Решение № 80 от 31.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 248/2016 г.

Решение № 80 от 31.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 248/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Касационното производството по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК е образувано по жалба на подсъдимия Г. Б. А., чрез назначения му служебен защитник адв. К. К., против въззивно решение № 198/05.02.2016 г., постановено по внохд № 242/2015 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

В жалбата се сочи единствено наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и то само относно престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК. Релевираната явна несправедливост е обоснована с обстоятелството, че при индивидуализацията на наказанието не са спазени изискванията на чл. 38а, ал. 2 и чл. 54 от НК, тъй като извършеното престъпление не е "изключително" тежко и на подсъдимия неправилно му е определено наказание доживотен затвор. Според защитника нанесените увреждания на пострадалата и бързото й изписване впоследствие от болничното заведение - само десет дни след деянието, не правят случая по своята тежест съществено да надвишава останалите, предвид обема на засегнатите блага, още повече, че деянието е завършило във фазата на опита. Не са изследвани в достатъчна степен мотивите и причините за извършване на самото престъпление, които се свеждат до това, че се касае за млад човек, чието поведение в значителна степен е предопределено от изключително негативната семейна среда, в която е израсъл - изоставен от родителите си, с майка алкохоличка, принуден да прекъсне учението и да започне работна още на 12 - 13 години. Претендира се въззивното решение да бъде изменено, като за извършения от подсъдимия опит за убийство му бъде наложено наказание по първата алтернатива на чл. 116, ал. 1 от НК, което да бъде намалено съобразно редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК следствие, на което да се намали и размера на определеното общо най-тежко наказание, както и размера на присъединеното такова по чл. 27, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат депозираната жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 208/20.10.2015 г., постановена от ОС - Бургас по нохд № 568/2015 г. подсъдимият Г. Б. А. е признат за виновен в това че:

• на 04.07.2015 г. в [населено място], с особена жестокост и по особено мъчителен начин, при условията на опасен рецидив, е направил опит умишлено да умъртви Г. С. Г. с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 и 12 вр. с чл. 115, вр. с чл. 29, б. "А" вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 2 вр. с чл. 54 от НК е осъден на тридесет години лишаване от свобода.

• на 05.07.2015 г. в [населено място] като затворник е избягал от затворническо общежитие от открит тип "Строител" към Затвора [населено място], като не се е завърнал от месечен домашен отпуск, поради което и на основание чл. 297, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а ал. 1 вр. с чл. 54 от НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 на А. е определено едно общо най-тежко наказание от тридесет години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим.

На основание чл. 27, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК е присъединено изцяло общото наказание от тридесет години лишаване от свобода към неизтърпяната част от наказанието, наложено с присъда № 10/10.04.2009 г. по нохд № 93/2009 г. на ОС - Сливен.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия, считано от 07.07.2015 г. до влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, като в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

По жалба на защитника на подсъдимия адв. К. е образувано внохд № 242/2015 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена първоинстанционната присъда като е намалено наложеното на подсъдимия наказание за извършеното от него престъпление по чл. 116, ал. 1 вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, определеното му на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание и присъединеното на основание чл. 27, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК наказание от тридесет на двадесет и пет години лишаване от свобода.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК, като подсъдимият в присъствието на защитника му е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При правилно изяснените и неоспорени от страните въпроси относно авторството на деянието и правната квалификация на извършените от страна на подсъдимия престъпления предходните съдилища са приели, че за извършеното от А. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12 вр. с чл. 115, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "А" вр. с чл. 18, ал. 1 от НК следва да му бъде определено второто по тежест измежду трите вида алтернативни наказания, а именно - доживотен затвор. Този извод на първоинстанционния, а и на въззивния съд не се споделя от касационния състав. Съобразно разпоредбата на чл. 38а, ал. 2 от НК наказанието доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Правилно апелативният съд е посочил в решението си, че съобразно изграденият в правната доктрина критерии, едно престъпление е изключително тежко, когато са налице едновременно: многобройност на съставомерните квалифициращи елементи, негативни характеристични данни на дееца, обстоятелства, свързани с резултата от гледна точка обема на засегнатите правнозащитени блага, не на последно място - обществения отзвук от престъплението и други конкретни обстоятелства, от значение за определянето на деянието с посочената по-горе обективна характеристика. Като взе предвид всички тези обстоятелства касационният състав е на становище, че в настоящия случай обществената опасност на извършеното деяние не е по-висока, а още по-малко значително по-висока, от типичната за този вид престъпления, тъй като тя по своята тежест не надвишава обикновените случаи на опит за убийство. Извършеното от А. престъпление е квалифицирано само по два от съставомерните квалифициращи елементи - по т. 6 и по т. 12 от общо дванадесетте точки на ал. 1 на чл. 116 от НК, т. е. не е налице многобройност на квалифициращи елементи. Същевременно с това, според настоящия състав съществено е подценено обстоятелството, че все пак се касае за опит, при който макар изпълнителното деяние да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици - смъртта на пострадалата. Действително само спешната оперативна интервенция спрямо бившата интимна приятелка на подсъдимия, при която са й прилети над шест литра кръв, е единствената причина да не се достигне до най-трагичния резултат. Въпреки нанесените й над десет удара с нож - три прободни наранявания в гръдната мамила, две наранявания в дясната коремна половина, проникващи рани на двете ръце, порезно нараняване на лявата подбедрица и прободно нараняване в областта на глутеуса /големият седалищен мускул/ двадесет и седем годишната жена, след шест дневен престой в реанимация, на единадесетия ден от постъпването в болничното заведение, е изписана единствено със загуба на слезката.

При индивидуализацията на наказанието въззивният съд е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства обремененото съдебно минало на подсъдимия и осъждането му за подобно на настоящото престъпление, осъществено срещу близък родственик - неговата баба. Следва да се посочи, че именно това предходно осъждане на А., наред с осъществената при условията на чл. 23, ал. 1 от НК кражба са отчетени при квалифициране на настоящото деяние като извършено при опасен рецидив, така че като факт на осъждането те не могат да се ценят в процеса на определяне на наказанието. Следователно под "обременно съдебно минало" предходните инстанции приемат останалото - друго едно осъждане на подсъдимия, което макар и за четири кражби, извършени при условията на реална съвкупност през периода 2006 - 2007 г. не изпълва с необходимото съдържание и тежест използвания словесен израз. Визираното осъждане на подсъдимия и заключението по назначената комплексна психологично - психиатрична експертиза, която го определя като личност склонна към агресивно поведение, което се отключва при отхвърляне и фрустрация, са дали основание на съдилищата да приемат, че подсъдимият е личност с негативни характеристични данни, склонен да прояви изключителна дързост и хладнокръвие, но според касационния състав те не са достатъчни да се обоснове направеният от въззивния съд извод, че А. е склонен и към садизъм.

Касационният състав счита, че неправилно апелативният съд е посочил в решението си, че една от причините за определянето на доживотния затвор като най-подходящото по вид наказание на подсъдимия, се явява обстоятелството, че ако би бил избрал първата измежду предвидените три алтернативи - лишаване от свобода от 15 до 20 години, след редукцията би се стигнало до неоправдано нисък размер на санкцията. Действително редукцията на наказанието лишаване от свобода по чл. 58а, ал. 1 от НК не е ограничена от допълнителни условия и съдът е длъжен да я приложи ако първоинстанционното производство е проведено по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК. Определянето на наказанието съобразно чл. 57 от НК представлява един мисловен оценъчен процес като първо се определя вида на наказанието и едва тогава неговия размер.

Настоящият състав е на становище, че мотивите и причините за извършване на инкриминираното деяние се коренят и са предопределени от негативната семейна среда, в която е роден и израснал подсъдимия. Действително в случая трудно биха се намерили смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, още по-малко те да не са взети предвид или да са налице такива, които са многобройни или от изключителен характер. Същевременно с това и като отчита, че от деянието, макар и поради независещи от волята на дееца причини, не са настъпили предвидените в закона обществено опасни последици и при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, извън включените в съставомерните признаци на деянието, касационният състав счита, че определеното на А. наказание доживотен затвор е твърде завишено. При определяне на наказанието предходните инстанции са приложили прекомерна по обем наказателна репресия спрямо подсъдимия, която несъответства на обществената опасност на деянието и на дееца, както и на целите на наказанието. Ето защо за извършения от подсъдимия опит за убийство следва да му бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода от двадесет години, което се явява най-подходящото по вид и размер измежду посочените в разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от НК. С оглед предписания в разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК ред определеното по-горе наказание следва да бъде редуцирано с една трета - до тринадесет години и четири месеца, до който размер следва да бъде изменено въззивното решение и който в максимална степен ще съдейства за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Намаляването на наложеното на А. наказание лишаване от свобода за извършения от него опит за убийство изисква ревизия на обжалвания съдебен акт в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК и на чл. 27, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК доколкото най-тежкото наказание за извършените в съвкупност две престъпления и присъединеното към неизтърпяната част на наказанието, наложено с присъда № 10/10.04.2009 г. по нохд № 93/2009 г. на ОС - Сливен, е лишаване от свобода за срок от тринадесет години и четири месеца, което следва да бъде определено съответно като общо наказание и като присъединено за изтърпяване такова. Намаляването на наказанието не води до промяна на определения съобразно чл. 61, т. 2 вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС първоначален строг на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

В заключение и тъй като във въззивното решение не е взето каквото и да било отношение, касационната инстанция счита за уместно да отбележи, че не само не споделя начина на изписване на диспозитива на присъдата - първо да се определи определеното наказание при условията на чл. 54 от НК, след което да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а от НК, но този подход противоречи на смисъла на визираната правна норма, а и на ТР № 2/19.06.2015 г. на ОСНК на ВКС /виж л. 9 абз. 5 от мотивите/, което следва да се вземе предвид в бъдещите съдебни актове.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,