Решение № 734 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 382/2008 г.

Решение № 734 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 382/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. К. М. и Г. Б. К. и двамата от гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд от 21.06.2007 г. по гр. д. № 748/2006 г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 11.10.2004 г. по гр. д. № 1524/2003 г. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). По конкретно се релевира нарушение на чл. 188 ГПК и чл. 79 ЗС. Ответниците по касационната жалба не са взели становище. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийски градски съд е оставил в сила решението на районния съд, с което предявеният от Е. Д. срещу В. К., С. Д. и Г. К. иск за делба на първи етаж от западната половина на жилищна сграда-близнак, намираща се в гр. С., ул. "." № 5 е уважен. Приел е, че е налице съсобственост между страните по делото върху този етаж възникнала в резултат на прехвърлителни сделки, че същата не е прекратена и подлежи на делба. Изложил е съображения, че ответниците не се легитимират като собственици на оригинерно основание. Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че общия на страните наследодател С е бил собственик на процесния етаж. Същият през 1972 г. прехвърлил на ищцата Е на наследодателя на ответниците Б по време на брака му с В. К. по 1/2 ид. ч. от етажа. Борис К. е починал през 1992 г. и е оставил за наследници по закон ответниците по иска. Ответниците са заявили правоизключващото съсобствеността възражение, че са собственици на етажа на оригинерно основание. Съдът е приел за неоснователно възражението по съображения, че упражняваната от ответниците фактическа власт върху делбения имот не е достатъчна за придобиването му по давност, тъй като не е установена по категоричен начин промяната в намерението им, която да е афиширана по отношение на останалите съсобственици. Приел е, че разпитаните по делото свидетели са установили само упражняваната фактическа власт от ответниците върху имота, но не и промяната в намерението им да го своят за себе си. Затова, че същият бил третиран като съсобствен от страните свидетелствала и подадената от ищцата през 1998 г. декларация, в която имотът бил посочен като съсобствен. В касационната жалба е въведен доводът, че решението е неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл. 188 ГПК. Доводът се обосновава с обстоятелството, че извода за недоказаност на възражението за придобивна давност е изведен без да е извършена съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, което е довело и до нарушение на материалния закон- чл. 79 ЗС. Доводът е основателен. За да приеме, че ответниците не са изключителни собственици на жилището на първия етаж и го допусне до делба въззивният съд е приел, че по делото е доказано само фактическото владение на вещта, но не и промяната в намерението на упражняващите тази фактическа власт, която да е доведена до знанието на другия съсобственик, за да може след изтичане на предвидения в закона срок да се придобие правото на собственост на оригинерно основание. Изводът на въззивния съд, че ответниците не са доказали възражението за оригинерно придобиване правото на собственост върху жилището, предмет на иска за делба е изграден при едностранчива преценка на доказателствата. Данните по делото сочат, че до 1975 г. наследодателят на ответниците е притежавал в режим на СИО 1/2 ид. ч. от делбения имот, а другата ищцата, придобити в резултат на извършените през 1972 г. от баща им прехвърлителни сделки. През 1975 г. наследодателят на ответниците приобщил стаята, която била отдавана под наем, зазидал вратата, която я разделяла от останалите помещения ползвани от семейството му и по този начин целият етаж бил ползван от ответниците, като ищцата обитаваща вторият етаж от същата сграда не се е противопоставяла на извършените преустройства и упражняваната фактическа власт върху етажа. Въззивният съд, като инстанция решаваща спора по същество, е длъжен да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на тях да изведе извод налице ли е съсобственост подлежаща на делба, или етажът е придобит от ответниците на оригинерно основание. За да придобие някой от съсобствениците по давност съсобствен имот освен упражняване на фактическа власт, трябва да е налице и промяна в намерението му, която да е доведена до знанието на останалите. Подадената през 1998 г. декларация до данъчните власти, в която ищцата е записала етажа от жилището като съсобствено не налага извод, че преди тази дата в продължение на повече от 10 години ответниците не са владяли имота като свой. Извършените фактически действия за функционалното обособяване помещенията на първия етаж в едно жилище, упражняваната върху него фактическа власт от ответниците за период повече от 30 години, декларирането му през 1998 г. като собствено, обстоятелството, че ищцата през този период е живяла на втория етаж, т. е. била е свидетел на действията на ответниците не са обсъдени от съда. Не са обсъдени показанията на свидетелите, установяващи поведение от страна на ответниците като собственици на имота, което е демонстрирано по отношение на ищцата, декларирането на имота на името на ответниците, което също е манифестация на намерението да се свои имота от този който го е записал като свой. Постановеното от въззивния съд в нарушение на разпоредбата на чл. 188 ГПК (отм.), решение е неправилно, което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да се отмени и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното, Върховният касационен съд, ГК, III г. о.