Решение № 3517 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10208/2018 г.

Решение № 3517 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10208/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив против решение № 1375 от 15.06.2018 г. по адм. д. № 898 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № ЗСП/Д-РВ-9330 от 30.01.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив и преписката му е изпратена за ново произнасяне по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-РВ/9330/30.10.2017 г. при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във вр. с § 1, т. 2 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата И. Йорданова от [населено място] не е взела становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № ЗСП/Д-РВ-9330 от 30.01.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Пловдив, потвърдена с решение № 16-РД 04-0160-245 от 01.03.2018 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Пловдив, с която на И. Йорданова от [населено място] е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за сезон 2017/2018 г., с мотиви, че средномесечният доход на семейството (съпрузите са във фактическа раздяла) за предходните шест месеца надвишава диференцирания минимален доход за отопление (ДМДО - 294. 42 лв., СМД - 538. 76 лв.). С постановеното решение Пловдивският административен съд е уважил жалбата и е изпратил преписката на компетентния административен орган за издаване на нов акт, след като е приел, че при определяне на диференцирания минимален доход неправилно са използвани коефициентите, приложими за семейства съгласно чл. 2, ал. 4, т. 5 и 9 от Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 г. В случая не е спорно, че заявителката на социална помощ е омъжена, но е във фактическа раздяла със съпруга си, обстоятелство, констатирано от самите социални работници и изрично посочено в мотивната част на оспорената заповед. При извършеното тълкуване на разпоредбите на Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 г. съдът е стигнал до извод, че целта на закона е да се подпомогнат тези лица, които действително живеят сами, без оглед на причината за това. Поради това лицата са категоризирани по признаци като: всеки един от съвместно живеещи съпрузи, лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство. Действителното фактическото положение, че лицето живее само, е определящият критерий, който е трябвало да бъде съобразен от административния орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Към датата на издаване на оспорената заповед действащата разпоредба на чл. 2, ал. 4 от наредбата (ДВ, бр. 67 от 2008 г.) предвижда определянето на диференцирания минимален доход за отопление (ДМДО) да се извършва въз основа на гарантирания минимален доход (ГМД), който се коригира с процент, съобразен с критерии като възраст, здравословно състояние, задължения за издръжка на малолетни и непълнолетни деца и пр. Конкретно разграничени са хипотезите на живеещи сами лица, съвместно живеещи съпрузи и лица, съжителстващи с друго лице (лица) или семейство. Този нормотворчески подход сочи, че определящ критерий при изчисляване на диференцирания минимален доход за отопление е фактическото семейно положение на заявителя на социална помощ. Когато двамата съпрузи не живеят заедно и нямат общо домакинство, те са в състояние на фактическа раздяла и не могат да бъдат третирани като семейство по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ППЗСП. В хода на социалната анкета следва да се установи релевантното за правилното прилагане на закона обстоятелство – дали лицето живее само, съвместно със съпруга си или съжителства с друго лице или лица. В случая е установено, че лицето претендира целевата помощ като живеещо само и именно с оглед на това фактическо положение следва да бъде определен диференцираният минимален доход за отопление съобразно Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 г. Оспорената заповед е материално незаконосъобразна и като я е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,