Решение № 13503 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1380/2014 г.
ВАСIII отделение12.11.2014 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6777/7.11.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 5987/2013 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13503 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1380/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Енаятуллах Файзи, гражданин на Афганистан против решение № 6777/7.11.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 5987/2013 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Енаятуллах Файзи против решение № 711/17.05.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В жалбата се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Поддържаните касационни основания са допуснати от съда съдопроизводствени нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът - Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касацинната жалба. Според прокурора, първоинстанционният съд е приложил неправилно правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна. Касационната жалба е неоснователна. Административният съд е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, приемайки, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е преценил като законосъобразен отказа на административния орган за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя. Приел е, че представения от жалбоподателя документ, за който се твърди, че е ново обстоятелство, не доказва наличието на предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Съдът е посочил, че от представения документ не става ясно жалбоподателят във връзка с какво обвинение е издирван, както и какво е основанието за задържане, какво е оплакването в жалбата, датата на издаване на документа, лицето, което го е подписало, неговата длъжност. Административният съд е преценил като обоснован извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставянето на жалбоподателя и на хуманитарен статут. Съдът е посочил липсата на доказателства по делото за това, че срещу жалбоподателя са налице тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът не е възприел представения документ като доказателство за изложената бежанска история. Посочил е, че дори да се приеме, че органите на реда издирват жалбоподателя, то основанието е от криминален характер и е извън приложното поле на ЗУБ. Позовавайки се на справката за Афганистан съдът е посочил, че жертви на арести за "морални престъпления" са основно жените. Преценил е бежанската му история като недостоверна, с много неточности във фактите и противоречия в дадените обяснения. Съдът е посочил, че в Афганистан на преследване, поради извършено прелюбодеяние основно са подложени жените. Съдът не е възприел описаните в справката случаи на насилие, като вътрешен въоръжен конфликт. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Историята относно прелюбодеянието със своя роднина е съобщена от чужденеца, още в предходни негови интервюта, проведени в ДАБ през 2010 г. Това обстоятелство е съобразено от съда при постановяване на влязлото в сила съдебно решение № 4304/28.03.2011 г., постановено по адм. д. № 5880/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу първоначалния отказ на ДАБ по молбата му за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Основателно е преценено, както от административния орган, така и от съда, че представения документ (лист 51 от делото) не може да се прецени като достоверен. В него липсва дата на издаването му. Съдържанието му е твърде неконкретно, до степен, че не може обосновано да се приеме, че информацията в него действително касае жалбоподателя. От друга страна, правилен е изводът на съда, че дори да се приеме, че органите на реда в Афганистан издирват жалбоподателя, то основанието за това е заведено съдебно дело, за което не са налице данни, да е във връзка с причини, попадащи в приложното поле на ЗУБ. Обоснован е и изводът на административния съд, че в страната му на произход спрямо чужденеца не са установени тежки лични заплахи срещу живота или личността му, поради насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно е посочено от съда, че описаните в справката за Афганистан случаи на насилие не могат да обосноват извод за наличието на вътрешен въоръжен конфликт. Основателно е преценено, че кандидатът за бежански или хуманитарен статут не попада в рисковите групи на преследване. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като обосновано и правилно, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс