Решение № 14713 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2009 г.

Решение № 14713 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "М САТ" АД София против решение № 1646/5.12.2008 г. на Административен съд-Варна, постановено по адм. дело № 127/2007 г., с което е отхвърлена негова жалба срещу Заповед № ДК-11-03/27.02.2007 г. на началника на РДНСК-Варна за отмяна на Разрешение за строеж № 85/14.02.2007 г. на Гл. архитект на район "Приморски" - Община Варна касаещо: "Монтаж на 9 броя приемно-битови сателитни антени върху покрива на предблоковата част на сграда на ул. "Ген. Паренсов" № 3 по плана на 18 м. р., гр. Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и потвърдената с него заповед. Ответниците Клавдия Цветанова Тодорова и Тодор Златев Тодоров считат жалбата за неоснователна. Кметът на община Варна писмено изразява становище за основателност на жалбата. Останалите ответници-етажни собственици в жил. блок "Паренсов" по ул. Ген. Паренсов № 3, вх. В, гр. Варна, не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед за началника на РДНСК-Варна е законосъобразна, тъй като за издаването на контролираното разрешение за строеж, касаещо монтаж на съоръжения на техническата инфраструктура, част от електронните мрежи и съоръжения, засягащо общи части на сграда в режим на етажна собственост, не е изискано предварително положително решение на общото събрание на етажните собственици по чл. 185, ал. 2 ЗУТ. За доказано е прието и другото основание за отмяна на строителното разрешение- липса на описание на видовете строителни и монтажни работи, които ще бъдат изпълнение, в нарушение на чл. 153, ал. 1 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е приложил материалния закон и въз основа на всички събрани по делото доказателства е квалифицирал процесните сателитни антени, чийто монтаж е разрешен с отмененото разрешение за строеж, като съоръжения на техническата инфраструктура, част от електронните съобщителни мрежи и съоръжения - § 5, т. 31 и т. 38 от ДР на ЗУТ вр. чл. 93 и чл. 94 ЗУТ. Обосновано е прието, че монтажът им е разрешен върху обща част на сграда в режим на етажната собственост. Касаторът е собственик на подблоковата и предблоковата части на сграда и на припадащите му се ид. ч. от общите части на сградата, според съдържанието на приложения нотариален акт и доколкото предблоковата част е конструктивно и функционално свързана с цялата сграда, тя не представлява отделна сграда. Покривът на предблоковата част, макар на по-ниско ниво, представлява част от покрива на цялата сграда и по смисъла на чл. 38 ЗС е обща част. По делото липсват доказателства в подкрепа на твърденията на касатора, че предблоковата част представлява самостоятелна сграда. Промяна на субстанцията или на предназначението на общата вещ е допустима със съгласието на всички съсобственици - арг. чл. 31, ал. 1 ЗС, а при общи части на етажна собственост - със съгласията по чл. 185, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 42 ЗС. Трайното прикрепване на сателитните антени върху покрива на сградата променя неговата субстанция, както и предназначението му. Следователно за монтажа е било нужно решение на общото събрание на етажните собственици, взето по установения ред, а издаденото при липсата му разрешение за строеж противоречи на материалния закон и правилно е отменено от началника на РДНСК-Варна. Като е потвърдил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение в съответствие с приложимия материален закон. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,