Решение № 2969 от 21.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10150/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), чрез гл.юрисконсулт Добрева, срещу решение 997/01.08.2024 година на Административен съд София-област по адм.д. 526/2024 година, с което е прогласена нищожността на писмо с изх. 03-07-50-28/23 от 04.04.2024 год. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията и преписката е изпратена на Комисията за регулиране на съобщенията за произнасяне по искането на "Балкансат" ЕООД с правно основание чл. 116 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) за изменение на т. 3 от Приложение 3 към Разрешение 001328 от 11.12.2008 год. за ползване на позиция на геостационарната орбита, определена за Република България, изменено с Решение 149 от 17.05.2023 год. на КРС, обективирано в искането с вх. 03-07-50-27/23 от 25.03.2024 год. по описа на Комисията за регулиране на съобщенията. Релевира касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 от АПК. Писмо с изх. 03-07-50-28/23 от 04.04.2024 год. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията нямал характеристиките на индивидуален административен акт, а на уведомително писмо, с което се препращало към предходно такова от 07.07.2023 година. Срещу последното писмо било образувано адм.д. 1086/2023 година по описа на АССО, като с определение 258/29.02.2024 година съдът оставил без разглеждане жалбата. Определението било влязло в сила и имало сила на пресъдено нещо по спора. Силата на пресъдено нещо била абсолютна процесуална пречка за непререшимост на спора. Тя погасявала правото на иск между същите страни относно същия спор. По съществото на спора се излага становище, че за да възникне задължение за регулатора да се произнесе с акт по чл. 116 от ЗЕС било необходимо да са настъпили юридическите факти по чл. 116 ЗЕС. В случая тези обстоятелства не били осъществени. Прави се искане за обезсилване на процесното съдебно решение и за прекратяване на спора между страните; евентуално за отмяна на обжалваното съдебно решение.

Ответникът, Балкансат ЕООД, чрез адв. Александров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на седмо отделение на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АССО е образувано по жалба на "Балкансат" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, срещу писмо с изх. 03-07-50-28/23 от 04.04.2024 год. на председателя на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията). Първоинстанционният съд е приел, че процесното писмо е акт, обективиращ отказ по искане на дружеството-жалбоподател с правно основание чл. 116 от ЗЕС за изменение на т. 3 от Приложение 3 към Разрешение 001328 от 11.12.2008 год. за ползване на позиция на геостационарната орбита, определена за Република България, изменено с Решение 149 от 17.05.2023 год. на КРС. Актът изхожда от председателя на КРС в това му качество, а не като представляващ колективния административен орган. В подкрепа на изложеното сочи разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Устройствения правилник на КРС и нейната администрация. При изписана фактическа установеност, която не се спори между страните, съдът приема, че правилно молителят е квалифицирал искането си (в тази му част) като такова по чл. 116 от ЗЕС, адресирал го е до надлежния орган Комисията за регулиране на съобщенията и в нарушение на цитираната разпоредба по искането се е произнесъл председателят на КРС вместо колективния административен орган. Поради това АССО е прогласил нищожността на оспорения отказ като издаден от административен орган при липса на материална компетентност.

При служебна проверка на основанията по 218, ал.2 от АПК и като съобрази възраженията на касатора, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, при следните изводи от правна страна:

1.Неоснователно е възражението на касатора в насока, че съдебното решение е недопустимо, тъй като във вр. с предходно писмо с вх. 10-00-319/318 от 07.07.2023 год. е образувано адм.дело 1086/2023 год. по описа на АССО по жалба на "Балкансат" ЕООД срещу мълчалив отказ на КРС, прекратено с нарочно определение, което като влязло в сила имало характера и силата на пресъдено нещо, а последната била абсолютна процесуална пречка за непререшимостта на разрешения спор, като погасявала правото на повторен иск между същите страни относно същия спор.

В действителност, определение 258/29.02.2024г на АССО по адм.д. 1086/2023 година, с което се прекратява производството по делото, пресича възможността да се завърши процесът с решение по това дело. Прекратяването на делото пречи да се формира сила на пресъдено нещо относно спорното право, освен в нарочно посочени хипотези, една от която е например съдебната спогодба. Константна е практиката на съдилищата и становището в доктрината, че определението за прекратяване на делото не отрича със сила на пресъдено нещо правото на иск (328-58-IV, Сб.279). Спорът по същество не се решава с определението за прекратяване на делото, за да се формира сила на пресъдено нещо на диспозитива на съдебния акт за прекратяване на делото.

1. С писмо вх. 03-07-50-27/23 от 25.03.2024 год. до КРС дружеството-жалбоподател е отправило самостоятелно повторно искане, обективирано в писмо с вх. 10-00-318 от 07.07.2023 год. (л. 25-л. 27), представляващо искане с правно основание чл. 116 от ЗЕС.

В тази вр. е постановено и оспореното писмо изх. 03-07-50-28/23 от 04.04.2024 год. на председателя на КРС (л. 12).

Писмото е съобщено на дружеството-жалбоподател на 05.04.2024 год., а с жалба от 18.04.2024 год. същото го е оспорило пред съда.

Това, че писмото от 04.04.2024 год. на председателя на КРС препраща към предходното от 07.07.2023 год. касае спора по същество, досежно проверката за мотивираност на отказа, но: - нито отрича характеристиките на писмото на АА, отказ; - нито отрича факта, че дружеството е направило искане за изменение на Разрешение 01328 от 11.12.2008 год., по което е постановен отказ с нарочното писмо от 04.04.2024 год.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Страните не спорят по фактите:

Дружеството-жалбоподател е титуляр на Разрешение за предоставяне на позиция на геостационарната орбита, определена за Република България за осъществяване на ел.съобщения чрез спътникова система "BUL00000" от неподвижна спътникова радиослужба 01328 от 11.12.2008 год. (л. 32). На основание свое решение 149 от 17.05.2023 год. КРС е изменила горното разрешение в частта по Приложение 3 "Размер, срокове и начини за заплащане на таксите" съгласно приложението (л. 76 и сл.). Приложение 3 "Размер, срокове и начини на заплащане на таксите" съдържа пет точки.

С писмо с изх. 03-07-50-22 от 23.05.2023 год. дружеството е уведомено за решение 149 от 17.05.2023 год. на КРС, както и че в 14-дневен срок от съобщението за това следва заплати сумата от 7 305,56 лв., представляващо такса за периода 08.04-31.12.2023 год. Сумата е преведена от дружеството на 07.06.2023 год.

Във вр. с горното с нарочно искане с вх. 10-00-318 от 07.07.2023 год. до КРС "Балкансат" ЕООД (л. 12 по адм.дело 1086/2023 год.) е поискало КРС: 1. Да отмени изменението от 17.05.2023 год. и издаде ново решение за изменение на Приложение 3 на Разрешението от 11.12.2008 год., като определи, че годишната такса в размер на 48 000 лв. се дължи считано от 01.01.2024 год. 2. Платената сума в размер на 7 305,56 лв. да бъде възстановена по посочена от дружеството негова банкова сметка, или алтернативно КРС със свое решение да постанови, че горната сума ще бъде приспадната от дължимата годишна такса на "Балкансат" ЕООД за календарната 2024 год. По жалбата срещу формирания по това искане мълчалив отказ на КРС е образувано адм.дело 1086/2023 год. по описа на съда.

Междувременно, с жалба вх. 10-00-336 от 18.07.2023 год. чрез КРС до АССО дружеството-жалбоподател е оспорило решение 149 от 17.05.2023 год. на КРС. Жалбата е образувана в адм.дело 972/2023 год. по описа на АССО.

С определение от 29.02.2024 год. по адм.дело 1086/2023 год. по описа на съда е оставена без разглеждане жалбата на "Балкансат" ЕООД срещу мълчаливия отказ на КРС да се произнесе по искането с вх. 10-00-318 от 07.07.2023 год. и е прекратено производството по делото по съображения, че след като решение 149 от 17.05.2023 год. на КРС е оспорено пред съда, не може да се иска от административния орган да изменя или допълва Разрешение 01328 от 11.12.2008 год. Определението е влязло в сила на 19.03.2024 год.

Същевременно, с определение от 10.11.2023 год., постановено по адм.дело 972/2023 год. по описа на АССО, е оставена без разглеждане жалбата на дружеството-жалбоподател срещу решение 149 от 17.05.2023 год. на КРС. Жалбата е приета за процесуално недопустима поради просрочие. Определението е оставено в сила с определение от 29.12.2023 год. по адм.дело 11978/2023 год. по описа на ВАС.

С писмо вх. 03-07-50-27/23 от 25.03.2024 год. до КРС дружеството-жалбоподател е отправило самостоятелно повторно искане, обективирано в писмо с вх. 10-00-318 от 07.07.2023 год. (л. 25-л. 27), представляващо искане с правно основание чл. 116 от ЗЕС.

В тази вр. е постановено и оспореното писмо изх. 03-07-50-28/23 от 04.04.2024 год. на председателя на КРС (л. 12).

В съответствие с правилното приложение на материалния закон са изводите на АССГ в насока, че:

Комисията за регулиране на съобщенията е сезирана с искане вх. 03-07-50-27/23 от 25.03.2024 год. по описа на Комисията с посочено от молителя правно основание чл. 116 от ЗЕС.

Жалбоподателят моли КРС да постанови решение, с което да отмени Изменение 01328-008 от 17.05.2023 год. и да приеме ново решение за изменение на Приложение 3 на Разрешение 01328 от 11.12.2008 год. в смисъл, че годишната такса в размер на 48 000 лв. се дължи, считано от 01.01.2024 год. Прави се искане, наред с изложеното, са бъде възстановена платената от дружеството на 07.06.2023 год. такса по посочена негова банкова сметка или алтернативно КРС с решение да постанови, че горната сума ще бъде приспадната от дължимата годишна такса за календарната 2024 год.

Процесното писмо е издадено във вр. с искането вх. 03-07-50-27/23 от 25.03.2024 год., депозирано пред КРС.

Разпоредбата на чл. 116 от ЗЕС гласи, че предприятието, на което е издадено разрешение, може да отправи мотивирано искане до комисията за изменение и допълнение на разрешението, извън случаите по чл. 115, ал. 1 от с.з.

Искането с вх. 03-07-50-27/23 от 25.03.2024 год. (квалифицирано от молителя като искане по чл. 116 от ЗЕС) е за изменение на т. 3 от Приложение 3 на Разрешение 01328 от 11.12.2008 год. съгласно приетото Изменение 01328-008 от 17.05.2023 год. в смисъл, че годишната такса в размер на 48 000 лв. да е дължима от молителя, считано от 01.01.2024 год.

Правилен е извода на съда, че по това искане правомощие да се произнесе има КРС, а не нейният председател, поради което правилно оспореното писмо е прогласено за нищожно.

Дали са осъществени или не предпоставките по чл. 116 от ЗЕС е въпрос по същество на спора, по който КРС следа да се произнесе след връщане на преписката при комисията.

Ответникът не претендира разноски по делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд