Решение № 2631 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9715/2012 г.

Решение № 2631 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9715/2012 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кольо Иванов Дакев от с. Михалци, община Павликени против Решение № 3089 от 8.06.2012 г., постановено по адм. д. № 11283/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо изх. № 02-40-6500/2862 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. относно отказано финансово подпомагане по подадено от него общо заявление за плащания на площ за 2010 г с уникален идентификационен номер /УИН/ 04/040510/31743 по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/. В касационната жалба се твърди неправилност на постановеното решение, като са развити доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.. Жалбоподателя сочи, че не били извършени проверки на място, а за административните проверки, които са извършени, жалбоподателят не е уведомен. Моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се уважи жалбата му срещу уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Иска се присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция, редовно призован не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, а направените изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Счита че не са налице касационни основания, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02-40-6500/2862 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. относно отказано финансово подпомагане по подадено от него общо заявление за плащания на площ за 2010 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 04/040510/31743 по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 953,15 лева, издадено на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и на чл. 28, ал. 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА, в кръга на предоставените му правомощия. Съдът е посочил, че съгласно чл. 2б, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за рибарство, а съгласно чл. 11а от ЗПЗП приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство Съдът е установил, че в подаденото от касатора Общо заявление за плащания на площ за 2010 г. с УИН 04/040510/31743 е заявен за подпомагане по СЕПП парцел с идентификатор 48550-153-1-5 и площ от 5,21 ха. Така подаденото заявление е било подложено на административна проверка посредством Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП, включваща проверка по допустимост на кандидата, проверка по допустимост на земеделските площи, кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри и кръстосани проверки в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, които да са декларирани от повече от един земеделски производител. Съдът е преценил като неоснователни възраженията на Кольо Дакев за допуснати нарушения на процесуалните правила, състоящи се в неуведомяването му за извършена проверка на място и връчване на контролен лист от тази проверка. Съдът е посочил, че относимия за случая чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, Разплащателната агенция е задължена да извърши проверка на място на едва 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Първоинстанционният съд е направил извод, че липсата на данни заявлението на оспорващия да е попаднало в тези 5 % изключва основанието на допуснати нарушения при извършване на проверка на място, тъй като такава не е правена. Административният съд е посочил, че отказът за изплащане на субсидия за цялата заявена площ е мотивиран от фактическа страна с това, че при осъществената административна проверка е установено, че допустима е част от заявената площ в размер на 3,67 ха, съответно недопустима е останалата част от 1,54 ха. По тези данни, административният орган е определил процента наддекларирана площ е на 41,96 % и съобразно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. е отказал напълно плащане по заявлението. По делото е било изслушано заключение на СТЕ, като вещото лице е установило, че площ в размер на 0,93 ха от заявените общо 5,21 ха е недопустима, тъй като представлява залесени и захрастени площи и е изчислило, че процентът на наддекларирана площ е 21,87 %. От тези данни съдът е преценил, че въпреки разликите в процентите определени за недопустими от административния орган и вещото лице, процентът е над 20 % и съобразно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. то не е следвало да се отпуска финансова помощ. По тези съображения административният съд е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо за наддекларирани площи по СЕПП, поради което отхвърлил като неоснователна подадената от Кольо Дакев жалба срещу уведомителното писмо за извършено плащане на ДФ "Замеделие" - Разплащателна агенция. Обжалваното решение е правилно Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора и е съобразил правните си изводи с приложимото в случая правило на чл. 28 Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., регламентиращ кръстосани проверки, в глава II, наименована "Проверки, свързани с критериите за допустимост" от раздел I "Административни проверки", и не е обсъждал норми на Регламент № 796 от 2004 г. на Комисията, който, считано от 1 януари 2010 г., е отменен с чл. 86 от заключителните разпоредби на първия регламент. Във възраженията на касатора не е съобразено, че Регламент (ЕО) № 796/2004 не може да намери приложение в случая, тъй като заявлението за помощи, подадено от него на 13.04.2010 г. /л. 49 от делото/в случая не е "с начало преди 1 януари 2010 г.", а съгласно чл. 28 от относимия за случая Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, като данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От изложеното по-горе следва, че е законосъобразен решаващият извод съда за незадължителност на проверката на място по подаденото заявление. Горният извод следва и от чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, определящ че общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане, т. е. Разплащателната агенция не е задължена да извърши проверка на място на всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Обоснован е изводът на съда, че въпреки разликите в размера на недопустимите площи след извършените от административния орган и вещото лице проверки са установени наддекларирани земеделски площи по СЕПП в размер над 20 %, и съответно правилно е отказана субсидията в размер на 953,15 лева е законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. Противно на твърдяното, съдът точно е приложил разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, изрично регламентираща, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Настоящият състав счита, че административния съд е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспорения административен акт Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,