Решение № 13918 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2413/2014 г.

Решение № 13918 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2413/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Софрони Георгиев Атанасов от гр. София против решение № 8189/20.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2326/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Атанасов срещу заповед № РД-08-282/12.03.2012 г. на кмета на Столична община за отказ да му издаде карта за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания, в паркингите - общинска собственост и в "Синя зона" на определените и обозначени за целта места. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Ответникът кметът на Столична община оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед № РД-08-282/12.03. 2012 г. кметът на Столична община е постановил отказ за издаване на карта за преференциално паркиране в паркингите - общинска собственост и в "Синя зона" на територията на гр. София на Софрони Атанасов с мотив, че молителят, предвид установеното заболяване и определения процент трайна неработоспособност, не попада в хипотезата на чл. 51, ал. 6 от Приложение № 11 към Наредба за организацията на движението на територията на Столична община, в приложимата й редакция. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните норми и е издаден в съответствие с материалния закон. Посочил е, че предоставянето на преференциална карта е обусловено от кумулативно посочените в приложението изисквания, на които жалбоподателят не отговаря. Атанасов не използва помощни технически средства при стоене и придвижване. Решението е правилно. Правоимащите, според относимите към спора критерии по т. 1 и т. 2 към Приложение № 11 от Наредбата, са лица, които вследствие на увреждането не могат да се придвижват без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ, т. е. лица, които не са в състояние да заемат изправено положение на тялото без използването на технически помощни средства и имат трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. Определеният процент на трайно намалена работоспособност на тези лица (респ. ограничена възможност за социална адаптация при децата), следва да е над 50 %. Към тази група се приравняват и лицата с определен процент на трайно намалена работоспособност (респ. ограничена възможност за социална адаптация при децата) от над 90 % поради сърдечни и белодробни заболявания. На второ място, това са лица с пълна двустранна слепота, а също и лица с определен процент на трайно намалена работоспособност (респ. ограничена възможност за социална адаптация при децата) от над 90 % поради зрителни заболявания (увреждания). При формиране на правния си извод, съдът се е позовал на заключението на назначена със заповед на кмета на Столична община комисия по разглеждане на заявленията за издаване на карти за преференциално паркиране, в чиито състав влизат и лекари. Видно от протокол № 400 от 17.02.2012 г. на комисията, назначена със заповед № РД-09-01-3252/24.11.2008 г., допълнена със заповед № РД-09-01-3269/2.12.2008 г. на кмета на СО, заболяването на жалбоподателя не води до невъзможност да се предвижва без помощни средства или чужда помощ и е в състояние да заема изправено положение на тялото. Заключението е, че не е налице "функционален дефицит на стоежа и придвижването". По силата на чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Становището на помощната комисия като помощен орган е възприето като становище на самият административен орган относно установените конкретни факти. Жалбоподателят не попада в нито една от хипотезите на т. 1-4 от Приложение № 11 към Наредбата. Изброените критерии регламентират трайна неработоспособност, на който показател лицето съответства, но тази трайна неработоспособност не е резултат от изброените в нормата медицински диагнози, като въведени в приложението критерии. По силата на чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община по образец. От своя страна, разпоредбата на § 6, т. 64 от ЗДвП препраща към Закона за интеграция на хората с увреждания относно тълкуване на понятието трайно увреждане, където в § 1, т. 2 е дефинирано, че "човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50%. Тези разпоредби отразяват нормативноустановения принцип за интеграция на хората с увреждания, включително и гарантиране правото на достъпна среда. Касаторът притежава трайно намалена работоспособност 95% без чужда помощ поради общо заболяване "Състояние след лариггектомия по повод карцином на ипофаринкса Т4Н0М0.Съст. след ТГТ. Трайна трахеостома. С водеща диагноза - злокачествено новообразуване на ларингса. " При заложените в Закона за движение по пътищата принципи конкретната Наредба на СОС намира своето в приложение в предоставяне на преференции при паркиране в "Синя зона" на лица, не просто страдащи от висока степен на намалена трудоспособност, а намалена трудоспособност, която затруднява предвижването и стоежа им, съобразно заложени в Наредбата медицински критерии. Създаването на преференциален режим за членовете на обществото с трайно намалена трудоспособност не може да бъде всеобхватен, с оглед целите и предназначението на зоната за платено паркиране. По делото е безспорно, че касаторът не попада в категорията на лица, посочени в Приложение № 11, макар да има намалена трудоспособност до 95 %, която се дължи на заболяване, различно от нормативно изброените, не попада и в хипотезата на т. 1 относно невъзможността за придвижване без чужда помощ. Софрони Атанасов не отговаря на изискванията, даващи право на лицата с увеждания на преференциално паркиране. Нормите на Приложение № 11 не могат да се тълкуват разширително, за да включи в субективните й предели и касатора, който, макар да е лице с намалена трудоспособност над 90 %, не отговаря на кумулативно зададените изисквания, поставени с Наредбата и посочени в т. 1 и 2 от приложението. Разширителното тълкуване е недопустимо, тъй като нормите на Наредбата не съдържат непълноти, същите са конкретни и ясни. Определените в тях критерии са обективни и се установяват въз основа на медицинска документация. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд