Решение № 14299 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6422/2020 г.

Решение № 14299 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6422/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, срещу решение № 93/11.05.2020 г. постановено по адм. д. № 75 по описа на Административен съд гр. Кърджали за 2020 г. С атакуваното решение частично е отменен ревизионен акт №Р-16001619001459-091-001 от 02.10.2019 г., изменен с решение № 701/09.12.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив. Отмяната касае частта от ревизионният акт, с която се определят задължения за корпоративен данък в общ размер на 4197.47 лв. за 2016 г. и в общ размер на 5085.20 лв. за 2017 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Спорът между страните се свежда до неправилно осчетоводени разходи, които вместо като амортизируем актив са отчетени като такива за подобрения и реконструкция на ползван от "Рум инвест" ООД недвижим имот. Възразява се срещу изводите на съда, че не е установено естеството на извършените СМР и по отношение на кои обекти са извършени. Този факт е ирелевантен за производството тъй като счетоводното отразяване се извършва от задължените лица по реда на Закона за счетоводството /ЗСч. /. Разходите за ремонт отговарят на критериите на СС 16 и неправилно са били осчетоводени като текущ разход. За целите на данъчното облагане признаването, завеждането, амортизирането и отписването на данъчни амортизируеми активи се извършват съобразно глава десета от ЗКПО. На основание чл. 67 от ЗКПО, счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последвалите разходи не се признават за данъчни цели при ревизията. Като не е съобразил горното съдът е постановил решение което е неправилно и подлежи на отмяна. Претендира се и присъждане на разноски, представляващи юриконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса за касационното производство. Ответникът "Рум инвест груп" ООД, редовно призован за насроченото съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е процесуално допустима и основателна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с наведените от касатора твърдения, представените по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на проверка пред Административен съд гр. Кърджали е бил ревизионен акт № 16001619001459/02.10.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, изменен с решение № 701/09.12.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, с който по отношение на "Рум инвест груп" ООД са установени задължения по ЗКПО за 2016 г. в размер на 7 985.84 лв., от които главница в размер на 6 231.18 лв. и лихви в размер на 1 583.87 лв. и за 2017 г. задължения в общ размер на 13 336.27 лв., от които главница 8145.96 и лихви 1244.62 лв. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при правилно приложение на материалния закон. Намерил е за законосъобразни направените корекции на финансовия резултат за 2016 г. и 2017 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, като не са признати за документално обосновани отчетените разходи от дружеството за горива и резервни части. Съдебният състав се е позовал на обстоятелството, че липсват представени фактури за закупено и изразходвано гориво, командировъчни заповеди при осъществяване на пътувания, отчети за извършена работа и други документи. Освен това с решение № 162/13.06.2019 г. по адм. д. № 132/2019 г. на АС Кърджали, оставено в сила с решение № 3731/11.03.2020 г. по адм. д. № 9804/2019 г. на ВАС, е прието, че липсват доказателства разходите за гориво и резервни части да са предназначени за осъществяваната от дружеството икономическа дейност и на дружеството не е признато право на данъчен кредит. В тази част РА е приет за законосъобразен и жалбата подадена срещу него е отхвърлена. Съдът е приел, че ревизионният акт е материално незаконосъобразен, в частта, с която е увеличен финансовия резултат на дружеството по чл. 77, ал. 1 във връзка с чл. 67 от ЗКПО, с непризнати разходи за ремонт на наети помещения. Мотивите му са свързани с липсата на яснота какви точно са непризнатите разходи, което е препятствало преценката на органите по приходите относно тяхното коректно счетоводно записване. Направените изводи от ревизиращият екип, че данъчно задълженото лице неправилно е осчетоводило като текущ разход извършените на наетите помещения ремонти, а не е формирало с тях стойност на данъчен дълготраен нематериален актив не са подкрепени с доказателства. Според съда от събраните в хода на ревизионното производство доказателства не се установява какви точно ремонти са направени и дали те са довели до повишаване стойността на наетия актив и са свързани с подобряване дейността на дружеството. Решението не е обжалвано от ревизираното лице, в частта, с която жалбата е отхвърлена и е влязло в сила. На касационна проверка подлежи съдебният акт само по отношение на увеличаването на ФР на основание чл. 77, ал. 1 във вр. с чл. 67 ЗКПО, оспорено от Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно. Изводите на съда са направени без да са съобразени събраните в хода на ревизионното производство доказателства, които са относими към осъществените от ревизираното лице ремонти на ползваните под наем складове. Установено е и няма спор по делото, че процесните СМР и вложените материали са отчетени като текущи разходи за реконструкция и подобрения от ревизираното лице. Разходите са свързани с ползвания под наем недвижим имот представляващ: УПИ VІІ, кв. 2 по плана на село Книжовник, общ. Хасково, с площ от 149 кв. м., в едно с находящ се в имота навес без оградни стени с площ от 100 кв. м. и УПИ VІ, кв. 2 по плана на село Книжовник, общ. Хасково с площ от 1373 кв. м. представляващ бивш стопански двор. Преценката относно това дали направените разходите следва да се осчетоводят като текущи или данъчни нематериални активи, следва да се направи в съответствие с наличните документи за извършените работи и при съобразяване с разпоредбите на ЗСч., ЗКПО и СС 16 Дълготрайни материални активи. По смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, данъчни нематериални активи са начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКПО, счетоводните разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен нематериален актив преди възникването му, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на актива. Според чл. 67 от ЗКПО, счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели. В случая по категоричен начин е установено, включително от дадените от управителя на ревизираното дружество писмени обяснения, че извършените в обекта СМР и закупените материали в тази връзка са вложени в ремонти на наетите обекти. Изградени са бетонни колони, бетонна площадка и желязна конструкция. Монтирана е цистерна. Това са все подобрения на ползвания имот, които са направени с цел по ефективното му ползване през периода на наема. Същите водят и до увеличаване на икономическата изгода от тях, като стойността на осчетоводените разходи не е спорна между страните. Изводите на съда, че не е установено къде са осъществени СМР и какви материали са вложени е необоснован. Между страните не е било спорно извършването на конкретните подобрения в наетите обекти, а само начина по който те следва да бъдат отразени в счетоводството на ревизираното лице. При постановяване на съдебния акт решаващият състав на АС-Кърджали се е позовал на понятията "ремонт" и "подобрения" възприети от ЗДДС, но не е държал сметка за т. 2 и т. 3 на СС16 Дълготрайни материални активи. Съгласно този стандарт се допуска даден актив да се класифицира като дълготраен материален актив, когато предприятието получава икономическите изгоди от ползването на актива, което произтича от придобитите права върху актива /права на ползване/ и от възможността предприятието да ограничи достъпа на други лица до изгодите. Ето защо разходите за подобрение на нает актив представляват амортизируеми дълготрайни материални активи и за тях са приложими изискванията на СС 16 Дълготрайни материални активи и СС 4 Отчитане на амортизациите. В конкретния случая извършените разходи за ремонт, които водят до увеличаване на икономическата изгода на наетите дълготрайни активи е следвало да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив, а не като текущи разходи за дейността, пряко участващи при формирането на финансовия резултат от дейността, както е процедирано от ревизираното дружество. Следователно в качеството си на задължено лице дружеството е трябвало да отчита извършените разходи, като разходи от дейността, съобразно изискването на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО. Ревизираното лице не е представило доказателства, които да опровергаят констатациите на ревизионния акт, както и не е представило доказателства които да налагат изводи различни от тези до които са стигнали органите по приходите за неправилно отнасяне на осъществените разходи за СМР и материали като текущи такива, поради което съдът неправилно е отменил ревизионния акт в тази част. Решението му е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на "Рум инвест" ЕООД следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото в полза на касатора следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството общо в размер на 1563.38 лв., от които 750 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и заплатена държавна такса в размер на 63.38 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение