Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11179/2009 г.

Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11179/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 186, ал. 4 ЗДДС и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директор на ТД-Варна моли да бъде отменено решение № 1308/21.07.2009 г. по адм. д. № 1533/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № 9-1026/27.04.2009 г. на директора на ТД - Варна, с която на "Алекс-ТВ" ЕООД, на основание чл. 186 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" и "забрана достъпа до търговския обект", представляващ кабелна телевизия, находяща се в гр. Провадия, ул. Дунав № 39, за срок от един месец. Касаторът поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли заповедта да бъде оставена в сила или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационна жалба "Алекс - ТВ" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и посочените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че е налице предпоставката по чл. 186 ЗДДС за налагане на процесната принудителна административна мярка - неиздаване на фискален бон или касова бележка от кочан за заплатени 20 лв. от Мехтаб Ибрям на 24.6.2008 г. за включване в кабелна мрежа. Установено е, че за нарушението е образувано и административно -наказателно производство. В обжалваната заповед липсват мотиви защо мярката е наложена за максималния срок по ЗДДС, още повече че при последваща контролна покупка от орган по приходите е издаден фискален бон. Липсата на мотиви относно срока е съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като препятства съда да провери дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, което налага отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Правилно съдът е приел, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да посочи кои фактически и правни обстоятелства налагат определяне на максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка. Правилно съдът е приел, че изложените в заповедта съображения за превъзпитание на нарушителя и защита на обществените интереси касаят основни принципи на налагането на принудителните административни мерки, но не представляват изложение на съображения за определяне на максималния срок, предвид конкретната обективна и субективна страна на административното нарушение. В отменената заповед, видно от обстоятелствената част, се касае само до едно извършено нарушение. Както се каза и по-горе, мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите и липсата на мотиви правилно е приета от съда като съществено процесуално нарушение, което винаги води до отмяна на акта като незаконосъобразен. Доводът на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. Представителят на нарушителя е признал фактическата обстановка, описана в заповедта и правилно съдът не е допуснал свидетел за установяването й. Правилно съдът не е спрял производството по делото до решаване на спора за законосъобразността на издадения акт за установяване на административно нарушение, който не е преюдициален на спора за законосъобразността на процесната заповед. Административното наказание и принудителната административна мярка се налагат и обжалват по различен ред - мярката по АПК, а наказанието - по ЗАНН. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,