Решение № 3271 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11405/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител старши юрисконсулт Василева, против решение 723/02.11.2022 г. по адм. дело 506/2022 год. на Административен съд (АС) - Хасково, с което е отменено издадено от него Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. 02-260-6500/1867 от 10.03.2022 г., постановено по заявление на Т. Куманов, с УРН 588301, в частта на извършените намаления на субсидията по следните схеми и мерки, и в размери както следва: СЕПП - 1.01 лева, СПП - 66.13 лева, СПК - 8.29 лева, СП (други) - 44.34 лева, ЗДП - 58.69 лева и СЗ-КЛЧ - 7 240.99 лева., на оторизиране на сума по схема СЗ-КЛЧ в размер на 0 лв. и на наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер 7 240.99 лева. В тази част преписката е върната за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване на мотивите на съдебното решение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът Т. Куманов, чрез процесуален представител адв. Коларова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил относимите към спора материални правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както твърди касаторът. От фактическа страна съдът е установил, че на 13.05.2020 г. Т. Куманов е подал Заявление за подпомагане 2020 г., форма за физически лица, регистрирано с УИН 26/270520/00824. Извършена е автоматична проверка на въведените данни в заявлението, както и проверки на място, за които са приложени доказателства, подробно описани от съда. На 10.03.2022 г. е издадено оспореното пред първоинстанционния съд уведомително писмо, с което са извършени намаления на субсидията по схеми и мерки както следва: СЕПП - 1.01 лева, СПП - 66.13 лева, СПК - 8.29 лева, СП (други) - 44.34 лева, ЗДП - 58.69 лева и СЗ-КЛЧ - 7 240.99 лева., оторизиране на сума по схема СЗ-КЛЧ в размер на 0 лв. и е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер 7 240.99 лева. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е издал оспореният акт, но не е посочил правни и фактически основания за издаването му, респективно го е издал при липса на мотиви относно материалноправните предпоставки за извършеното намаление на финансовото подпомагане. Административният съд е посочил, че от съдържанието на същия не може да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган, като последният бланкетно е посочил няколко хипотези, без да конкретизира коя от тях е относима в настоящия случай. Освен това решаващият съд е приел и че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 26 АПК, тъй като за така посочените намаления, лицето не е било уведомено преди издаването на административния акт. С оглед посочените съображения, съдът е заключил, че е налице незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, като го е отменил в оспорената му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблицата и поясненията под нея на Уведомително писмо изх. 02-260-6500/1867 от 10.03.2022 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2020 г. Поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления визират различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от тях е приел органът, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо издавано от касатора, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи за причината за направените намаления по исканата от заявителя Т. Куманов сума по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. Вярно е соченото от касационния жалбоподател, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводително писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за извършените санкции и редукции за субсидията в лева не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в Уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Към придружителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено становище изх. 02-260-6500/1867 от 08.06.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по - горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. По отношение на останалите правни изводи, изложени от АС - Хасково, настоящият съдебен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря. С оглед изложените съображения, се налага извод за правилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт. Въз основа на представените по делото доказателства и след обстоен анализ на относимите материалноправни норми, административният съд е достигнал до правилен и съобразен със закона извод за липса на мотивираност на оспореният пред него административен акт, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователно. Такива следва да се присъдят на ответника по касация в доказан по делото размер 800 /осемстотин/ лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 25.11.2022 г. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че претендираната сума е в минималния предвиден размер, посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение