Решение № 5714 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11600/2020 г.

Решение № 5714 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11600/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. П., действаща като ЕТ "Р. с.-Е. С.", чрез процесуалния представител адвокат Е. Я., срещу решение № 1084/20.07.2020 г. по адм. дело № 193/2020 г. на Административен съд-Благоевград, с което по жалба на едноличния търговец е отменено решение № 01/311/00816/3/01/04/01, изх. № 01-6500/4587/12.10.2017 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му, с която е определен размера на наложената финансова корекция – 65 173, 85 лв. и делото е върнато като преписка на органа за ново произнасяне - определяне размера на финансовата корекция, и жалбата му е отхвърлена в останалата й част. Релевирани са доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие на решението с материалния закон и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в представен писмен отговор, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б. М., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 2718/19.02.2020 г. по адм. дело № 6238/2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено като неправилно решение № 379/01.03.2018 г. по адм. дело № 895/2017 г. на Административен съд-Благоевград, за отмяна на решение № 01/311/00816/3/01/04/01, изх. № 01-6500/4587/12.10.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел като доказателства документите, част от административната преписка и е изслушал заключението по съдебно-икономическата експертиза, като е заключил, че административният акт е мотивиран, издаден е от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Посочил е, че макар ЕТ да не е постигнал заложените прогнозни стойности на приходите в бизнес плана, това по никакъв начин не нарушава правото на ЕС, националното право и поетите договорни задължения, поради което е счел, че не са налице материалноправните предпоставки за налагане на финансова корекция. Срещу решението е подадена касационна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ, по която е образувано адм. дело № 6238/2018 г. на ВАС, четвърто отделение. По него, с решение № 2718/19.02.2020 г., касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Благоевград, приемайки, че са налице допуснати следните съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели да неизясняване на спорните въпроси: не е обсъдена съдебно-икономическата експертиза с цел установяване изпълнени ли са изискванията на приложимите материалноправни норми, не е извършена преценка относно това налице ли е неизпълнение на финансови показатели на одобрения бизнес план, съответствие, респективно - несъответствие с целите на подпомагането по мярка 311, а също и относно законосъобразността на изчисления размер на финансовата корекция. След връщане на делото за ново разглеждане, в изпълнение на дадените от ВАС указания, административният съд е обсъдил приобщените доказателства, като е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Въз основа данните по делото е установил фактическата обстановка по спора, която накратко се свежда до следното: Е. П., действаща като ЕТ "Р. с.-Е. С." е сключила договор № 01/311/00816/04.11.2014. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. В разработения бизнес план, едноличният търговец е заявил закупуване на специализирана техника за изкопни работи. В раздел IV "Финансово-икономически статус - приходи и разходи" от бизнес плана са посочени по години, приходите и разходите от видовете услуги, които търговецът ще предоставя, пряко свързани с инвестицията, за която се кандидатства. С договор № 01/311/00816 са приети условията и реда за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311, като помощта представлява 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на подадения проект. При извършена проверка на място след плащане в периода 17. 05-19.05.2017 г. е констатирано, че не е променено предназначението на инвестицията, но не са достигнати прогнозните нива на заложените в бизнес плана постъпления. Установено е също така, че за 2016 г. в бизнес плана са заложени приходи от изкоп и разбиване с багер земни почви с комбиниран багер-товарач в размер на 211 200 лв. и приходи от изкоп багер земни почви в размер на 192 200 лв. или общо 403 200 лв., а са представени доказателства за реализирани общо ЗЗ 584 лв., което представлява 8. 33% изпълнение. За констатираните несъответствия е изпратено писмо, ведно с копие от контролен лист. С писмо изх. № 01-6500/4587/24.07.2017 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил ЕТ "Р. с.-Е. С.", че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция и има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, ведно с доказателства. С писмено възражение търговецът е представил план с мерки за подобряване на приходите от изкопни работи и е оспорило финансовата корекция като недоказана и необоснована, релевирайки твърдения, че неправилно административният орган приема, че не са спазени нормативните и договорни задължения, тъй като инвестицията по договора е изпълнена със закупуването на 2 броя специализирана техника. Посочено е, че слабите финансови показатели се дължат на лоши метеорологични условия, както и че търговецът е изправен пред форсмажорни обстоятелства, за което, обаче, не е представил доказателства. На база констатираните несъответствия и след обсъждане на възраженията и представените доказателства, органът издал решение № 01/311/00816/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с което на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. и чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, във вр. с неизпълнение на т. 8. 1 и т. 4. 18 от договора, определил финансова корекция на ЕТ "Р. с.-Е. С.", в размер на 65 173, 85 лв., представляваща 5% от размера на финансовата помощ, съгласно т. 30 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. и установеното изпълнение на бизнес плана в размер на 16. 67% от заложените приходи за 2016 г. Въз основа събраните доказателства, в това число заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза, административният съд е счел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в съответната форма, при спазване на процесуалноправните норми. Посочил е, че жалбоподателят не е спазил одобрения проект, съответно не е изпълнил изискванията на договора. За да отхвърли жалбата на търговеца в частта й срещу установеното нарушение в решението за налагане на финансова корекция, съдът е приел, че са налице условията на т. 8. 1 от договора, тъй като единствено със закупуването на специализираната техника не се постигат целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредба № 30/2008 г. и не се доказва икономическата жизнеспособност на предприятието. За да отмени процесния акт в частта му относно определения размер на финансовата корекция и да го върне на органа за ново произнасян, съдът е посочил, че Методиката е обявена за нищожна с влязъл в сила съдебен акт, поради което и позоваването на нея лишава от основание процесното решение, в частта му, с която е определен размерът на финансовата корекция. Постановеното решение е правилно. Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ е неправилно, но не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Следва да се има предвид, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 30/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 2 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон в случая е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане, а процедурата по налагане на финансова корекция по договора, по който е отпусната финансовата помощ, е уредена с горепосочената Наредба № 30/2008 г., поради което и правилно административният акт е основан на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от същата. В тази връзка всички изложени доводи в касационната жалба относно приложимостта на ЗУСЕСИФ, нередността и вредата за бюджета на ЕСИФ, както и определянето на размера на финансовата корекция, в който е включено и националното финансиране, не следва да се обсъждат от настоящата инстанция. Неоснователно е и твърдението за липса на извършени от търговеца нарушения, изразяващи се в неизпълнение на одобрените приходи в бизнес плана. На 04.11.2014 г. между ДФЗ и Е. П., действаща като ЕТ "Р. с.-Е. С." е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" за закупуване на специализирана техника за изкопни работи, според чл. 1. 1 от който Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 01/311/00816 от 14.05.2013 г. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение /чл. 26, ал. 1 от Наредбата/. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвен към него от кандидатите, бизнес план за разнообразяване на дейността, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата /чл. 16, ал. 2/. Както правилно е посочил първоинстанционният съд в Допълнителните разпоредби към Наредбата § 1, т. 6 е описано значението на понятието "икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В конкретно приложения бизнес план за разнообразяване на дейността бенефициерът е посочил, че основният продукт, който ще се предлага от закупуването на специализираната техника е извършване на изкоп и разбиване на земни почви. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка от 5-те години на изпълнение на бизнес плана, като за 2016 г. са заложени приходи в размер на 403 200 лв. Така, анализът на цитираните разпоредби и данните по делото установяват по безспорен начин наличието на бездействие от страна на едноличния търговец, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за 2016 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и до неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата. Събраните доказателства в административната преписка недвусмислено сочат на неизпълнение на поети договорни задължения от ЕТ "Р. с.-Е. С.". Безспорно е неизпълнението на заложените приходи в бизнес плана, което е категорично установено и със заключението на съдебно-икономическата експертиза. Възражението в жалбата, че това неизпълнение не съставлява нарушение на правото на Европейския съюз и националното право е неоснователно. Правоотношенията във връзка с мярка 311 са предмет на регламентация в Наредба № 30/2008 г., като в чл. 2 от нея са точно формулирани целите й - насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони и насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. Неизпълнението на целите съставлява нарушение на европейските правни норми за подпомагане на такива микропредприятия. Ангажиментът за постигането им се поема с представянето на задължителен бизнес план, като доказателство за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за един некратък период от 5, съответно 10 години и то задължително водещи до реализация на целите по чл. 2 - чл. 16, ал. 2 от Наредбата. Постоянна и непротиворечива е актуалната практика на Върховния административен съд, четвърто отделение, че неизпълнението на залегналите в бизнес плана финансови показатели съставлява и нарушение на договорно задължение. Това е задължението на бенефициера да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план. Противно на твърдението на касатора, заложените в него финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта, поради което непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ. В този смисъл са и решение № 2709/19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г., решение № 3184/28.02.2020 г. по адм. дело № 7468/2018 г. и др., всички на ІV отделение на ВАС. Проектът, с който ЕТ "Р. с.-Е. С." е кандидатствал и който е одобрен за подпомагане, е "Закупуване на специализирана техника за изкопни работи". Закупуването на багерите не са неговата цел, а средството за постигането му. Така в бизнес плана е вписано, че с реализирането на инвестицията ще се подпомогне строителството в община Сатовча и съседните на нея общини, като търговецът ще може да предложи комплексна услуга. Посочено е, че ще помогне и за основната цел на търговеца, свързана с разширяване на предлагания от него асортимент услуги и задоволяване на търсенето в строителния сектор, както и осъществяване на предлаганата услуга за по-кратки срокове, съответно ще може да се конкурира с други дружества в сектора. Всичко това показва, че за изпълнен проект би следвало да се отчита този, при който са постигнати заложените приходи, формиращи и пазарния дял и установяващи постигане на предвидената икономическа жизнеспособност. Правилно Административен съд-Благоевград е приел, че е установено извършено нарушение от страна на ЕТ "Р. с.-Е. С.", изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на предприятието му. По отношение размера на финансовата корекция, правилно Административен съд-Благоевград е приел, че задължение на административния оран е да уреди служебно правните последици, възникнали от обявената за нищожна Методика за определяне на санкции след плащане на проекти по ПРСР 2007-2014 г. в посочения от закона срок, тъй като определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание оспорения акт за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размерът на последната, поради което правилно актът е отменен в тази му част, като незаконосъобразен и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Поради това настоящият състав приема, че по отношение на обжалваното съдебно решение не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касатора не следва да бъдат присъждани, а ответникът не е претендирал такива. В депозираните две молби по делото е противопоставено единствено възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение, в случай на уважаване на жалбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение