Решение № 4092 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10629/2010 г.

Решение № 4092 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10629/2010 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Славчо Богоев моли да бъде отменено решение № 1916/14.06.2010 г. по адм. д. № 3309/2010 г. на АССГ, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 2000906307/13.01.2010 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2000906307/13.01.2010 г. на ТД на НАП-София, с който за м. 1.2008 г. е определен ДДС за внасяне 3673,89 лв за придобит лек автомобил по белгийска фактура № 11SIV 07-2769/5.12.2007 г. на основание чл. 168, ал. 1 - 4 и чл. 91 ЗДДС. В мотивите си съдът е обосновано е приел, че е налице вътреобщностно придобиване на нов лек автомобил по смисъла на § 1, т. 17 б. "в" ЗДДС и чл. 13, ал. 2 ЗДДС и се дължи данък в определения в РА размер. Съдът е обсъдил относимите разпоредби на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО, които изискват облагането с данък да се извърши в държавата-членка, към която новото превозно средство е придвижено. Автомобилът е придобит по цитираната фактура в Кралство Белгия през м. 12.2007 г. и регистриран в Република България през м. 1.2008 г. като при придобиването в Белгия не е начислен данък. Законосъобразно съдът е отхвърлил доводите на касатора, че на основание чл. 65, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 174, ал. 1, т. 4 ЗДДС не следва да заплаща данък, тъй като автомобилът е придобит от съпругата му в качеството й на чл. на дипломатическото представителство на Република България в Кралство Белгия. По чл. 36, ал. 1 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения се освобождават от данък стоки, предназначени за лично ползване на дипломатическия агент или членовете на неговото семейство на територията на приемащата държава. Законосъобразен е изводът на съда, че на чл. 65, ал. 2, т. 1 ЗДДС могат да се позовават дипломати, за които Република България е приемаща държава по смисъла на чл. 36 ЗДДС. Цитираната от касатора практика на СЕС по дело С-84/09 подкрепя изводите на съда, че е налице осъществено вътреобщностно придобиване на нов лек автомобил по чл. 168 ЗДДС, което по чл. 168, ал. 4 ЗДДС е облагаемо с данък върху добавената стойност, платим от нерегистрираното по ЗДДС лице получател по вътреобщностното придобиване на основание чл. 91 ЗДДС. В т. 50 от решението по дело С-84/09 СЕС приема, че определящо за наличието на вътреобщностно придобиване е обстоятелството в коя държава-членка ще се осъществи крайното и трайно потребление на новото превозно средство, като се отчита и продължителността на полезния живот на превозното средство. В случая автомобилът е регистриран в страната и ще бъде използван по предназначение в страната. Доводът на касатора, че фактурата за придобиването е от м. 12.2007 г., автомобилът не е транспортиран в момента на придобиването и поради това не е налице вътреобщностно придобиване е неоснователен. В т. 23 от цитираното решение СЕС е приел, че доставката, довела до вътреобщностно изпращане или превоз на стоката предмет на ВОД е освободена, а се облага вътробщностното придобиване на стоката в държавата-членка, в която е приключило изпращането или превозът на стоката, предмет на ВОП. В случая транспортът на автомобила до страната е извършен по-късно и регистрацията е от началото на м. 1.2008 г., но от тези факти не може да се направи извод, че не е осъществено вътреобщностно придобиване, след като в Директива 2006/112/ЕО няма срок за извършване на транспорта на стоката от едната държава-членка в другата държава-членка, за да е налице вътреобщностна доставка в първата и вътреобщностно придобиване - във втората държава-членка. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,