Решение № 4969 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12403/2014 г.

Решение № 4969 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12403/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ/Комисията) срещу решение № 4756 от 10.07.2014 г. постановено по адм. дело № 3782 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че установяването на несъвместимост по смисъла на чл. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) е недостатъчно основание да се приеме наличието на конфликт на интереси. В случая наличието на несъвместимост е довело до оказване на влияние в личен частен интерес и участие в подготовката на акт в личен частен интерес от страна на Чавдар Антонов - нарушение на чл. 5 от ЗПУКИ във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредба за упражняване на правата на собственост на община Лом в общинските предприятия и в търговските дружества с общинско участие в капитала (Наредбата). Констатираната несъвместимост е довела до възникване на конфликт на интереси, изразяващ се в нарушение на чл. 7, ал. 2 и чл. 8, изр. 1 от ЗПУКИ и до реализиране на облага в размер на 42 628, 50 лв. от продажба на медицински изделия за периода, в който Чавдар Антонов е изпълнявал едновременно длъжността на управител на "Диагностично - консултативен център 1 - Лом" ЕООД ("ДКЦ 1 - Лом" ЕООД) и търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ). Изразява несъгласие с извода на съда, че не е установено наличието на частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗПУКИ. В конкретния случай частният интерес е довел до получаване на материална облага, като в ЗПУКИ няма изискване същата да бъде незаконна. С предложенията за промяна в състава на лекарските консултативни комисии (ЛКК), изготвени на основание чл. 104 от Закона за здравето (ЗЗдр.) и чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), Чавдар Антонов е взел участие в подготовка на акт за назначаване на нов състав на ЛКК. Неправилен е изводът на съда, че не е налице хипотезата на чл. 7, ал. 2 от ЗПУКИ, тъй като в случая Чавдар Антонов е оказал влияние върху членовете на лекарските консултативни комисии (ЛКК) във връзка с издаването на медицински протоколи, които представляват актове по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗПУКИ. Освен това правомощията на Чавдар Антонов като управител на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД включват назначаването на лекари, което поставя последните в йерархическа зависимост, а участието на лекарите в състави на ЛКК, за което получават допълнително възнаграждение, ги поставя в икономическа зависимост. С всички издадени от ЛКК в "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД протоколи са дадени предписания за предоставяне на помощни медицински средства и всички пациенти, на които са издадени протоколите, са закупили помощните средства от търговски обект на ЕТ "Цвети - Чавдар Антонов" при наличие на 3 идентични обекта в непосредствена близост до медицинското заведение. Оказвайки влияние по отношение на подчинените му членове на ЛКК, Чавдар Антонов е реализирал материална облага, представляваща получаване на комисионни за закупените от ЕТ "Цвети - Чавдар Антонов" помощни средства в размер на 42 628, 50 лв. По тези съображения, изложени подробно в жалбата и в представени писмени бележки, прави искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде оставен в сила обжалвания административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът - Чавдар Цветанов Антонов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли съдът да я остави без уважение, като неоснователна. Счита, че разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредбата не е приложима, тъй като липсва сходство в дейността на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД и ЕТ "Цвети - Чавдар Антонов". Твърди, че установяването на несъвместимост по чл. 5 от ЗПУКИ не обосновава реализирането на фактическия състав на конфликт на интереси по чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ. Изготвените от Чавдар Антонов предложения за промени в състава на ЛКК не представляват действия по подготовка на акт в частен интерес, тъй като назначаването на членовете на ЛКК произтича от издаване на заповед от директора на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) съгласно чл. 104 от ЗЗдр. Освен това в медицинските протоколи от ЛКК липсват указания предписаните помощни медицински средства да се закупят от търговски обект на ЕТ "Цвети - Чавдар Николов". Направените от Чавдар Антонов предложения за промени в състава на ЛКК не са действия в частен интерес, а действия по упражняване на служебните му задължения и са наложени по причини от обективен характер. Изразява несъгласие с твърдението в жалбата за наличие на йерархична зависимост на членовете на ЛКК спрямо управителя на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД, тъй като съгласно чл. 104 от ЗЗдр. ЛКК се разкриват и закриват със заповед на директорите на РЗИ, а съгласно чл. 69 от ПУОРОМЕРКМЕ контролът върху работата на комисиите се осъществява от трудово - експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и другите органи по чл. 69 от ПУОРОМЕРКМЕ. Сочи, че КПУКИ не е установила наличието на фактическия състав по чл. 7, ал. 2 от ЗПУКИ, тъй като няма доказателства Чавдар Антонов да е оказал влияние върху членовете на ЛКК. Не е установено осъществяването и на състава по чл. 8 от ЗПУКИ. Подробни съображения излага в представени по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението съдът е отменил решение № 183 от 23.02.2013 г. на КПУКИ и е осъдил Комисията да заплати на Чавдар Цветанов Антонов разноски по делото в размер на 1 310, 00 лв. За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че на 22.03.2012 г. на Чавдар Антонов е възложено управлението на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД, търговско дружество със 100% общинска собственост, чрез сключен договор за управление и в това си качество Антонов е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ. С решение № 395 от 31.03.2000 г. на Окръжен съд - Монтана е регистриран ЕТ "Цвети - Чавдар Антонов", който се представлява и управлява от Чавдар Цветанов Антонов. В качеството си на управител на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД Чавдар Антонов е внесъл предложение вх. № 06-1-2445 от 06.04.2012 г. и предложение вх. № 06-1-4587 от 16.07.2012 г. за промени в съставите на ЛКК, като въз основа на тях директорът на РЗИ - Монтана е издал следните заповеди: заповед № РД 19-101 от 10.04.2012 г., с която на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗдр. и чл. 7, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ във връзка с извършени структурни промени е прекратил дейността на специализираната ЛКК по хирургия и е определил поименно състави на ЛКК и заповед № РД 19-173 от 17.07.2012 г., с която е изменена заповед № РД 19-101 от 10.04.2012 г. за периода 11.07.2012 г. до 20.07.2012 г. и са определени поименно състави на ЛКК. В периода от м. 04 до м. 11.2012 г. Чавдар Антонов в качеството си на едноличен търговец е бил и дистрибутор по договор за дистрибуция от 1.12.2009 г. сключен с "Новамед България" ЕООД, за което е получавал възнаграждение за продадените стоки - помощни медицински средства. С решение № 183 от 12.02.2013 г. на КПУКИ е установена несъвместимост по отношение на Чавдар Антонов за това, че като лице заемащо публична длъжност - управител на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД е действал като ЕТ "Цвети - Чавдар Николов", с което е извършил нарушение на чл. 5 от ЗПУКИ във връзка с чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ. На следващо място е установен конфликт на интереси по отношение на Чавдар Антонов, за това, че в качеството му на управител на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД е участвал в подготовката на акт в частен интерес - заповед № РД 19-101 от 10.04.2012 г. и заповед № РД 19-173 от 17.07.2012 г. на директора на РЗИ - Монтана, като е внесъл предложение вх. № 06-1-2445 от 6.04.2012 г. и предложение вх. № 06-1-4587 от 16.07.2012 г. за промени в съставите на ЛКК - нарушение на чл. 8, предл. първо от ЗПУКИ, както и е установен конфликт на интереси по отношение на Чавдар Антонов за това, че в качеството му на управител на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД, е оказал влияние върху съставите на ЛКК във връзка с изготвяне на протоколи за помощни медицински средства в свой частен интерес - нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗПУКИ. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Приел е за безспорно, че като управител на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД със 100 % общинска собственост Чавдар Антонов е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ, за което важи забраната на чл. 5 от ЗПУКИ да заема друга длъжност или да извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение. Посочил е, че Чавдар Антонов е нарушил установената в чл. 5 от ЗПУКИ във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредбата забрана за несъвместимост. Независимо от това съдът е посочил, че по аргумент от чл. 2 от ЗПУКИ, това нарушение не означава, че е налице такъв конфликт, както и че установяването на несъвместимост по смисъла на чл. 5 от ЗПУКИ не е достатъчно основание да се приеме наличие на "конфликт на интереси". Посочил е, че по отношение на всички правни норми от Глава Втора от ЗПУКИ, вкл. чл. 5, като елемент от фактическия състав на установяване на конфликт на интереси се изисква наличието на три кумулативни предпоставки: 1. лице, заемащо публична длъжност; 2. нарушение на някоя от разпоредбите на закона, изчерпателно регламентирани в Глава Втора и Трета от него, и 3. това нарушение да води до конфликт на интереси, така, както е дефиниран в чл. 2 от ЗПУКИ. Обсъдил е разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУКИ във вр. с чл. 8, изр. 1 от ЗПУКИ и е приел, че за да възникне "конфликт на интереси" следва да е налице установен по безспорен начин, съществуващ частен интерес, който от своя страна може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Посочил е, че в случая не се установява наличието на частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗПУКИ, тъй като не е предвидена възможност за възникване на "конфликт на интереси", основаващ се на хипотетичен "частен интерес". Приел е, че участието на Чавдар Стоянов в подготовката по издаването на заповед № РД 19-101 от 10.04.2012 г. и заповед № РД 19-173 от 17.07.2012 г. от директора на РЗИ - Монтана, не обосновава наличие на конфликт на интереси. Направените от Чавдар Антонов предложения са наложени от причини от обективен характер - предложение вх. № 06-1-2445 от 6.04.2012 г. е мотивирано с факта на прекратен трудов договор с д-р Роберт Тодоров - специалист-хирург, а предложение вх. № 06-1-4587 от 16.07.2012 г. касае промяна в състава на общата ЛКК за периода от 11.07.2012 г. до 20.07.2012 г. и е обосновано от ползването на годишен отпуск от един от членовете на ЛКК - д-р Паулина Макавеева. Издадените от ЛКК протоколи нямат за последица отпускане на целева помощ за закупуването им, тъй като последната е обусловена от издаване на заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) съгласно арг. от чл. 43, ал. 1 вр. с чл. 42, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), а според чл. 43а, ал. 1 от ППЗИХУ освидетелстваните лица са свободни да избират обекта, от където да закупуват необходимите им помощни средства. Посочил е, че съгласно приетото по делото заключение на назначената съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ) получените от Антонов комисионни по договора за дистрибуция от 1.12.2009 г. от медицинските протоколи, издадени от ЛКК към "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД са в размер от 265, 00 лв. за периода от 23.03.2012 г. до 31.12.2012 г., а не 42 628, 50 лв. както се твърди в решението на КПУКИ. Приел е, че с участието си в издаването на заповедите на директора на РЗИ - Монтана Антонов не е осъществил действие в частен интерес, тъй като с направените предложения за промени в състава на ЛКК не са създадени предпоставки, които да имат за пряка последица престиране на материална облага за него. Приел е също, че по преписката липсват конкретни доказателства, че Антонов е използвал служебното си положение чрез конкретни действия или бездействия, с цел да въздейства върху друго лице при вземане на неговото крайно решение по конкретен случай. Достигнал е до извод, че Чавдар Антонов, в качеството си на управител на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД не е нарушил забраната на чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ - не е оказвал влияние върху членове от съставите на ЛКК и не е участвал в подготовката на акт в частен интерес, поради което, като е приел противното, административният орган е постановил решение в нарушение на материалния закон. По отношение на обжалвания съдебен акт, в частта, с която е отменено решението на КПУКИ по отношение на установената несъвместимост по смисъла на чл. 5 от ЗПУКИ, настоящият състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 от ЗПУКИ конфликтът на интереси за лицата, заемащи публични длъжности, се установява от КПУКИ. А според чл. 27, ал. 2 ЗПУКИ с решението си Комисията установява конфликт на интереси или че не е налице конфликт на интереси. Анализът на горните разпоредби води до извод, че КПУКИ има правомощия единствено да установява липса или наличие на конфликт на интереси по смисъла на ЗПУКИ. Разпоредбата на чл. 5 от ЗПУКИ не в материята на конфликта на интереси и не представлява състав на конфликта на интереси. Нормата на чл. 5 от ЗПУКИ не съдържа самостоятелни основания за несъвместимост на позициите, посочени изчерпателно в чл. 3, т. 1 - т. 25 от ЗПУКИ. Тя препраща директно към норми на Конституцията и специалните закони, които уреждат статута на съответното лице, посочено в чл. 3 от ЗПУКИ. Изискванията за несъвместимост, процедурата за установяване на несъвместимост и органите, което установяват несъвместимост са посочени в специалните закони и са различни при различните длъжности. Установяването на несъвместимост е в изключителните правомощия на органите по избор или назначаване. Именно тези органи, които са различни за различните длъжности по чл. 3 от ЗПУКИ, имат компетентността да установяват и се произнасят ведно със законните последици относно наличието на несъвместимост в конкретна ситуация. В случай, че бъде сезирана със сигнал за нарушение на чл. 5 от закона КПУКИ следва незабавно да изпрати съответния сигнал на компетентния орган според Конституцията или съответния закон. Изложеното по-горе обосновава извод, че КПУКИ не е компетентният орган, да установява несъвместимост по чл. 5 от ЗПУКИ. Ето защо като е установила несъвместимост по смисъла на чл. 5 от ЗПУКИ в пункт първи от своето решение, КПУКИ е излязла извън своите правомощия и е постановила един нищожен административен акт в цитираната част. Предвид обаче забраната за влошаване положението на жалбоподателя - чл. 271, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс вр. с чл. 144 от АПК, решението на АССГ, в частта, с която решението на административния орган е отменено като незаконосъобразно, не може да бъде отменено, за да се обяви неговата нищожност. По отношение на установяването на конфликт на интереси в хипотезата на чл. 7, ал. 2 от ЗПУКИ, настоящата инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд. Предвиденото в цитираната разпоредба изпълнителното деяние е оказване на влияние върху други органи или лица, а с диспозицията на нормата се въвежда забрана за използване на служебното положение за оказване на такова влияние. Формите за оказване на влияние, по смисъла на чл. 7, ал. 2, биха могли да бъдат молба, указание, разпореждане за действие в една или друга насока, каквито в случая не се установяват. Правилен е изводът, че в случая не са представени доказателства за конкретни действия, чрез които Антонов да е оказал влияние върху членове на ЛКК към "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД във връзка с изготвяне на протоколи за помощни медицински средства в свой частен интерес. Обстоятелството, че като управител на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД Антонов разполага с правомощие да прави предложения до директора на РЗИ - Монтана за състава на комисиите съгласно чл. 104 от ЗЗдр. във вр. с чл. 7, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ не може да обоснове извод за оказано влияние по отношение на същите при издаване на медицински протоколи за предписване ползване на помощни медицински средства. Направените от Антонов предложение вх. № 06-1-2445 от 6.04.2012 г. и предложение вх. № 06-1-4587 от 16.07.2012 г. за промени в съставите на ЛКК не могат да се квалифицират като действия по оказване на влияние при подготовка на акт в частен интерес, тъй като не създават облага по смисъла на закона, а целят обезпечаване на работата на лекарските консултативни комисии към управляваното от Антонов лечебно заведение, съобразно задължението му по чл. 104 от ЗЗдр. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оказването на влияние не може да се предполага общо, а подлежи на изследване и доказване във всеки отделен случай. За да се приеме, че е налице оказване на влияние, следва да са събрани конкретни доказателства, че Антонов е използвал служебното си положение чрез конкретни действия или бездействия (например чрез уговаряне, натиск, заплаха, обещания, привилегии или отказване на такива и др.) и то именно с цел да въздейства върху включените в състава на ЛКК лекари при издаване на съответните медицински протоколи. Такива доказателства липсват както по административната преписка, така и в производството пред първоинстанционния съд. Настоящата инстанция споделя извода на АССГ, че самият факт на йерархическа връзка между Антонов в качеството му на управител на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД и членовете на ЛКК, които работят по трудово правоотношение в там не може да обоснове оказване на влияние. Следва да се отбележи още, че видно от съдържанието на 26 бр. медицински протоколи, издадени от ЛКК към "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД, съдържащи се в административната преписка, в нито от един от тях не се съдържа указание от кой търговски обект да бъдат закупени предписаните помощни средства. Липсват каквито и да било доказателства пациентите да са били насочвани конкретно към търговския обект на ЕТ "Цвети - Чавдар Антонов", било то от членове от състава на ЛКК или от самия Антонов. Освен това, съгласно чл. 43а ал. 1 от ППЗИХУ лицето с увреждане, негов законен представител или упълномощено от него лице заплаща медицинските изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения, за които е отпусната целевата помощ, или за ремонта за тях, на избран от него търговец, вписан в регистъра по чл. 35, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Относно нарушаването на забраната по чл. 8 от ЗПУКИ - участие в подготовка на акт в частен интерес, настоящата инстанция споделя изводите на първата инстанция. Заповедите на директора на РЗИ за назначаване състав на ЛКК не притежават характеристиките на акт в частен интерес, тъй като от тези заповеди не произтичат никакви конкретни облаги по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ за Чавдар Антонов или за свързани с него лица. Заповед № РД 19-101 от 10.04.2012 г. и заповед № РД 19-173 от 17.07.2012 г. на директора на РЗИ - Монтана са крайни актове от сложния фактически състав по чл. 104 от ЗЗдр. и касаят единствено структурни и/или персонални промени в обща ЛКК и специализирана ЛКК по хирургия към "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД. Правилен е изводът на съда, че като такива актове не предвиждат и няма как да предвиждат пряко разпореждане с материални или нематериални блага в полза на ответника Антонов, които да обосноват наличие на частен интерес и на облага. Липсата на частен интерес и облага налагат извода, че участието на Антонов в подготовката за приемане на заповед № РД 19-101 от 10.04.2012 г. и заповед № РД 19-173 от 17.07.2012 г. на директора на РЗИ - Монтана не съставлява нарушение по чл. 8, ал. 1, предл. 1 от ЗПУКИ, т. е. не е налице конфликт на интереси по смисъла на цитираната законовата норма. Освен това не може да се сподели доводът на касатора, че предложенията на Антонов до директора на РЗИ - Монтана са направени без конкретна обосновка на наложителността на персоналните промени в състава на комисиите. Видно от събраните по преписката доказателства и двете предложения за промени в състави на ЛКК са наложени от обективни причини, което е надлежно отразено и в съдържанието на самите предложения и издадените впоследствие заповеди от директора на РЗИ - Монтана. С предложение вх. № 06-1-2445 от 6.04.2012 г. е предложено прекратяване на дейността на специализираната ЛКК по хирургия поради прекратяване на трудовото правоотношение на един от членовете й - д-р Роберт Тодоров. Що се отнася до второто предложение вх. № 06-1-4587 от 16.07.2012 г. в частта относно промени в състава на общата ЛКК, промените са предложени поради ползване на платен годишен отпуск на чл. от състава - на д-р Паулина Макавеева за периода 11.07.2012 г. - 20.07.2012 г. Изложените по-горе обстоятелства и съображения подкрепят изводите, до които е достигнал и първоинстанционният съд, а именно, че липсват доказателства Чавдар Антонов, в качеството му на управител на "ДКЦ 1 - Лом" ЕООД и лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ, да е оказвал влияние на подчинени нему служители във връзка с издаване на медицински протоколи за предписване на помощни медицински средства, следователно не е налице хипотезата на чл. 7, ал. 2 от ЗПУКИ, както и че Чавдар Антонов не е участвал в подготовката на актове в частен интерес, т. е. не е нарушена и забраната на чл. 8 от ЗПУКИ. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност. Проверил е законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно задължението му по чл. 168, ал. 1 от АПК и е направил обоснован извод за неговата незаконосъобразност. С оглед крайния изход на делото, съдът следва да се произнесе по заявеното от процесуалния представител на Чавдар Цветанов Антонов искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 520, 00 лв., което, видно от приетите по делото доказателства, е доказано по размер. В съдебно заседание от процесуалния представител на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК е предвидено, че при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай съдът намира, че спорът, с който е сезиран е с фактическата и правна сложност. Независимо от това, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, тъй като страната е представлявана от адвокат и пред първата инстанция и проведената пред тази инстанция защита е аналогична на защитата пред касационната инстанция. Поради това и съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, КПУКИ следва да бъде осъдена да заплати на Чавдар Цветанов Антонов сума в размер на 1 200, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Тя съответства на положените усилия от процесуалния представител на ответника при упражняване на процесуалните му права, свързани с осъщественото от него процесуално представителство в проведеното съдебно заседание, изготвянето на писмен отговор и писмена защита по касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение