Решение № 12333 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 894/2024 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на заместник министър на младежта и спорта против Решение 143/ 26.10.2023г. и Решение 161/ 20.11.2023г. и двете по адм. дело 116 /2023г. на Административен съд Видин. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за нищожност на процесния административен акт, както и този за издаването му при допуснато нарушение във формата на акта. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт в оспорената му част. Прави се искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационните жалби Сдружение Активно общество, гр. Видин, чрез адвокат Веселинова изразява становище за неоснователност на същите. Представя подробен писмен отговор, с който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, срещу подлежащи на касационен контрол съдебни актове, поради което са процесуално допустими. След като разгледа същите по същество на посочени в тях основания и след проверката на решенията за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, съдът намира процесните касационни жалби и за основателни. С решение 143/26.10.2023г. по адм. дело 116/2023г. Административен съд Видин е обявил нищожността на заповед РД 09 18/12.01.2023 г. на заместник министър на младежта и спорта, с която е утвърден Протокол 5 от 09.01.2023г. на Експертна комисия за разглеждане и приемане на окончателни отчети на реализирани проекти по Национална програма за изпълнение на младежки дейности (НПИМД) по чл. 10а от Закона за хазарта за 2022г., назначена със Заповед РД-09-945/18.11.2022г. и е присъдил разноски. С решение 161/20.11.2023г., по адм. дело 116/2023г. Административен съд Видин е допълнил диспозитива на решение 143/ 26.10.2023 г. по адм. дело 116/ 2023 г. на Административен съд Видин, като след първия абзац е добавил следния текст: "Връща преписката на министъра на младежта и спорта за ново произнасяне, съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото решение. За да постанови този резултат Административен съд Видин е приел, че издателя на Заповед РД 09 18/12.01.2023г., в качеството си на заместник министър на младежта и спорта, не разполага с правомощия да постановява актове от вида на процесния. Съдът е посочил, че оспореният пред него АА е издаден в резултат на направено от Сдружение Активно общество гр. Видин възражение, срещу дейността на експертната комисия, материализирано в Протокол 5, по повод предходно издадена Заповед РД-09- 1030/15.12.2022г. на същия административен орган, с идентични правни последици. Съдът е приел, че процесната Заповед РД 09 18/12.01.2023г. има самостоятелен характер, предвид че слага край на административното производство и подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В първоинстанционното производство е съобразено обстоятелството, че относимият нормативен акт, към развилото се пред административния орган производство по проектното предложение на Сдружение Активно общество гр. Видин с вх. 41-00-60/14.06.2022г. с наименование НЕ!ЗАВИСИМ, е Наредба 5 от 11.08.2016г. за условията и реда за финансово подпомагане на проекти по национални програми за младежта (издадена от министъра на младежта и спорта, обн., ДВ, бр. 68 от 30.08.2016г., изм. и доп., бр. 21 от 10.03.2017г., в сила от 10.03.2017г., отм., бр. 48 от 28.06.2022 г., в сила от 28.06.2022 г.) /старата наредба/. Посочено е, че на 28.06.2022 г. е влязла в сила Наредба 1 от 10.06.2022 г. за условията и реда за финансиране на проекти по национални програми за младежта /новата наредба/. Съдът е взел предвид, че процедурата е започнала по Наредба 5 (старата наредба), като със Заповед от 20.06.2022г. на Министъра е назначена експертната комисия, която е разгледала и проектното предложение на Сдружение Активно общество гр. Видин с вх. 41-00-60/14.06.2022г. Със заповед от 12.07.2022г. на Министър на младежта и спорта е направено класирането на проектните предложения, като това на жалбоподателя е класирано и въз основа на заповедта на Министъра е сключен Договор с идентификационен 2500-34/21.07.2022г., подписан от страна на министерството от Заместник министър Д. Иванова и Директор на дирекция Финанси. Административен съд Видин е приел, че разписаната в Наредба 5 от 11.08.2016г. за условията и реда за финансово подпомагане на проекти по национални програми за младежта процедура се ръководи от ресорния министър и доколкото тази наредба не предвижда изрична възможност за делегиране на правомощията му в процедурата на друг орган, каквато изрична възможност е предвидена в Наредба 1 от 10.06.2022г., то издаденият от заместник- министъра на младежта и спорта административен акт е нищожен. Настоящият състав на Върховен административен съд, след като взе предвид изложените касационни основания и установените в първоинстанционното производство факти и обстоятелства, намира направеният от първоинстанционния съд извод за нищожност на оспорената заповед, като издадена от некомпетентен орган за неправилен и постановен в противоречие с материалния закон. Оспореният пред Административен съд Видин административен акт е издаден в производство по финансовото подпомагане на проекти по национални програми за младежта, уредено в Наредба 5/11.08.2016г. за условията и реда за финансово подпомагане на проекти по национални програми за младежта, по силата на чл. 2, от която министърът на младежта и спорта координира и осъществява контрол върху изпълнението на националните програми за младежта. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че доколкото производството е започнало при действието на Наредба 5/11.08.2016г. /старата наредба/ и с оглед §5 от ПЗР на Наредба 1 от 10.06.2022г. /новата наредба/ процедурата следва да завърши при условията на старата наредба. Неправилен обаче се явява изводът на съда, че доколкото старата наредба не урежда изрично възможността за делегиране правомощията предоставени със същата на министъра на младежта и спорта на оправомощено от него лице, то това не би могло да се случи при приложение нормата на чл. 26, ал.2 от Закона за администрацията. Съгласно нормата на чл.26 ал.2 от ЗА със заповед всеки министър може да делегира правомощия на своите заместници и да определя техните функции. В настоящия случай със заповед РД-09-733/09.08.2022г. /л.25/, служебно известна на съдебния състав, министърът на младежта и спорта е делегирал пълните си правомощия на заместник-министъра на младежта и спорта П. Бучков да утвърждава протоколите с предложенията на експертната комисия за разглеждане и приемане на междинни и окончателни отчети на изпълнителите на проекти по национални програми за младежта със заповед, в която определя сумите за плащане. Последната заповед е издадена именно на основание чл. 26, ал.2 от ЗА и с нея ресорния министър е наредил и възложил изпълнението на посочените в заповедта правомощия, касаещи процесното административно производство, на един от своите заместници, в случая заместник-министъра на младежта и спорта П. Бучков. Последното е в унисон с приетото в тълкувателно решение 4/22.04.2004г., по тълкувателно дело 4/2002 г. на Върховния административен съд, че нормативно определената компетентност на конкретен административен орган, в предвидените от закона случаи може да бъде делегирана на други, подчинени нему органи. Именно такава възможност е уредената в чл. 26, ал.2 от ЗА по отношение на всеки министър да делегира напълно част от своите правомощия на определен заместник министър, каквато хипотеза е налице и в настоящия случай. В този смисъл е Решение 4250 / 01.04.2021 г. по адм. дело 13236 / 2020 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и Решение 8913/17.07.2024г. по АД 893/2024г. по описа на ВАС, последното касаещо идентичен случай. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповед РД 09 18/12.01.2023 г. на заместник министър на младежта и спорта е издадена от компетентен орган. Изведеният от първоинстанционния съд различен извод, довел до обявяване на оспорения акт за нищожен е неправилен, поради което оспореното решение се явява постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. Не се споделя и вторият изложен от първоинстанционния съд довод за отмяна на оспорения административен акт, а именно нарушение във формата на акта поради липса на изложени фактически основания за издаване на акта. Няма съмнение относно волята на органа за утвърждаване с процесния акт на Протокол 5 от проведено на 09.01.2023г. заседание на Експертната комисия. Именно тази е и посочената в самия протокол дата на проведеното от 10:00ч. заседание. Ето защо правилното изписване на датата, на която е съставен процесния протокол, не води на липса на фактическо основание за издаване на акта. Допуснатата в титулната част на самия протокол фактическа грешка с отразяване, че същият е от 06.01.2023г. е очевидна и липсата на предприето от органа изрично отстраняване на същата не опорочава волята на издателя на процесния акт за одобрение на Протокол 5 от проведено на 09.01.2023г. заседание на Експертната комисия. Волята на органа, е ясна, непротиворечива и не буди съмнения. Ето защо изложените от първоинстанционния съд доводи за незаконосъобразност на АА на това основание не се споделят и същите не могат да доведат самостоятелно до отмяна на същия. Не съставлява основание за отмяна на административния акт и обстоятелството на допуснат от органа пропуск да се отбележи срока за оспорване на акта и органа пред, който може да се стори това. Последното обстоятелство има за правна последица удължаване срока за оспорване по правилата на чл. 140, ал.1 от АПК, в каквато насока са налице и изложени в касационната жалба аргументи. Ето защо посочените от първоинстанционния съд основания по чл. 146, т.1 и т. 2 от АПК за оспорване на процесния административен акт не са налице, което предопределя неправилност на оспореното Решение 143 /26.10.2023г. по адм. дело 116 / 2023г. на Административен съд Видин, поради постановяването му в нарушение с материалния закон. Неправилността на Решение 143 /26.10.2023г. по адм. дело 116 / 2023г. на Административен съд Видин, влече след себе си неправилност и на допълващото го решение Решение 161/ 20.11.2023г. и двете по адм. дело 116 / 2023г. на Административен съд Видин, поради което и двата съдебни акта следва да бъдат отменени. С оглед липсата на изложени в оспорените съдебни решения фактически твърдения, касаещи материалната законосъобразност на оспорената заповед е налице пречка за осъществяване на касационнен контрол, относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на същия, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. В процесните решения не са изложени мотиви за това установяват ли събраните по делото доказателства предвидените в закона предпоставки за издаване на оспорения акт. Липсват мотиви, включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно горните факти, което съставлява от своя страна съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на съдебните решения по чл. 209, т. 3, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав. При този изход на делото, настоящата съдебна инстанция не следва да присъжда разноски, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.