Решение № 4599 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10029/2014 г.

Решение № 4599 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10029/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- Варна срещу Решение № 1659 от 4.07.2014 г., постановено по адм. дело № 417/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 031303376/31.10.2013 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 850/17.01.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП-Варна, с който на "Логос Инвест" АД, гр. Варна, са установени допълнителни задължения в размер от 14139.50 лв. във връзка с непризнато право на данъчен кредит за данъчен период м. 02.2013 по 2 бр. фактури, издадени от "Уни Кредит Лизинг" АД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че ангажираните доказателства обосновават извода, че процесният автомобил е лек, поради което за ревизираното лице не е възникнало право на приспадане по издадените му от лизингодателя фактури. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Логос Инвест" АД, гр. Варна, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 031303376/31.10.2013 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 850/17.01.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП-Варна, с който на "Логос Инвест" АД, гр. Варна са установени допълнителни задължения в размер от 14139.50 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчен период м. 02.2013 по 2 бр. фактури, издадени от "Уни Кредит Лизинг" АД. За да достигне до извод за незаконосъобразност на обжалвания РА, първоинстанционният съд е приел, че по силата на сключен договор за финансов лизинг на ППС № 97356/24.01.2013 г. "Уни Кредит Лизинг" АД в качеството му на лизингодател, е поело задължение да придобие лизингов обект, представляващ нов товарен автомобил, марка БМВ, модел Х3, рама WBAWY31080L882484, вътрешен номер 1001008000, който е предаден на лизингополучателя "Логос Инвест" АД съгласно приемо-предавателен протокол от 24.01.2013 г. Автомобилът е заведен в счетоводството на дружеството по сч. сметка 205 /транспортни средства/ с отчетна стойност 70737.51 лв., а съгласно представеното Свидетелство за регистрация той е вписан като товарен с 4+1 места с рег. № В9709НВ, хомологиран като N1 и се използва за икономическата дейност на дружеството. След извършен оглед на автомобила приходните органи са приели, че той притежава характеристиките на "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и предвид Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕС към позиция 8703 и позиция 8704 са достигнали до извод, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДС по процесните фактури за дружеството не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. При тази фактическа установеност, съдът е приел, че ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС при възникването на правото на приспадане на данъчен кредит не обхващат хипотезите, при които предмет на доставката е автомобил, който не е "лек" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Преценил е, че след като в представения валиден ЕО сертификат за съответствие, издаден от производителя или неговия упълномощен представител процесният автомобил е вписан като категория N1, то Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура не обуславят извод, че той е лек автомобил. Позовал се е още и на разрешенията, дадени от СЕС в т. 53 от тълкувателно приложимото Решение от 16.02.2012 г. по дело C-118/11 и установеното по делото придобиване на МПС от дружеството в качеството му на данъчно задължено лице, както и на завеждането му като актив в предприятието, с оглед на което е достигнал до извода, че незаконосъобразно с оспорения РА е отказано признаване на право на приспадане по процесните фактури. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост в резултат на неизясняване на спора от фактическа страна. Предмет на доставките по процесните фактури не е лизинговия обект, а получените плащания по сключения договор за лизинг. Съобразно приложимият по време чл. 12, ал. 5 вр. с ал. 3 от ППЗДДС, в случаите на договор за лизинг, в който не е уговорено задължение, а само възможност (опция) за прехвърляне на правото на собственост, се прилагат ал. 3 и ал. 4, като се счита, че в един договор за лизинг е налице опция, когато за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора. В случая решаващият състав не е изследвал клаузите на сключения договор за финансов лизинг от 24.01.2013 г., нито е формирал каквито и да е фактически и правни изводи във връзка с наличието на опция за изкупуване. Не е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС в приложимата й редакция, предвиждаща, че доставка на стоки е фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, но тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката. Независимо, че приходните органи са отказали правото на приспадане на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, то съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 160, ал. 4 вр. с ал. 1 от ДОПК е следвало да разреши спора по същество, включително и като прецени законосъобразността на РА на друго правно основание, а като не е сторил това, той е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да формира въз основа на събраните доказателства конкретни фактически изводи за релевантните факти и обстоятелства и въз основа на тях да изгради съответните правни изводи. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение