материалноправните предпоставки по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за принудителното му настаняване в СДВНЧ. По делото са събрани достатъчно доказателства, сочещи на данни, обуславящи възприетия от административния съд, а преди това и от административния орган, извод, че по отношение на касатора е осъществена втората хипотеза по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, а оттам и правилно със съдебния акт е прието, че наложената мярка е законосъобразна. В тази връзка следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, независимо от краткото изложение на мотивите, административният съд е отчел, че с оспорената заповед не се надвишава максимално допустимият срок на задържане от 18 месеца, предвиден в чл. 15, ал. 6 от Директива 2008/115/ на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, съответно в чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ, както и че въпреки изразеното от чужденеца несъгласие да се завърне доброволно в Сирия, все още съществува разумна възможност /по смисъла на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ/, да бъде организирано изпълнението на обезпечената, с атакувания акт заповед за налагане на ПАМ "връщане до страната на произход". В противовес с наведените в касационната жалба възражения, съставът счита, че оспореното решение, с което е приета за законосъобразна заповед за принудително настаняване на касатора в СДВНЧ, е съответно и на практиката на Съда на Европейския съюз, според която единствено в хипотезата, когато има опасност с оглед преценката на всеки конкретен случай поведението на заинтересованото лице да осуети изпълнението на решението за връщане под формата на извеждане, държавите членки могат за го лишат от свобода, като го задържат /за справка - решение от 10.03.2022 г. по дело С-519/20, т. 37/. По посочените съображения, съставът приема, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение, като правилно, предвид липсата на допуснати при постановяването му нарушения, съставляващи основания по чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски се явява основателно. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,