Решение № 2473 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11489/2017 г.

Решение № 2473 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11489/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, подадени от: 1. "Якова" АД; 2. "Метронет" ЕООД, чрез пълномощника им адв. И. и 3. Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - П., срещу решение № 234 от 07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 86/2017 г. по описа на Административен съд - П.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответниците - А. П. Р.- И., М. П. П., А. Л. К., Л. Д. К.- С. и Д. П. К., чрез адв. Ц. като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил заповед № 18-676/31.01.2017 г. на началника на СГКК - П. в частта, с която на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Р., като са нанесени сгради с идентификатори 61577.502.9606.1, 61577.502.9606.2, 61577.502.9606.3, 61577.502.9606.4, 61577.502.9606.5, 61577.502.9606.6, 61577.502.9606.7, 61577.502.9606.8, 61577.502.9606.9, 61577.502.9606.10, 61577.502.9606.11, 61577.502.9606.12, 61577.502.9606.13, 61577.502.9606.14, 61577.502.9606.15, в нанесения със същата заповед нов поземлен имот (ПИ) с идентификатор 61577.502.9606, собственост на А. П. Р.- И., М. П. П., А. Л. К., Л. Д. К.- С. и Д. П. К.. Според съда заповедта е незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения в административната процедура по уведомяване на заинтересованите лица съгласно чл. 26, ал. 1 АПК и не съдържа мотиви - фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Прието е, че в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, като в документите по преписката няма еднозначно позоваване на наличие на непълнота или грешка в одобрената КККР и в какво се изразява същата по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Няма обосновка съществувало ли е несъответствие в данните за този имот и сгради спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР на гр. Р.. При липсата на изложени конкретни факти и обстоятелства е обоснован извод, че заповедта е немотивирана относно наличието на условията за изменение на КККР по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, с което е нарушено изискването за форма и не дава възможност на съда да прецени нейната законосъобразност. Прието е, че е нарушена и разпоредбата на чл. 35 АПК поради това, че административният орган не е положил нужните усилия, за да събере доказателства дали исканата промяна в границите на имота е свързана със спор за материално право. По тези съображения заповедта в оспорената й част е отменена на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Решението е неправилно. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по заявление на А. П. Р.- И. с искане за нанасяне на настъпили промени в КК и КР за обект: поземлен имот с идентификатор 61577.502.2736 по КККР на гр. Р. с площ 6224 кв. м, кв. 108, парцел III, съгласно представения проект. В обяснителната записка към него е записано, че се предвижда промяна на кадастралната КККР за посочения имот, като се обособи ПИ с проектен идентификатор 61577.502.9606 по южната имотна граница на ПИ 1186 от кв. 108 съгласно съдебно решение № 1295/17.08.2012 г. Със заповедта е одобрено изменението на КККР на гр. Р., одобрени със заповед от 10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяващо се в нанасяне на нови обекти: ПИ с идентификатори 61577.502.9606 и 61577.502.9607; нанасяне на общо 20 сгради в тях (съответно 15 в първия и 5 във втория имот) и заличаване на ПИ с идентификатор 61577.502.2736 с 20 сгради в него. Като собственици на новонанесения ПИ 61577.502.9606 в КР са вписани настоящите ответници въз основа на решение № 1295 от 17.08.2012 г., вписано в Службата по вписванията - гр. Р., а като собственик на ПИ 61577.502.9607 - "Якова" АД въз основа на АЧДС № 2152/16.06.2000 г. Като собственици на сградите в двата новонанесени ПИ са записани двете дружества - касационни жалбоподатели с посочени документи за собственост. Заповедта е оспорена от собствениците на новосъздадения ПИ с идентификатор 61577.502.9606, сред които и заявителката, само в частта относно нанесените в него 15 бр. сгради. В останалата й част заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на съда за допуснати нарушения в процедурата по уведомяване за започналото административно производство. Видно от представените по делото доказателства заинтересованите лица М. П. П., А. Л. К., Л. Д. К.- С., Д. П. К. и "Якова" АД са уведомени по реда на чл. 26, ал. 1 АПК. Уведомленията са надлежно връчени с удостоверяване на датата и подпис на лицето, което ги е получило (л. 25 - 31 от делото на АС - П.). В тях се съдържа подробна информация в какво се изразява исканото изменение. Към него е приложена скицата - проект. Неполучаването на уведомлението от "Метронет" ЕООД не съставлява основание за отмяна на административния акт в оспорената част по жалба на лица, спрямо които процедурата е изпълнена. Те не могат да се позовават на нарушени чужди права, а отделно от това дружеството не е било вписано в КР към одобрената КК като собственик или носител на ограничени вещни права върху имота или сградите в него и не е подало жалба срещу заповедта. Незаконосъобразно съдът е приел наличието на допуснато нарушение във формата на акта поради немотивираност. В заповедта като фактически основания са посочени подаденото заявление и приложените към него документи и материали. Мотивите към акта могат да бъдат изложени и отделно от него, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който го е издал съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК. Със същото е прието, че мотивите е възможно да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед издаването на акта, имащ характер на подготвителен и ако той е издаден на основание на него, изложените там съображения са такива и за издаване на самия акт. В случая съдът не е отчел, че в обяснителната записка към скицата - проект са изложени обстоятелствата, обуславящи издаването на оспорената заповед. От съдържанието й става ясно, че предприетото изменение е при условията на "непълнота или грешка" по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР (ред. ДВ, бр. 57/2016 г.), поради неотразен в КККР на гр. Р. имот като самостоятелен обект на кадастъра, въз основа на влязло в сила съдебно решение № 1272 от 19.08.1999 г. на ВКС, вписано с № 1295/17.08.2012 г. в Службата по вписванията. Същото е представено с административната преписка ведно със скицата от 12.01.1998 г. като неразделна негова част. С решението е отменено по реда на надзора влязлото в сила решение на Пернишкия окръжен съд и "Якова" АД е осъдено да предаде на ищците владението на паянтова жилищна сграда с № 15 и на дворното място с площ от 4000 кв. м, образуващо имот пл. № 1186 от кв. 108 по действащия план на гр. Р. от 1969 г. със запазено право на строеж в полза на "Якова" АД върху построените от него в същото място сгради с посочени номера по скицата на вещото лице. Поради това компетентният орган е издал заповед за исканото изменение в КККР на гр. Р. на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Без да обсъди обяснителната записка и влязлото в сила съдебно решение първоинстанционният съд е приел, че няма яснота относно основанието на изменението и от началника на СГКК - П. не е изследвано дали промяната на границата на имота е свързана със спор за материално право. Такъв спор не е заявен нито в административното, нито в съдебното производство. В случай, че беше заявен, би имал значение, ако вписаното като собственик на съседния новонанесен ПИ с идентификатор 61577.502.9607 лице, а именно"Якова" АД, беше оспорило заповедта относно заличаването на ПИ с идентификатор 61577.502.2736 и нанасянето на двата нови ПИ на негово място. Жалба от това дружество не е подадена и както вече беше посочено, заповедта в тази й част е влязла в сила. Изложените едва в касационната жалба доводи, че съдът е следвало да отмени заповедта изцяло, без да е сезиран с оспорване, са неоснователни. В случая заповедта се основава изцяло на приложените към заявлението документи, които са част от административната преписка. Поради това е следвало да се приеме, че съдържа мотиви и не е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 2 и 3 АПК, както неправилно е прието от съда. При липса на установените в обжалваното решение нарушения съдът е следвало да се произнесе по същество относно материалната законосъобразност на заповедта - налице ли са условията за изменение на КККР по чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗКИР в оспорената й част. Съдът не е изследвал обхвата на заявлението до административния орган и не е изложил съображения удовлетворено ли е изцяло искането с одобреното изменение, което рефлектира и върху преценката относно допустимостта на оспорването. Не е извършена съпоставка между скицата за имот с идентификатор 61577.502.2736 и скицата - проект, за да се установи има ли новонанесени сгради, различни от тези, които вече са били отразени в одобрената през 2015 г. КК или такива с квадратура в по-голям обем, в какъвто смисъл са доводите в оспорването до съда, или сградите са получили единствено нови идентификатори като последица от заличаването на този имот и обособяването на двата нови ПИ в резултат на влязлото в сила съдебно решение. Като не се е произнесъл по същество, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което прави обжалваното решение неправилно. Същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Решаването на спора по същество за първи път от касационния състав е недопустимо, тъй като би лишило страните от една съдебна инстанция. По исканията за разноски се дължи произнасяне от първоинстанционния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение