Решение № 1438 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9748/2011 г.

Решение № 1438 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9748/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Петров - главен разследващ полицай при ОД на МВР - Варна срещу решение № 1390 от 09.06.2011 г. по адм. дело № 1016/2011 г. на АС - Варна, с което е отменена негова заповед № К-2/05.01.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от три месеца на Атанас Стоянов Сотиров. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Сотиров изразява становище жалбата да се остави без уважение. Поддържа изложените пред първоинстанционния съд аргументи. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. По делото няма спор относно фактите. Ответникът по касация е дисциплинарно наказан за проявено от него бездействие, тъй като не е предприел необходимото за снемане на лице от общодържавно издирване при вече отпаднала необходимост за това. Нарушението е квалифицирано по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР - пропуски в изучаването и прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. За същото това нарушение е предвидено наказание "писмено предупреждение", но в хипотезата на маловажност по чл. 225, ал. 1 от ППЗМВР в случая е наложено по-лекото наказание "мъмрене". За да отмени заповедта, първоинстанционният съд е приел, че към момента на извършване на нарушението Сотиров не е имал надлежно издадено разрешително за достъп до класифицирана информация, поради което не може да му се вмени във вина незнанието на цитираната в заповедта правна норма от приложимата Инструкция за издирвателната дейност в МВР с гриф "Поверително". Освен това, нарушено е правото му на защита, тъй като не бил уведомен за започване на административното производство (арг. чл. 26, ал. 2 от АПК) и това нарушение е съществено, тъй като служителят е бил лишен от възможността да наведе такъв довод - липса на разрешение за работа с класифицирана информация до този момент. Решението е неправилно. Представеното пред АС - Варна разрешение за достъп до ниво на класификация "Строго секретно" действително е издадено на Сотиров след датата на извършване на нарушението, със срок на действие три години. С касационната жалба обаче е представено писмено доказателство, от което се установява, че за същото ниво той е имал вече издадено такова разрешение за предходния тригодишен период. Съгласно чл. 60, ал. 1, т. 4 от ЗЗКИ разрешението се прекратява при изтичането на срока, като се издава ново разрешение. При това положение неправилно съдът е счел, че липсва твърдяното от органа виновно извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Предвид специалната разпоредба на чл. 238а от ППЗМВР незаконосъобразен е изводът за нарушено право на защита на служителя, основан на обща норма от АПК. В случая не е задължително издаването на заповед за образуване на дисциплинарно производство и то започва с първото действие за установяване на нарушението. Безспорно е, че Сотиров е дал писмени обяснения по случая след постъпилата докладна записка, а впоследствие е запознат и със справката от проверката, където въпросната инструкция е цитирана. По изложените съображения решението подлежи на отмяна, като следва да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото ответникът следва да се осъди да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за двете съдебни инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,