Решение № 14060 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13615/2018 г.

Решение № 14060 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13615/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1870 от 23.08.2018 г. по административно дело № 2062/2017 г. Административен съд – Пловдив е: 1) отхвърлил жалбата на С. Лазова от [населено място] против решение № 2153-15-109/15.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Пловдив, с което последният е оставил без уважение жалбата ? против разпореждане № [ЕГН]/Протокол № N01115 от 23.03.2017 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване; 2) осъдил Лазова да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 100 лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба (наименована само "жалба") от С. Лазова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Пловдив, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Вълчанова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението – оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Със заявление от 28.04.2016 г. С. Лазова е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № [ЕГН] от 24.08.2016 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив й е отказано отпускане на пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО, което след обжалване е било отменено с решение № 2153-15-306 от 22.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и преписката е върната на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне. С последващо разпореждане № [ЕГН]/23.03.2017 г. на С. Лазова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 319. 75 лв., считано от 28.04.2016 г., при индивидуален коефициент 1. 020, навършена възраст 60 г., 10 м. и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 38 г., 08 м. и 27 дни. Разпореждането е атакувано от Лазова по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия орган, като тя е посочила, че в така постановеното разпореждане на пенсионния орган липсват мотиви за признаване на стаж, за който са внесени осигурителни вноски и има налични осигурителни книжки за част от периодите. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ – Пловдив не е уважил сезиралата го жалба, като е аргументирал теза, че пенсията е изчислена правилно. Изложил е конкретно описание и е посочил коректно нормативните основания за издаване на акта, както и относимата им редакция за изчисление на пенсията на жалбоподателката. Решението на Пловдивският административен съд, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно съдът е възприел изводите на административния орган и е отхвърлил оспорването, защото при изчисляване на осигурителния доход и определяне размера на пенсията в конкретния случай са съобразени разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО и § 1, т. 3 изр. 3 от ДР на КСО в редакцията до 31.12.2016 г. и след изменението им с ДВ бр. 98/2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Обосновано е прието, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което оставена без уважение жалбата на Лазова против разпореждането от 23.03.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби, при спазване на административнопроцесуалните правила и е съответно на целта на закона. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Стигайки до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт, Пловдивският административен съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е аргументирал диспозитива си. Отхвърляйки подадената до него жалба като неоснователна, Административен съд – Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което проверяваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на ТП на НОИ – Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмен отговор със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,