Решение № 15548 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8951/2012 г.

Решение № 15548 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8951/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Рефие Башаран от с. Топола, област Добрич, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Сениха Рюстем от гр. Добрич, срещу решение № 135 от 29.05.2012 г. по адм. дело № 152/2012 г. на Административен съд - гр. Добрич.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заявление вх. № 7816 от 08.06.2011 г., подадено в Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Добрич, Рефие Абдулазизова Сюлейманова е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е приложила:

а) удостоверение обр. УП-3 изх. № 27 от 07.03.2011 г. на "Промтур" ЕООД, гр. Добрич, с което се удостоверява, че Рефие Азисова Кайбулова за времето от 15.10.1971 г. до 16.03.1977 г. е положила 3 години 7 месеци и 10 дни трудов стаж като плетачка;

б) удостоверение обр. УП-3 изх. № ТРЗ-4538 от 26.05.2011 г. на "Албена" АД, с което се удостоверява, че Рефие Азисова Кайбулова за времето от 01.05.1971 г. до 30.09.1975 г. е положила 2 години 2 месеца и 28 дни трудов стаж като камериерка;

в) удостоверение обр. УП-14 № 65-1 от 25.01.2011 г., с което архивохранилището при ТП на НОИ гр. Добрич удостоверява, че Рефие Башаран е била приета за чл. на ТКЗС с протокол № 1 от 10.01.1958 г. и веднага на следващия ред - че не е приета за чл. на ТКЗС, но е била чл. от домакинството на кооператора Еюп Идирисов Аптулов, който е приет за чл. на ТКЗС с протокол № 1 от 10.01.1958 г.; в удостоверението са посочени по години отработени дни и направени лични вноски.

1. С разпореждане № 4004019357 от 01.07.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - Добрич е отказало да отпусне исканата пенсия с мотиви: "Лицето няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има 11 г. 08 м. и 06 дни към датата на заявлението - 08.06.2011 г."

1. Адвокат Сениха Рюстем е оспорила от името на Рефие Башаран този отказ пред директора на РУСО. Основният довод в жалбата е, че при изселването й от България през 1977 г. Рефие Башаран била представила в отдел "Пенсии и социални грижи" на Окръжен народен съвет гр. Толбухин (името на гр. Добрич по онова време) трудовата си книжка и удостоверение за придобития от нея дотогава трудов стаж. Тези документи останали в отдела "Пенсии и социални грижи", но й било издадено удостоверение рег. № 172 от 30.03.1977 г., с което бил удостоверен придобит (положен) от нея трудов стаж от 16 години, 5 месеца и 25 дни. Оспореният сега отказ не бил съобразен с така удостоверения трудов стаж и с обстоятелството, че в удостоверение рег. № 172 от 30.03.1977 г. бил посочен трудов стаж с обща продължителност 8 години и 6 месеца, признат на основание чл. 76, б. "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - сега отменен), а длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е зачело само 5 години и 11 месеца, позовавайки се на удостоверение обр. УП 14 изх. № 65-1 от 25.01.2011 г., издадено от архивохранилище на ТП на НОИ.

1. С решение № 31 от 04.11.2011 г. директорът на РУСО - гр. Добрич е отхвърлил жалбата на Рефие Абдулазизова Башаран срещу разпореждането от 01.07.2011 г. За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел, че:

а) по удостоверение № 172 от 30.03.1977 г. не следва да бъде зачетен стаж за периода от 1956 г. до 1957 г. или общо 2 години като частен земеделски стопанин, защото според чл. 18 от Общите разпоредби на ЗПЗСК (отм.) за трудов стаж по настоящия закон се зачита времето, през което лицата са били земеделски стопани-кооператори, а така също и времето преди влизането им в ТКЗС, през което са имали за основно занятие земеделие или отраслите му, а според чл. 19, пак от Общите разпоредби на ЗПЗСК (отм.), когато пенсионирането на земеделски стопанин-кооператор за старост се извършва по друг закон, трудовият му стаж, добит в ТКЗС, се зачита за времето след 1 януари 1957 г.; в случая жалбоподателката желае отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО, а не пенсия за старост при условията на ЗПЗСК (отм.), поради което не следва да се зачете стаж за годините 1956 и 1957 като частен земеделски стопанин;

б) правилно е зачетен осигурителен стаж за периода от 1958 г. до 1970 г. - 5 години и 11 месеца по удостоверение № 65-1 от 25.01.2011 г., тъй като удостоверението е издадено въз основа на първичната документация - пенсионни книги, съхранени в Архивохранилище на ТП на НОИ.

II. С посоченото по-горе решение Добричкият административен съд е отхвърлил жалбата на Рефие Башаран срещу решението на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел за законосъобразно изразеното от директора на РУСО становище и то на същите аргументи:

а) От разпоредбите на § 9 ПЗР на КСО и чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.) се налагал изводът, че трудовият стаж, положен като частен земеделски стопанин в периода преди кооперирането, какъвто е настоящия случай (1956-1958 г.) не се зачита за трудов стаж по Закона за пенсиите, респ. по КСО. Същият се зачита по ЗПЗСК (отм.) по силата на чл. 18 от този закон, но жалбоподателката не е заявила, че желае да се пенсионира при условията на ЗПЗСК (отм.), а дори да беше изявила такова желание то би било неоснователно, защото към момента на подаване на процесното заявление за пенсия този закон (ЗПЗСК) е вече отменен. Поради това правилно, според Добричкия административен съд, пенсионният орган не е зачел трудовия стаж от 2 години в периода 1956 - 1958 г. като частен земеделски стопанин, отразен в удостоверение № 172 от 30.03.1977 г. на ОНС, отдел "ПСГ", гр. Толбухин.

б) Удостоверение № 172 от 30.03.1977 год. на ОНС, отдел "ПСГ", гр. Толбухин и удостоверение № 65-1 от 25.01.2011 г. на архивохранилището към ТП на НОИ, гр. Добрич, са официални удостоверителни документи, т. е. притежават еднаква доказателствена сила. В този случай преценката кой от документите следва да бъде кредитиран следва да се извърши с оглед останалите доказателства по делото, а от тях било видно, според Добричкия административен съд, че удостоверение № 65-1 от 25.01.2011 г. е издадено въз основа на първичната документация на ТКЗС, гр. Каварна, бригада Топола, която била приложена към пенсионната преписка.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, след направената от него служебна проверка за съответствие на оспореното с касационната жалба съдебно решение с материалния закон (чл. 218, ал. 2 АПК) счита, че решението на Добричкия административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

1. Осигурителните права на частните земеделски стопани през периода 1956 г. - 1958 г. са били регламентирани със Закона за общественото осигуряване (обн., Изв., бр. 11 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 132 и 155 от 1950 г., бр. 23 и 52 от 1951 г., бр. 19, 63 и 80; попр., бр. 82 от 1953 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 34 от 1974 г., бр. 44 от 1984 г. и бр. 81 от 18.10.1985 г.), който е отменен едва с § 51 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите (обн., ДВ, бр. 52 от 26.06.1992 г.). А според § 50, ал. 2 от заключителните разпоредби на този Закон за изменение допълнение на Закона за пенсиите времето, през което лицата по ал. 1 (подлежащи на осигуряване по отменения Закон за общественото осигуряване, както и тези, неподлежащи на осигуряване по чл. 224, буква "е" от него) са направили осигурителни вноски по отменения Закон за общественото осигуряване до 31 декември 1992 г., се зачита за трудов стаж по Закона за пенсиите. Следователно, ако жалбоподателката е направила осигурителни вноски по Закона за общественото осигуряване до 31.12.1992 г. (в частност за годините 1956 - 1958), времето, за което се отнасят тези вноски, се зачита за трудов стаж по Закона за пенсиите, а по силата на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО - и за осигурителен стаж по този кодекс.

1. Неясна е правната същност на удостоверение № 172 от 30.03.1977 г. Добричкият административен съд е приел, че то е официален удостоверителен (или свидетелстващ) документ. Изводът, че този документ е удостоверителен (или свидетелстващ), се основава на неговото съдържание и е правилен. Изводът, че този документ е официален, обаче, не е основан на доказателства по делото, нито на правна норма. Официален е документът, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред (чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК). Нито в Спогодбата между Народна Република България и Република Турция за изселване от Народна Република България в Република Турция на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 г. (обн., ДВ, бр. 82 от 21.10.1969 г.), нито в действащата по това време Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (обн., ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г.) е предвидена възможност за изземването на официалните документи, удостоверяващи положен от изселващите се лица трудов стаж в България, каквито в случая са трудовата книжка (чл. 347 КТ след 1986 г. и сега, а преди това - чл. 1 от Наредбата за трудовите книжки, обн., Изв., бр. 26 от 1953 г.) и удостоверение обр. УП-30 изх. № ХVII-8-747 от 21.03.1977 г., посочено в удостоверение № 172 от 30.03.1977 г. На настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не е известен нормативен или друг държавен акт, който да установява форма и ред за издаване на удостоверение или друг документ със съдържание, каквото е съдържанието на удостоверение № 172 от 30.03.1977 г.

1. Добричкият административен съд, както се каза и по-горе, е приел, че удостоверение № 172 от 30.03.1977 г. е официален удостоверителен (свидетелстващ) документ, какъвто е и удостоверение № 65-1 от 25.01.2011 г. Приел е, че тези два официални удостоверителни документа удостоверяват различен по размер трудов стаж на чл. кооператор в ТКЗС или трудов стаж по чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.), поради което следва да бъде кредитиран единия от тях. Последният извод не може да бъде споделен. Когато в два официални документа се удостоверяват различна продължителност на един и същ трудов стаж, единият от тези документи е с невярно съдържание. Затова в този случай е необходима проверка. Когато производството е все още пред пенсионния орган, тази проверка се прави от контролен орган по чл. 108 КСО (константна практика по прилагането на чл. 40, ал. 3 НПОС). Когато производството е пред съда, проверката следва да се възложи на съдебна експертиза. Ако нито една от страните по делото не прави искане за такава експертиза, съдът може да я назначи служебно (арг. чл. 171, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 1-во АПК). В случая елементарното съпоставяне на данните в документите на л. 24 и л. 25 от делото на Добричкия административен съд (вероятно ксероксни фотокопия от страници на някаква партидна книга - въпросът е останал неизяснен по делото) и тези в удостоверение № 65-1 от 25.01.2011 г. показват, че такава експертиза е била наложителна.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че посоченото по-горе решение на Добричкия административен съд следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото е препоръчително съдът да уточни всички имена на жалбоподателката Рефие Башаран, с които е вписвана в различните документи в пенсионната преписка, вкл. и тези за членство в ТКЗС.

Възлагането на разноските, направени от страните пред всички съдебни инстанции досега, следва да бъде направено с решението при новото разглеждане на делото с оглед на постановения от съда краен резултат.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,