Решение № 13264 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6556/2014 г.

Решение № 13264 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6556/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Велика Георгиева Каръмчева и Атанас Делчев Каръмчев, двамата от с. Брестник, общ. Родопи, против решение № 918/7.04.14 г. по адм. д. № 3446/13 г. по описа на Административен съд Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът кмет на община Родопи, чрез процесуалния си представител, н-к отдел "Правен" и гл. юрк. Топов, в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирани лица в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването на касаторите Каръмчева и Каръмчев срещу Заповед № 710/24.09.13 г., с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър /ПЗРЗКИР/ и чл. 53, ал. 2, предл. 2 ЗКИР кметът на община Родопи, обл. Пловдив е отказал попълването на кадастралната основа на кв. 30 по кадастралния и регулационен план на с. Брестник с нов поземлен имот № 877 по кафявите линии и надпис в УПИ II-411. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. В съответствие с данните по административната преписка съдът е определил като правилен подхода на административния орган при процедиране на претендираното от касаторите изменение на кадастъра чрез съставяне акт за непълноти и грешки. Този извод е обоснован с установяването, че между страните -заявителите и лицата с вещни права в УПИ II-411, кв. 30, в площта на който е ситуиран имот 877, предмет на процедурата, е налице спор за материално право, манифестиран чрез отказ на последните да подпишат акта за непълноти. Съдът е приел, че акта за непълноти е бил задължителен елемент от процедурата, тъй като материален спор относно претендирания за нанасяне имот 877 не е разрешаван предварително по съдебен ред. Решението е постановено при липсата на касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд, след обсъждане събраните по делото доказателства и при напълно изяснена чрез тях фактическа обстановка по спора обосновано и в съответствие с материалния закон е приел, че съдебното решение за отмяна по оспорване на касаторите на отказ за попълване кадастралната основа на притежавания от тях поземлен /л. 53-57/ л. имот не разрешава спор за имуществено право, т. е това решение не е от вида на визираните в чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. С основание е отчетен и факта, че въз основа на това решение административният орган с влязла в сила заповед /л. 43/ е изменил кадастралната основа между процесните имоти. Новото искане, предмет на процесната заповед, касае площ от 55 кв. м., извън претенцията по предходното производство, в границите на УПИ II-411, кв. 30 с проектен номер 877. При тези безспорни данни изводът, че преписката е следвало да бъде процедирана чрез съставяне на акт за непълноти е в съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР в действащата към датата на издаване на заповедта редакция. Обстоятелството, че лицата, носители на вещни права в УПИ II-411, кв. 30, са отказали да подпишат акта за непълноти сочи на имуществен спор, подлежащ на разрешаване по съдебен ред в друго съдебно производство. При тези безспорни данни решаващият извод за издаване на обжалваната заповед в съответствие с действащите разпоредби, респ. за неоснователност на оспорването, е правилен. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба в частта на решението относно разноските следва да бъде разгледана от първоинстанционния съд като молба с правно основание чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд в настоящия състав на II-ро отделение