Решение № 73 от 12.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 29/2009 г.

Решение № 73 от 12.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 29/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образуване на основание касационна жалба на подсъдимия Д. М. А. срещу въззивно решение № 216 от 10.10.2008 г. по внохд № 451/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда присъдата на Хасковския окръжен съд от 4.97.008 г. по нохд № 169/2008 г., и на основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнет в полза на Държавата от подсъдимия Д. собствения му лек автомобил "Шевролет Авео" с рег. № Х*, като средство послужило за извършване на умишленото престъпление. В жалбата се поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилно в решението е приел, че автомобилът е средство на престъплението, което не било отразено в обвинителния акт. Така въззивният съд е лишил подсъдимия от правото му на защита и ангажиране на доказателства в обратна посока, както на досъдебното, така и на съдебното производство. Прилагайки разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 НК, въззивният съд е нарушил закона. Прави се искане да се отмени решението и потвърди присъдата на окръжния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият е осъден за държане с цел разпространение и автомобилът е служил за държане на процесните наркотични вещества. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Хасковският окръжен съд е признал жалбоподателя- подсъдим Д. М. А. за виновен в това, че на 21.03.2008 г. в гр. Х. без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество-56,36 г марихуана с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,24 до 0,37 тегловни процента на стойност 338,16 лева и 0,6560 г амфетамин сулфат със съдържание на активен компонент амфетамин 15,8 тегловни процента на стойност 19,68 лева или на обща стойност 357,84 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 изр.1 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК го осъдил на девет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е отнел в полза на държавата процесното наркотично вещество. С горното решение, по протест на прокурора, въззивният съд е изменил присъдата, като е приложил разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 НК по отношение личния автомобил на подсъдимия. В останалата част, присъдата, която е произнесена при условията на чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 372, ал. 4 НПК не била обжалвана или протестирана и е влязла в законна сила. Жалбата е неоснователна: За да откаже приложението на чл. 354а, ал. 6 НК, първоинстанионният съд е приел, че: 1. В обвинителния акт процесният автомобил не бил посочен като средство за извършване на престъплението. 2. Намереното наркотично вещество ни е било поставено с тайник, 3. Количеството му било малко по размер. Въззивният съд не е споделил съображенията изложени в присъдата приел е, че процесният автомобил е средство на престъплението, което обуславя отнемането му по силата на закона. Решението е правилно. Доводът, че за да се приложи специалната норма на чл. 354а, ал. 6 НК следва разпоредбата на чл. 53 НК да бъде изрично обективирана в обвинителния акт, е неоснователен. Съгласно ТР № 2 от 7.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г. на ОСНК ВКС, пропускът на прокурора да посочи в обстоятелствената част на обвинителния акт дали са налице условията за прилагане на чл. 53 НК не съставлява нарушение на процесуалните правила. Липсата на предложение по чл. 53 НК в заключителната част на обвинителния акт, също не съставлява съществено процесуално нарушение и не основание за отменяване на обжалвания акт. От фактите по делото, приети и признати от подсъдимия, е видно, че част от наркотичното вещество предмет на обвинението е намерено в автомобила на подсъдимия, ползван за таксиметрови услуги. Това обстоятелство изрично е отразено в обвинителния акт, съгласно който при претърсване на автомобила са намерени и иззети 2 броя полиетиленови пакетчета, съдържащи зелена листна маса, представляваща марихуана с нетно тегло 1.1610 грама и 1.0250 грама. Същите са били поставени в класьор за съхранение на СД. Освен посоченото количество, при личния обиск на подсъдимия са били намерени и два броя пакетчета съдържащи марихуана и амфетамин, а от дома му са иззети при претърсване и изземване още 30 броя пакетчета тревна маса идентифицирана като марихуана. Обстоятелството, че процесните пакетчета високорисково наркотично вещество са намерени в автомобила на подсъдимия, с който той извършва таксиметрови услуги, както и общия брой иззети дози марихуана, респ.показанията на св. Я, че подсъдимият съхранява наркотични вещества, обуславя и извода, че намерените количества държани в автомобила са предназначени за разпространение. За приложението на чл. 354а, ал. 1 НК е без значение количеството намерено наркотично вещество, както и не е задължително да бъде поставено в специално изработен тайник на автомобила. Скритото в класьора наркотично вещество намерен в автомобила сочи, че именно автомобила е бил използван за средство за извършване на престъплението, тъй като в него е било укрито наркотичното вещество. Обстоятелството, че наркотичното вещество не е било за лична употреба (прието от първоинстанционния съд) потвърждава извода, че подсъдимият го е държал именно с цел разпространение. Разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 НК се прилага служебно от съда, без да е необходимо в диспозитива на обвинителния акт изрично да е направено искане за това. Достатъчно е фактическите обстоятелства даващи основание за това да са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и същите да са предявени на подсъдимото лице. Както се изложи по-горе, подсъдимият е бил запознат с обвинението още на досъдебното производство и не е бил лишен от възможността да упражни правото си на защита. В този смисъл липсата на предложение в диспозитива на обвинителния акт за приложение на чл. 53 НК, не съставлява процесуално нарушение. По изложените съображения, като е приел, че автомобила на подсъдимия "Шевролет АВЕО" с рег. № ... е послужил като средство за извършване на умишленото престъпление и е отнел същия по реда на чл. 354а, ал. 6 НК, въззивният съд не е нарушил материалния закон. Решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение