Решение № 5120 от 15.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на образованието и науката, срещу решение 154/23.12.2022г. по адм. дело 153/2022г. на Административен съд Видин, с което е отменена негова заповед РД10-1221/05.07.2021г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юриск. Кадиева, че решението противоречи на материалния закон и е постановено при съществени процесуални нарушения. Иска отмяната му и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Претендира присъждане на разноските пред касационната инстанция. Ответникът В. Кючукова - Асенова, чрез адв. Илиева, в писмен отговор и в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Съдебното производство по постановяване на процесното решение има за предмет Заповед РД10-1221/05.07.2021г. на Министъра на образованието и науката, с която на В. Кючукова - Асенова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение за длъжността "Началник на Регионално управление на образованието Видин", без предизвестие и е постановено на служителя да се изплати обезщетение, съгласно чл. 61 от ЗДСл, и се е развило като втора първа инстанция, след като спорът е бил разгледан първоначално по административно дело 159/2021г. по описа на Административен съд Видин, приключило с решение 122/22.12.2021г., с което била отменена процесната заповед. Това решение било оспорено пред ВАС и било отменено с решение 7524/01.08.2022 г. по адм. дело 1351/2022 г. по описа на ВАС, като делото е върнато за ново разглеждане. За да постанови обжалваното решение, съдът е изпълнил дадените в отменителното решение указания. Обсъдил и анализирал всички доказателства приобщени към делото при първото разглеждане на спора и тези събрани от него. Въз основа на установените фактически констатации, извел правни изводи, че процесната заповед е издадена от компетентен орган - министър на образованието и науката, по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи несъответствие с принципите на непосредственост и безпристрастност при изясняването на фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение и довели до съществено засягане на правото на защита на дисциплинарно наказаното лице. Установил, че в приложената по делото дисциплинарна преписка липсват доказателства, установяващи, че ответникът е изпълнил императивно въведеното в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл задължение да изслуша държавния служител преди да му наложи наказание с издаването на процесната заповед; че формално органът е изискал писмени обяснения от жалбоподателя, но към него момент - 24.06.2021г. няма данни да е било образувано дисциплинарно производство /ДП/; че дисциплинарния съвет /ДС/ е провел заседание на 01.07.2021г., т. е. поканата за писмени обяснения предхожда началото на дисциплинарното производство, за което липсват доказателства да е образувано със съответен акт на председателя на ДС, така, както е наредено със заповед РД09-1346/29.06.2021г. на главния секретар на МОН. Съдът приел, че не е спазена последователността на процесуалните действия в хода на ДП, които гарантират процесуалните права на служителя, срещу когото е образувано то. В конкретното ДП липсвал акт за образуване на дисциплинарно дело, на служителя не е предоставяно решението на ДС, нито е уведомен за изготвянето му, за да има възможност да се защити срещу констатациите на помощния орган. Проверяваният служител е уведомен направо за издадената заповед, с която му е наложено най-тежкото дисциплинарното наказание, а обясненията му са снети още преди изготвяне на решението на дисциплинарния съвет. Съобразил, че смисълът и характера на разпоредбите на чл.93, ал.1 и чл.96, ал.1 от ЗДСл предполага при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл да бъде спазена поредност в процесуалните действия, а именно: образуване на дисциплинарно производство по заповед на дисциплинарнонаказващия орган /ДНО/, провеждане на производство пред дисциплинарния съвет, по време на което и при необходимост може да се изслуша служителя или да му се даде възможност за писмени обяснения, обсъждане на евентуално представени от него доказателства, задължително изслушване и даване срок за писмени обяснения от страна на наказващия орган и едва след това налагане на наказание. Изслушването на служителя може да не е задължително за ДС, но ДНО е длъжен да го изслуша, тъй като смисълът на закона е това да бъде сторено след приключване на ДП, когато служителят ще има яснота в какво конкретно се състои дисциплинарното нарушение, за да може да изрази своето отношение по него и евентуално да ангажира доказателства. В изпълнение указания от ВАС, дадени в решение 7524/01.08.2022г. по адм. дело 1351/2022г., съдът изследвал процесната заповед и досежо наличието на преценка от дисциплинарно наказващия орган на визираните в чл.91, ал.1 от ЗДСл критерии за определяне на наказанието и установил, че нито в оспорената заповед, нито в протокола на ДС е обсъдена формата на вината на държавния служител, като ДНО изобщо не е разгледал поведението на служителя по време на службата и не е взел предвид качеството на изпълнение на служебните му задължения, описани в приложения формуляр за годишна оценка, според който то надвишава изискванията, нито приложените грамоти и писма за индивидуалните му заслуги. Съдът приел, че нивото на изпълнение на служебните задачи и дейности от служителя е релевантно към оценката на цялостното му професионално поведение; че ДНО има задължение да събере всички необходими за установяване на обективната истина доказателства, както обосноваващи отговорността на служителя, така и онези, сочещи на качествено изпълнение на задълженията му, а по преписката липсват доказателства, че такава преценка изобщо е извършвана в хода на дисциплинарното производство. Този пропуск, според съда, също представлява нарушение на производствените правила, което обуславя и противоречие с целта на закона, изискващ налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание да бъде надлежно обосновано от фактическа и правна страна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя всички правните изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. Решаващият съд извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото писмени и гласни, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства. По същество нормата на чл.93, ал.1 от ЗДСл е императивна и съдържа изброяване на задължителните за наказващия орган процедурни действия в хода на производството по налагане на дисциплинарно наказание. Съществен елемент от това производство е образуването му по съответния ред с нарочна заповед, която дефинира неговите параметри и рамки, а ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, след което да оцени обясненията, да изследва възраженията в тях и при необходимост да му даде възможност за ангажиране на допълнителни доказателства. Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство. За ДНО не съществува възможност да избере кое от тях да изпълни или да не изпълни. Само тяхното кумулативно наличие преди издаване на заповедта за дисциплинарно наказание е условие за нейната законосъобразност и ДНО е задължен да създаде условия за реализиране им. Служителят може да се ползва от тези предоставени му възможности или да се откаже от тях, но и двете следва да му бъдат осигурени от ДНО, за което се съставя съответен протокол за изслушване и се прилагат писмените обяснения на служителя или се съставя протокол за непредставянето на такива. В случая касаторът /ответник в първоинстанционното производство/ не е изпълнил тези свои императивни задължения, тъй като е изискал писмени обяснения преди да са изяснени релевантните за производството факти, а служителят е поставен в невъзможност да организира адекватно защитата си и не е бил запознат с констатациите в това решение. В настоящия случай не са налице основания за приложение на изключението, предвидено в чл. 93, ал. 3 от ЗДСл. Установените процесуални нарушения са от категорията на съществените и, по силата на чл.93, ал.2 от ЗДСл, обуславят незаконосъобразността на процесната заповед. С оглед горното, не са налице, твърдените от касатора основания за отмяна на процесното решение.Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, следва да се присъдят своевременно претендираните от ответника и доказано направени разноски пред настоящата инстанция за адвокатски хонорар в размер на 1080 (хиляда и осемдесет) лева, срещу който от касатора не е направено възражение за прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение