Решение № 8935 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12672/2010 г.

Решение № 8935 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12672/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Васил Райчов Кирилов от гр. Кюстендил против решение № 199 от 29.07.2010 г., постановено по адм. д. № 202/2010 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 5353 от 18.12.2009 г. на директора на ОД на МВР - Кюстендил за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на Република България", на основание на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт като незаконосъобразен. Ответникът директорът на ОД на МВР - Кюстендил, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за основателна по същество. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Васил Кирилов срещу заповед № 5353 от 18.12.2009 г. на директора на ОД на МВР - Кюстендил за налагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България", на основание на основание чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, като е приел, че спрямо адресата е осъществен фактическият състав на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД - лицето има парично задължение в големи размери към българско физическо лице. Крайният извод на първоинстанционният съд е, че обжалваната заповед е издадена от надлежния административен орган, в предвидената форма, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Касационната инстанция приема, че при установените по делото релевантни факти изводите на първоинстанционния съд са неправилни поради нарушение на материалния закон. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, съгласно която не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение. Целта на всички ПАМ е определена в чл. 22 от ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД правото за напускане на страната и за завръщане в нея през вътрешната граница с лична карта или паспорт не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. От друга страна, по силата на притежаваното от Васил Кирилов българско гражданство, съгласно чл. 17 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), той е гражданин на Европейския съюз и има предоставена по силата на Учредителните договори въз основа на европейското гражданство свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки - чл. 18 от ДЕО, свобода на движение на работниците - чл. 39 - чл. 42, свобода на установяване на самонаетите лица - чл. 43 - чл. 48 и свобода на предоставяне на услугите. Нормата на чл. 37 във връзка с чл. 27 и чл. 1 от Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, съдържа забрана за въвеждане на други ограничения по националното законодателство на държавите-членки, освен по силата на предвидените в директивата съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като същевременно забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. От друга страна чл. 30 от Директивата дава право на държавите-членки да откажат, прекратят или отнемат право, предоставено със същата, в случай на злоупотреба с права или измама. Правото на свободно напускане на територията на страната е основно човешко право, визирано в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България. Като такова, то е неотменимо - чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Ограниченията, които се допускат по отношение на упражняването му, трябва да са посочени в закон и да са свързани единствено със защита на националната сигурност, народното здраве и свободите на други граждани - ал. 1, изречение 2 на чл. 35 от КРБ. Съгласно чл. 23, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД всеки български гражданин има право да напуска страната и да се завръща в нея с лична карта, респективно - паспорт, или заместващи ги документи. Това право не подлежи на ограничения, освен ако те са предвидени със закон и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани - чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД. Така цитираните разпоредби включват освен предвидените в конституционната норма основания за ограничаване на правото на напускане на територията на страната и основанието обществен ред. Нормата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД не визира конкретно основание за налагане на ограничението - защитата на националната сигурност или на обществения ред. Следва да се отбележи, че в тази насока е и решение № 2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд, публикувано в ДВ, бр. 32/2011 г., влязло в сила на 23.04.2011 г. По изложените съображения и предвид непосочване в оспорената заповед на конкретни основания за налагане на обжалваната мярка, които да са свързани със съображения за обществен ред, обществена сигурност, обществено здраве или злоупотреба с права, налага се логичният извод, че в случая правото на излизане на адресата на акта от страната и в следствие на това правото му на свободно движение като гражданин на Европейския съюз е ограничено на основание, извън предвидените в общностното право. В случая разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД е насочена към обслужване на принудителното изпълнение на установените по-значителни задължения към физически и юридически лица, освен ако не представят надлежно обезпечение. Предназначението й e да доведе до по-бързо и ефективно удовлетворяване на определен имуществен интерес, който в повечето случаи по своя обхват и значимост не би могъл да се свърже с обективна необходимост да бъдат защитени животът, здравето и благосъстоянието на обществото като цяло. Тази норма не е съобразена с принципа на пропорционалност. Удовлетворяването на надлежно установени парични задължения трябва преди всичко да се обезпечи чрез ефективно, бързо проведено изпълнително производство, насочено не към самоцелно санкциониране на личността на длъжника, а най-вече към издирване на негово секвестируемо имущество и прехвърлянето му до размера на установеното вземане в патримониума на съответния кредитор. Компетентният орган в производството по издаване на административния акт е длъжен да изясни всички обстоятелства и събере всички относими доказателства във връзка с изискуемите се от закона предпоставки за прилагане на принудителната мярка. В този смисъл първоинстанционният съд неточно е приложил и тълкувал относимите правни норми и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което оспорената заповед № 5353 от 18.12.2009 г. на директора на ОД на МВР - Кюстендил се отмени като незаконосъобразна. Воден от горното, Върховният административен съд