Решение № 254 от 5.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 771/2014 г.

Решение № 254 от 5.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 771/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата Ф. Н. Я. против въззивно решение № 36/11.03.2014 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 8/2014 г., с което е била потвърдена присъда от 19.12.2013 г. на Разградския окръжен съд по НОХД № 198/2013 г. С първоинстанционната присъда Разградският окръжен съд е признал подсъдимата Ф. Н. Я. за виновна в това, че на 18.08.2012 г., в [населено място], обл. Р., при управление на л. а. м. "О. ", модел "К. " с ДК [рег. номер на МПС], нарушила чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, чл. 45, ал. 2 и чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на С. А. З., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1от НК й е наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимата от право да управлява МПС за срок две години. В нейна тежест е присъдил заплащане на направените по делото разноски. В касационната жалба и допълнение към нея се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. При условията на алтернативност се претендира отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд, или намаляване размера на наказанието, вкл. това по чл. 343г от НК. В с. з. пред ВКС подсъдимата и защитника й, както и частният обвинител и неговия повереник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с непълнота на мотивите поради липсата на обоснован отговор на поставени от защитата възражения и отказ за назначаване на допълнителна АТЕ (касаеща възможностите на подсъдимата да предотврати удара, ако беше навлязла на 1. 50 м. в пътя с предимство, за да си осигури нужната видимост за извършване на маневрата), са неоснователни. Посочените оплаквания явно са свързани с възприетото становище от първата инстанция, потвърдено от въззивната, че за да си осигури видимост към пътното платно, по което се е движел мотоциклетиста (с цел пресичането му и извършване на желаната маневра завой наляво), подсъдимата е следвало да навлезе в него на около 1. 50 м., в каквато насока е било заключението на допълнителната АТЕ (л. 100-103 от ДП), изслушана в с. з. на 19.12.2013 г. (л. 81-82 от НОХД № 198/2013 г.). От тази позиция тя би могла да го възприеме на разстояние около и над 200 м. и да прецени неговата скорост, което е нужно, за премине безопасно, респ. да изпълни задължението си по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП да пропусне МПС, което се движи по пътя с предимство, което не е сторила и поради това се е стигнало до пътния инцидент със съставомерни последици. Уточнено е, че при конкретната фигурация на кръстовището, спирането на автомобила на линията на пътен знак Б2 осигурява видимост на около 37 м., а разположението му на линията на пътя с предимство - 52 м. ВКС намира, че при тези експертни констатации и допълненията в с. з., че подсъдимата е предприела пресичане на пътя с предимство, когато мотоциклетистът се е намирал на разстояние 115 м. от мястото на удара, като същата е имала възможност да си осигури видимост и да го възприеме на разстояние повече от 200 м., е било напълно безпредметно назначаването на допълнителна експертиза за изследване на въпроса, могла ли е тя, при вече започнала маневра, да спре и предотврати удара. В тази връзка защитата неправилно е интерпретирала тезата на обвинението (вж. с. з. на 07.03.2014 г., ВНОХД № 8/2014 г.). Всъщност, последната е била, че подсъдимата не е следвало изобщо да навлиза в пътното платно с предимство. Затова, като е отхвърлил искането за назначаване на такава експертиза, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, което да е съществено. Не се наблюдава и съществена непълнота на мотивите на въззивния съд по повод прилагането на чл. 339, ал. 1 от НПК. Възраженията на защитата като цяло са били идентични на направените в първата инстанция, поради което и липсата на задълбочени отговори от въззивния съд, а препращане към първоинстанционните мотиви, където те са били подробно обсъдени, не обуславя касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Материалният закон е приложен правилно с потвърждаване на осъждането на подсъдимата по повдигнатото обвинение, респ. с отказа да се приеме, че деянието й е случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Видимостта на подсъдимата към пътя с предимство (който е искала да пресече, за да извърши маневрата завой наляво) е безусловна предпоставка за изпълнение на задължението й по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Видимостта на водача от линията на знака Б2 и тази на главния път, респ. 37 м. и 52 м., не е била достатъчна, за да обхване пътната обстановка и да предопредели вземането на правилно решение за пресичането му, респ. спазване на предимството на приближаващия с висока скорост мотоциклетист. Затова, като е предприела пресичането му без да си осигури видимост в нужния обхват, което е било обективно възможно, същата е допуснала твърдяното нарушение, което е в пряка причинна връзка съставомерния резултат. Затова няма място за обсъждане приложението на чл. 15 от НК. ВКС намира за неоснователно и направеното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, вкл. това по чл. 343г от НК. Преди всичко, същото изобщо не е мотивирано както в касационната жалба, така и в допълнението към нея. От друга страна, видно е от мотивите на първата инстанция, възприети и от въззивната, че при определяне на наказанието лишаване от свобода в размер на 1 г. е бил приложен чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като подробно са мотивирани обстоятелствата, наложили това, вкл. високата степен на съпричиняване от пострадалия с оглед движението му със скорост от 145 км./ч. Същото е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. Законосъобразно е приложен и чл. 343г от НК с налагането на кумулативно наказание 2 години лишаване от правоуправление. В своята съвкупност тези наказания са съответни на извършеното деяние и достатъчни за постигане на всички цели по чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение