Решение № 7050 от 13.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на полицейски инспектор в група "Оперативна дежурна част" при 05 Районно управление - Столична дирекция на вътрешните работи против решение 2014 от 29.03.2021 г. по адм. дело 9086/2020 г. на Административен съд - София-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Ж. Желев не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на Ж. Желев срещу заповед 4/23.08.2020 г. на полицейски инспектор (дежурен) в група ОДЧ при 05 РУ СДВР, с която на основание чл. 41, т. 1, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1, предл. 2, във връзка с чл. 21, т. 7 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година, за това че на 23.08.2020 г., около 17:30 часа в гр.София, ул. "Тодорини кукли" 47, стадион "Виваком Арена", при извършена надлежна полицейска проверка в зоната на спортния обект, във връзка със спортно мероприятие, лицето Желев носи маска изцяло или частично покриваща лицето, като същият ясно е заявил, че е фен на ПФК "Левски" и се отправя в спортното съоръжение - стадион "Виваком Арена" за спортна среща между отборите на ПФК "Левски- София" и ФК " Царско село 2015" с начален час 17:45 часа. С влязло в сила определение 1300 от 22.02.2021 г. по адм. дело 9086/2020 г., Административен съд - София-град е прекратил производството по жалбата в частта по искането за отмяна на оспорената заповед на основание чл. 159, т. 5 АПК, поради просрочие, като производството по делото е продължило по доводите за нищожност на оспорения акт, релевирани в жалбата. С оспореното пред настоящата инстанция решение 2014 от 29.03.2021 г. постановено по адм. дело 9086/2020 г. на Административен съд - София-град, съдът е обявил нищожността на заповед 4/23.08.2020 г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от полицейски инспектор (дежурен) в група ОДЧ при 05 РУ СДВР. Като най-тежък порок от съда е възприет този за липса на изискуемата от закона форма на акта, като също така е прието, че оспорената заповед, противоречи на целта на закона по толкова драстичен начин, който да обоснове нейната нищожност. Решението е правилно. Мотивите на първоинстанционният съд се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Изискванията за законност на административните актове са пет: актът да е издаден от компетентен орган, да е издаден в съответната форма, при издаването му да са спазени административнопроизводствените правила, да са спазени материалноправните разпоредби относно съдържанието му, да е съобразен с целта, която преследва законът. Същественото нарушаване на всяко едно от изискванията води до порок на административния акт, който от своя страна може да води до нищожност или унищожаемост на същия. В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт, като в зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, поради което теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. За да е един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе и целените правни последици. Такива основно са липсата на компетентност и нарушаване на изискването за форма (установена от закона). Останалите пороци на административния акт допуснати от органа в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправните разпоредби и на целта на закона, ако не засягат същността на акта като властническо волеизявление (което е възможно в изключителни случай) са основания за неговата незаконосъобразност. В случая правилни и обосновани са съображенията на съда, че описанието от фактическа страна на поведението на Ж. Желев в оспорената заповед е противоречиво, като в същата е посочено, че лицето носи маска изцяло или частично покриваща лицето, и от конкретно употребеното покриваща следва, че се касае за фактическо установено при проверката обстоятелство, но поведението е описано чрез посочване на две възможни алтернативи (изцяло или частично) на противоправното поведение, като така направеното фактическо описание на извършеното от лицето, води до неяснота на мотивите на органа и невъзможност да се установят релевантните и подлежащи на доказване факти и относимите към тях доказателства. По този начин грубо е нарушено изискването за форма на индивидуалния административен акт, поради което законосъобразно съдът е приел, че той страда от тежък порок, водещ до неговата нищожност. Неиндивидуализирането или недостатъчното индивидуализиране на разпоредените с акта права и задължения (чл. 59, ал. 2, т. 5) води до нищожността му поради липса на разбираемо изразена воля. (Виж: Коментар на АПК, издание "Сиела" 2006 г., стр. 301). Правилно съдът е посочил също така, че към датата на извършване на процесната проверка 23.08.2020 г., е имало изискване за носене на маска на закрити обществени места - като обществен транспорт и други, поради прилаганите противоепидемични мерки, въведени със заповед РД-01-452 от 4.08.2020 г. на министъра на здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 5.08.2020 г. до 31.08.2020 г. (отменена със заповед РД-01-549 от 30.09.2020 г.) и с цел опазване на живота и здравето на гражданите чрез предпазване от заразяване с коронавирусна инфекция. Към момента на проверката, Желев е бил задължен на определени обществени места да спазва изискването за носене на предпазна маска за лице, конкретно въведено с горепосочената заповед, като това води до извод, че не само е било допустимо едно физическо лице да носи в себе си защитна маска за лице, за да може да спази изискванията по заповедта на министъра на здравеопазването, но е и било препоръчително носенето й на открити обществени места. Изпълнението на задължението за опазване на общественото здраве има за цел най-висшата ценност - опазването на живота и здравето на другите граждани, поради което постигането на тази цел е не само дълг, но и приоритет пред постигането на други цели, както правилно е приел първоинстанционният съд. В допълнение следва да бъде посочено, че тези изводи се подкрепят от обстоятелството, че в представения по делото акт 1227/20 г. за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен на дата 23.08.2020 г. срещу Желев за нарушение на чл. 21, т. 7 ЗООРСМ, в графата за даване на обяснения/възражения от същия е посочено, че носи маска по повод на пандемията от коронавирус. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,