Решение № 4904 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2514/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 28003 от 20.12.2024 г., постановено по адм. д. 11938/2023 г. Административен съд София град, трето отделение, 17-ти състав, е отхвърлил жалбата на Сириус Секюрити ООД, ЕИК 202755334, срещу РА Р-22222522004438 091 - 001 от 07.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 1591 от 10.11.2023 г. на директор на дирекция ОДОП-София при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 165 579,61лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 145 667,94лв. и са начислени лихви за забава в размер на 19 911,67лв. за данъчни периоди от м.03/2022г. до м.06/2022г. С решението съдът е осъдил Сириус Секюрити ООД да заплати в полза на Национална агенция по приходите разноски в размер на 6 137 лв. С определение 2873 от 29.01.2025г., постановено по същото дело административният съд е отхвърлил молбата на директора на ДОДОП София за изменение на решението в частта му за разноските. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Сириус Секюрити ЕООД, ЕИК 202755334, със седалище и адрес на управление гр.София, [жк], [улица], представлявано от управителя А. Николова, чрез процесуалния му представител адвокатско дружество Балкански и партньори, представлявано от адв.Д. Балкански. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Б. Венева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Б. Венева. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд София град е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени определението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да присъди в полза на НАП София разноски по делото юрисконсулско възнаграждение в размер на 11 273,18лв. Ответното по частната жалба дружество Сириус Секюрити ЕООД, ЕИК 202755334 , взема становище за неоснователност на частната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: По касационната жалба Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Сириус Секюрити ЕООД, ЕИК 202755334, със седалище и адрес на управление гр.София, [жк], [улица], представлявано от управителя А. Николова, срещу РА Р-22222522004438 091 - 001 от 07.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 1591 от 10.11.2023 г. на директор на дирекция ОДОП-София при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 165 579,61лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 145 667,94лв. и са начислени лихви за забава в размер на 19 911,67лв. за данъчни периоди от м.03/2022г. до м.06/2022г. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт, установените факти и обстоятелства по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за упражнено право на данъчен кредит по фактури на доставчиците : Юженил ЕООД по 13бр.фактури с предмет подобряване на софтуерна система; Лукс Билдинг ЕООД с предмет работно облекло ; Жи Ви Ес Енерджи ЕООД с предмет ел.монтажни услуги по протокол и Формула Екстра ЕООД с предмет "доставка на сервизни услуги; извършените процесуални действия по време на ревизията, в това число отправените искания за представяне на доказателства, представените такива, констатациите, поради които е прието, че издадените фактури от тримата доставчици не отразяват реално извършени доставки. Първоинстанционният съд е възпроизвел в страниците на решението проведеното административно оспорване на ревизионния акт, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 120 ДОПК форма, съдържа необходимите реквизити, в това число фактическите и правните основания за издаването му, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Прието е също, че актът, както и останалите документи в ревизионното производство са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. По същество решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на ревизионния акт са изложени на стр.9 и сл. от решението, л. 297 и сл. от първоинстанционното дело. На първо място е дадено е тълкуване на понятието данъчен кредит по смисъла на чл.68,ал.2 ЗДДС, кои са кумулативните елементи на фактическия състав, документите за доказването им, каква е правната им природа, на кого лежи тежестта за доказване и прочие. Направено е надлежно позоваване на съдебна практика, в това число на тълкуването на закона, дадено в решения на Съда на Европейския съюз. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките на Юженил ЕООД са изложени на стр. 11 12 от решението, л.292 293 от първоинстанционното дело. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, същите се изразяват в следното: 1. Отбелязано е, че предмет на доставка по процесните фактури е Софтуерен продукт по предварително изготвени технически задания, като освен фактурите са представени и договор за софтуерен продукт и приемо-предавателни протоколи. 2. Отбелязано е още, че така представените документи не удостоверяват реално доставени софтуерни услуги, тъй като от една страна не може да се установи естеството, характера и обема на договорената услуга, а от друга страна липсват доказателства кой е физическият извършител на самата услуга. В тази връзка на отделен ред е извършен анализ на констатациите относно сочените за изпълнители физически лица, при които е установено, че същите са работили при други работодатели, на други позиции и нямат познания в сферата на информационните технологии. 3. На отделен ред са изложени мотиви, че в случая не е доказано и ползването на получените услуги в икономическата дейност на ревизираното лице като елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. 4. Като допълнителен аргумент за липса на реални доставки по процесните фактури е изложено и обстоятелството, че липсва извършено цялостно плащане на услугите, което е установено от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. На стр.12 13 от решението административният съд е изложил мотиви относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките на Лукс Билдинг ЕООД с предмет панталони, обувки, шапки, елеци, якета и др. Прието е на първо място, че във фактурите липсва идентификация на стоките, доказателства за транспортирането им, както и за предаването им. Отбелязано е още, че 5 броя от издадените от този доставчик фактури не са представени от задълженото лице, което е самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит. Акцентирано е върху обстоятелството, че управителят и едноличен собственик на доставчика е дал обяснения в хода на ревизията, че не е сключвал договори с ревизираното дружество и не е извършвал доставки към него. Като допълнителен аргумент за непризнаване на право на данъчен кредит по тези доставки е посочено обстоятелството, че не е доказано че придобитите стоки са ползвани в икономическата дейност на ревизираното дружество, тъй като липсват доказателства за предоставяне на въпросните дрехи като работно облекло на персонала на дружеството. На отделен ред са изложени мотиви, че ревизионният акт е законосъобразен и в частта му за непризнато право на данъчен кредит по доставките на Жи Ви Ес Енерджи ЕООД с предмет окабеляване и монтаж на инсталации за видеонаблюдение и строителни дейности, доколкото в представения протокол образец 19 не съдържа означение на мястото/обекта или обектите/, където са извършени услугите. Като допълнителни аргументи за липса на реалност на доставката са посочени и това, че няма данни нито за обектите, нито за клиентите, за които са извършвани услугите, липсва документация относно вложени материали и тяхната спецификация. По аналогични мотиви е прието, че ревизионният акт е законосъобразен и в частта му за непризнато право на данъчен кредит по доставки на Формула Екстра ЕООД с предмет ремонтни услуги на МПС. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Сириус Секюрити ЕООД, ЕИК 202755334, се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Като процесуални нарушения се твърди това, че решаващият съд не е изложил свои мотиви, а е възпроизвел тези на приходната администрация, че не е обсъдил заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съответно не обсъдил и анализирал детайлно възраженията на задълженото лице. Поддържат се и оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, основно свързани с това, че административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на доставките на процесните доставчици. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: С оглед на доказателствата по делото и становищата на страните, първоинстанционният съд правилно е определил, че основният спорен въпрос по делото е явява ли се Сириус Секюрити ЕООД получател по доставки по смисъла на чл.6,ал.1 ЗДДС за стоките и чл.9,ал.1 ЗДДС за доставки на услуги по фактури издадени от Юженил ЕООД по 13 бр.фактури с предмет подобряване на софтуерна система; Лукс Билдинг ЕООД с предмет работно облекло ; Жи Ви Ес Енерджи ЕООД с предмет ел.монтажни услуги по протокол и Формула Екстра ЕООД с предмет "доставка на сервизни услуги; и правомерно ли е упражнил право на данъчен кредит по тях.. Принципно между страните няма спор относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит, съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова - не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките или услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 9 ЗДДС и в тежест на задълженото лице е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставянето на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч. и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове. Казано в обобщение, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, как е била транспортирана до място на предаване. При така очертаната правна рамка и предвид събраните доказателства по делото настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл.221,ал.2 АПК изводите на първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства не установяват факта на предаване на стоките, съответно услугите, предмет на фактурите издадени от Юженил ЕООД, Лукс Билдинг ЕООД ; Жи Ви Ес Енерджи ЕООД и Формула Екстра ЕООД, поради което не са налице условия за упражняване на право на данъчен кредит. Противно на изложеното в жалбата, мотивите на решението дават основание да се приеме, че първоинстанционният съд е изложил свои самостоятелни мотиви по спора, извършил е анализ на събраните по делото и доводите на страните, поради което не са налице твърдяните в този смисъл съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обстоятелството, че съдът не е възприел доводите на жалбоподателя, не може да се разглежда като нарушение на съдопроизводстведствените правила. Не могат да бъдат споделени и пространните оплаквания в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Предмет на доставка от Формула Екстра ЕООД са сервизни услуги, като според обясненията на управителя на задълженото лице става въпрос за ремонт на автомобили на дружеството, които то ползва при извършване на охранителната дейност. Към въпросната фактура няма представени други доказателства, в това число колко на брой автомобили са били ремонтирани, какви части са вложени, какво количество труд и прочие. В хода на съдебното производство е бил потвърден установения в хода на ревизията факт, че издадената фактура е била заплатена от задълженото лице по банков път и че същата е осчетоводена от него. При така изложените обстоятелства, а и с оглед на очертаната по-горе правна рамка на значението на реалността на доставката и нейното доказване, първоинстанционният съд правилно е приел, че от доказателствата по делото не може да се установи на първо място в какво точно се изразява извършената услуга,съответно от задълженото лице не е доказан факта на предаване на предмета на услугата от доставчика на възложителя, поради което правото на данъчен кредит по нея фактура е упражнено неправомерно. По аналогичен начин стои въпроса и с упражненото право на данъчен кредит в размер на 6 108лв. по фактура 40..06/15.02.2022г., издадена от Жи Ви Ес Енерджи ЕООД с предмет ел.монтажни услуги по протокол от 15.02.2022г. Към фактурата има приложен договор от 11.05.2021г. , с който доставчикът като изпълнител се задължава на свой риск, със своя работна сила и организация да изпълни срещу възнаграждение СМР на обекти на Сириус Секюрити ООД, с които последното има сключени договори за охрана, както и протокол образец 19 за установяване на завършени и подлежащи на заплащане натурални СМР с посочване на видове СМР, количество, ед.цена и прочие. По изложените по-горе мотиви правилно е прието от първоинстанционния съд, че по делото не са представени надлежни доказателства на кои обекти са били извършени въпросните СМР, връзката на тези обекти с дейността на ревизираното дружество, с какви материали са изпълнени СМР и прочие. На практика и по отношение на този доставчик не може да бъде приложена очертаната по-горе правна рамка за реалността на доставката, тъй като не може да бъде установен простия факт на предаване на предмета на услугата и нейното ползване в икономическата дейност на получателя като друг съществен елемент от правото на данъчен кредит. С оглед на доказателствата по делото не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за неправилност на решението на административния съд в частта му за непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 25 995,62лв. по 18 бр. фактури, издадени от доставчика Лукс Билдинг ЕООД . Както бе вече посочено, от въпросните фактури 5 броя не са представени в хода на ревизията, поради което по отношение на тях не е изпълнено изискването на 71,т.1 ЗДДС лицето да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. По отношение на останалите фактури по делото е останал недоказан факта на предаване на стоката от доставчик на получател като един от най-съществените елементи на правото на данъчен кредит. Наведените доводи в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон, предвид несъобразяването на тълкуването на закона, дадено в решението на СЕС по съединени дела С 80/2011 и С 142/2011г., относно заприходяването на стоките, не могат да бъдат споделени. На първо място, фактическата обстановка по въпросните дела е различна от процесната , като при тях фактът на предаване на стоката е бил безспорен между страните. От фактът, че задълженото лице е заприходило стоките, предмет на доставка по посочените фактури, не води до еднозначния извод, че те действително са били получени от този доставчик. В случая спорът между страните не е относно това, дали задълженото лице е придобило работното облекло , което счетоводно е отразило, а относно това дали е придобило същото от сочения във фактурите доставчик, за да може да упражни правомерно право на данъчен кредит по тези фактури. Това обстоятелство поради недоказване на факта на предаване на стоката е останало недоказано по делото, поради което правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставки за упражняване на право на данъчен кредит. Предвид на това е без значение дали е допуснато нарушение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд свързано с това, че липсвали доказателства придобитите стоки да са били използвани в икономическата дейност на задълженото лице, доколкото това обстоятелство не е водещо за отричане на правото на данъчен кредит. Настоящата съдебна инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и в отхвърлителната му част за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на Юженил ЕООД. Принципно жалбоподателят поддържа тезата, че с въпросния доставчик има сключен договор за изработка, към който има приложено КСС /количествено-стойностна сметка/, съдържаща подробно наименование на работите, ед.цена, и прочие, както и че към всяка една от фактурите има приложени приемо-предавателни протоколи за извършените услуги, в които също са отразени извършените дейности, изработените часове, като записаните общи стойности съвпадат с тези по фактурите, и в този смисъл предметът на доставка е ясно определен. На отделен ред се поддържат оплаквания, че съгласно установената съдебна практика той няма задължение да доказва дали доставчикът е разполагал с материално-техническа и кадрова обезпеченост по изпълнение на доставката, а от друга страна по делото е безспорно обстоятелството, че дружеството притежава безсрочен лиценз за извършване на охранителна дейност, поради което неправилно се приема, че предметът на доставка не е свързан с икономическата му дейност. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно това защо от представените писмени доказателства не може да бъде установен предмета на доставка / в какво точно и конкретно се изразява доставката на въпросния софтуерен продукт/, а там да бъде установен факта на предаване на услугата от доставчик на получател. По посочената по-горе правна рамка за значението на реалността на доставката действително е без значение дали доставчикът е разполагал с материално-техническа и кадрова обезпеченост по изпълнението на подобен род доставка. В случая това обстоятелство /липса на персонал за изпълнение на подобен род услуги/ е било посочено като косвено доказателство за липсата на реални доставки и констатациите в тази насока не са опровергани от задълженото лице. Изложеното важи с пълна сила и по отношение на факта на извършване на плащане по фактурите, което също не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, но е косвен признак за действителността на извършената доставка. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, че фактурите издадени от Юженил ЕООД не удостоверяват реално извършени доставки, поради което правото на данъчен кредит по тях е упражнено неправомерно. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд София е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По частната жалба. От данните по делото е видно, че с първоинстанционното решение задълженото лице Сириус Секюрити ООД е било осъдено да заплати на Д ОДОП София разноски по делото в размер на 6 137лв., като от тях 500лв. внесен депозит за вещо лице, а останалите 5 637лв. юрисконсулско възнаграждение. Мотивите на решаващия съд относно определяне на разноските са изразяват в следното: 1. Посочено е, че ответната страна претендира разноски за вещо лице в размер на 500лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 11 273,18лв., определено върху обжалваемия материален интерес съгласно разпоредбите на Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /сега за възнаграждения за адвокатска работа/. 2. Възпроизведено е тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по дело С 438/22. 3. Прието е, че в случая делото е разгледано в няколко съдебни заседание, на повечето от които е присъствал представител на ответника, същият е направил искане за назначаване на допълнителни въпроси към вещото лице, а в последното съдебно заседание е поискал жалбата да бъде отхвърлена по съображения, изложени в решението на директора на Д ОДОП София при административното оспорване. 4. С оглед на фактическата и правната сложност на спора, вида и обема на извършената дейност от юрисконсулта, решаващият съд е приел, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено и присъдено в размер на 5 637лв., което е половината от възнаграждението , определено съгласно чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т. 5 от цитираната Наредба 1. 5. Изложени са мотиви, че така определеното възнаграждение е справедливо и обосновано. На 13.01.2025г. от страна на директора на Д ОДОП София е била депозирана молба за изменение на решението в частта му за разноските. С оспореното определение решаващият съд е отхвърлил същата като неоснователна. Съдът е възпроизвел изложените мотиви относно определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение, като е приел за неоснователен довода, че водещ критерий за определяне на размера на възнаграждението остава материалния интерес по делото. Определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК, като водещите аргументи са за допуснато нарушение на материалния закон. Според частния жалбоподател важно и съществено обстоятелство е същността на отговорността за разноски и целите, към които е насочена нейната реализация. На отделен ред се правят доводи със значението на тълкуването на закона, дадено в решението на СЕС и зачитането му в практиката на съдилищата, и в частност на ВАС. Излагат се доводи, че с оглед обема, вида и количеството на свършената работа на процесуалния представител на директора на Д ОДОП София, следва да бъде присъден пълен обем на юрисконсултско възнаграждение, а отделно от това с пасивното си процесуално поведение и неизпълнение на дадените от съда указания жалбоподателят е станал причина за многократно отлагане на делото, като това негово поведение следва да бъде санкционирано чрез присъждане на юрисконсулско възнаграждение в пълен обем. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Съгласно чл.161,ал.1,изр.второ и трето ДОПК на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК е специална и не може да бъде дерогирана от разпоредбите на другите процесуални закони - чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 143, ал. 3 АПК. В съответствие обаче с това цитиранато по горе решение на СЕС в практиката си Върховният административен съд приема, че когато юрисконсултското възнаграждение, определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размера на минималното адвокатско възнаграждение, е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и не съответства на осъществената от юрисконсулта правна помощ, съдът може да присъди на администрацията възнаграждение в по-нисък от минималния размер. От данните по делото може е видно, че процесуалната активност на представителя на Д ОДОП София се изразява в следното: 1. Явяване в първото по делото заседание на 19.02.2024г. /л.184 от делото/, като е заявено, че се оспорва жалбата, да се приемат представените с преписката доказателства, не са налице искания за нови доказателства, не се прави възражение срещу задачите на експерта, така както са формулирани от жалбоподателя. 2. Депозиране на писмена молба /л.194 от делото/ с поставяне на 4 допълнителни задачи към вещото лице /общо една страница/. 3.Молба на л.201 за представяне на внесения депозит за вещо лице. 4.Явяване в съдебно заседание на 13.05.2024г. /л.208 от делото/,като е поддържано становище да бъде дадена възможност на вещото лице да изготви заключение. 5. Депозирана писмена молба на л.213 преди съдебното заседание на 08.07.2024г., където в четири точки е заявено , че не се възразява за даване на ход по делото, че не се възразява за отлагане на делото поради неизготвяне на заключение от вещото лице, че в случай на даване на ход по същество, да се отхвърли жалбата по мотиви, изложени в решението на директора на ДОДОП София, и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Явяване на юрисконсулт в това съдебно заседание не е имало. 6. Явяване в съдебно заседание на 07.10.2024г. /л.242 от делото/, където е заявено , не се възразява делото да се отложи за изготвяне на заключение от експерта. 7. Явяване в последното съдебно заседание на 02.12.2024г., когато е проведен разпит на експерта /л.291/, където от процесуалния представител на ответника не са поставени въпроси към експерта, възразено е за поставяне на допълнителна задача на същия, а пледоарията по същество се изразява в заявление за отхвърляне на жалбата по мотиви, изложени в решението на директора на Д ОДОП и присъждане на разноски. Изложеното обосновава извод, че обемът на извършената дейност от процесуалния представител на Д ОДОП се изразява в няколко явявания то делото, депозирана на една кратка молба с няколко задачи към експерта. Липсва проявена активност по събиране на доказателства, по разпит по свидетел. На практика липсва и пледоария по съществото на спора, което е една от основните функции на процесуалния представител на страната, а само препращане към решението на директора на Д ОДОП София. Изложеното налага извод за това, че обемът на действително предоставената от пълномощника на ответника правна защита не обосновава присъждане на юрисконсултско възнаграждение в пълен размер, каквито доводи са развити в жалбата. Принципно отговорността за разноски има възпиращ характер, т.е. страната носи отговорност за разноски обективно в случай на загубване на делото, независимо от положените от нея усилия за установяване на обективната истина. Но това не означава, че тя има и санкционен характер и че страната следва да понесе отговорност за разноски в пълен обем поради простия факт, че е упражнила правото си на защита и си е позволила да подаде жалба срещу един обременяващ я със задължения административен акт, каквито аргументи са развити в частната жалба. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че и присъденото от първоинстанционния съд възнаграждение в размер на 5 637лв. е прекомерно с оглед вида и обема на извършената защита от процесуалния представител на Д ОДОП София, но предвид забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, това няма как да бъде коригирано. Като правилно и законосъобразно определението на Административен съд София град следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК. Разноски. Предвид на гореизложените мотиви настоящата съдебен състав намира, че на Национална агенция по приходите София, в състава на която влиза ответната по касация Д ОДОП София , следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1000лв. При определяне на същото бе съобразено, че обемът на процесуална защита се изразява единствено в оспорване на жалбата, с препращане към мотивите на решението на директора на Д ОДОП, без пледоария по същество. Присъждането на друг размер , по-висок размер на възнаграждение, би било явно несправедливо и в противоречие с общи принципи на правото като законност, равенство на страните в процеса и обективност. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,