Решение № 10887 от 29.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите /ИД на НАП/, чрез процесуален представител против решение 304 от 09.05.2022 г. по адм. д. 999/2021 г. на Административен съд Хасково /АС-Хасково/, с което е отменено Решение 000030-3876/24.08.2021 г. на ИД на НАП и преписката е върната за ново произнасяне от органа.

Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и молба от 28.10.2022 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В молбата прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и моли адвокатският хонорар да бъде намален до минималния размер.

Ответникът Изпау Х ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Оспореното пред първоинстанционния съд Решение 000030-3876/24.08.2021 г. на ИД на НАП е издадено във връзка с искане, вх. 26-И-749/18.08.2021 г. на Изпау Х ЕООД за възстановяване на основание чл. 4б от Закона за държавните такси /ЗДТ/ на недължимо платени такси в размер на 25 000 лв., платени с платежно нареждане от 07.05.2021 г. и на 2000 лв., платени на 27.04.2021 г.

С решението е оставено без уважение като неоснователно искането на Изпау Х ЕООД за възстановяване на държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта /ЗХ/ в размер на 25 000 лв. Липса произнасяне за заплатената такса в размер на 2000 лв.

В акта е посочено, че за продължаване срока на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес гр. Любимец, обл. Хасково, ул. Желязко Терпешев 1 по влязло в сила Решение 000030-1342/22.04.2021 г. на ИД на НАП, се дължат в условията на кумулативност следните такси:

1. Държавна такса по чл. 30, ал. 1 ЗХ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. "б" от Тарифа за таксите, които се събират по Закона за хазарта /ТТЗХ/ (за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза) - в размер на 7500 лв. в хипотезата на 15 бр. игрални места.

1. Държавна такса по чл. 30, ал. 6 изречение първо (в зависимост от срока на издадения лиценз) 25 000 лв. в хипотезата на срок за лиценза от 5 години.

Според административният орган таксите се дължат на различни основания, изрично регламентирани в ЗХ, ТТЗХ, като въвеждането с новите ал. 5 и 6 на чл. 30 ЗХ на такси за издаване и поддържане на лицензи според критериите "срок на лиценза" и "брой жители в населеното място" по местонахождение на обекта, не изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ.

За да постанови обжалваното решение, АС-Хасково е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби.

Първоинстанционният съд е констатирал, че в жалбата са наведени доводи за недължимост както на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ, така и на тази по чл. 1, ал. 3 от ТТЗХ за потвърждаване на инвестициите, но в оспореното пред него решение ИД на НАП е обсъдил и се е произнесъл в диспозитива само по отношение на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ, поради което е съдът е счел, че следва да изложи съображения само относно неуваженото искане за възстановяване на таксата от 25 000 лв.

Административният съд е достигнал до извод за недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ, доколкото жалбоподателят е лице, облагано с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и на основание чл. 30, ал. 7 ЗХ то дължи само таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ.

Решението е правилно.

Правилен е изводът на АС-Хасково, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон.

От прочита на приложимата материалноправна уредба се установява, че съгласно чл. 30, ал. 7 ЗХ (ДВ, бр. 69/2020 г., предишна чл. 30, ал. 5 ЗХ - с идентично съдържане след изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по ал. 1.

Облагането с алтернативен данък на данъчно задължени лица за извършвани от тях специфични дейности, е уредено в Част пета "Алтернативни данъци" от ЗКПО, в която част - Глава тридесет и втора, е регламентиран данък върху хазартна дейност. В раздел V от тази глава, озаглавен "Данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино" в чл. 243 като данъчно задължени лица са определени организаторите на хазартни игри по чл. 242, ал. 1, т.е. на игри с игрални автомати и игри в игрално казино, в която категория попада Изпау Х ЕООД.

Споделя се изводът на решаващия съд, че разпоредбата на чл. 30, ал. 7 ЗХ не допуска дължимост на заплатената и заявена за връщане от касатора такса в размер на 25 000 лв.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Твърденията за законодателен автоматизъм и очевиден пропуск при преномерирането на алинеите на чл. 30 ЗХ, изменен и допълнен с ДВ, бр. 69/2020 г., с които касаторът е обосновал теза за мълчалива отмяна на чл. 30, ал. 7 от ЗХ, противоречат на правната стабилност и са напълно неприемливи в областта на данъчното право и в пряко противоречие с чл. 60 от Конституцията на Република България.

Отделно от горното към настоящия спор по ЗХ настоящият касационен състав намира за неотносимо позоваването в касационната жалба на Решение 11/01.07.2003 г. по конституционно дело 9 от 2003 г. на Конституционния съд.

Предвид установената недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ не следва да се обсъжда оплакването на касатора, че задължението за заплащане на горепосочените такси е извън обхвата на § 86, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение за Закона за хазарта, защото има материалноправен характер и за него са приложими материалноправните норми, действали към момента на възникването му.

Не се установяват допуснати от АС-Хасково процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително доводите на страните.

На следващо място не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на първостепенния съд кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт, не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора и претендираните и доказани разноски, на ответника следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1560 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с еднолично адвокатско дружество Кирил Груйчев, като възражението за прекомерност не се уважава с оглед фактическата и правна сложност на делото и размера на заплатения и претендиран хонорар, който кореспондира с предвидения минимален размер за категорията дела, определен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение