Решение № 5332 от 2.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Иванов, подадена чрез пълномощника адв. Андреев, срещу решение 430/14.01.2022 г., постановено по адм. д. 364/2021 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменен обжалваният акт и вместо него да бъде постановен друг, с който да бъде уважена жалбата му срещу оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски. Ответникът Директорът на СДВР, чрез пълномощника юрк. Панайотова, оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Иванов против Заповед 8121К-6537/20.05.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която в качеството му на полицейски инспектор V степен в група Териториална полиция на сектор Охранителна полиция при РУ В. Търново към ОДМВР В. Търново, на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и са прекратени служебните му правоотношения с МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби, на които се основава, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. По същество с касационната жалба са направени доводи, идентични с възраженията, направени пред решаващия съд, които възражения съдът подробно е обсъдил в мотивите си, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационно основание. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Административен съд - Велико Търново е изпълнил задължението си по чл. 168 от АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 от АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е установил правилно фактическата обстановка на извършеното от жалбоподателя деяние, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Изложената от процесуалния представител на касатора фактическа обстановка отразява субективното отношение на жалбоподателя, която обаче не е подкрепена от събраните по делото доказателства. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение, изразено в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като поведението му е било несъвместимо с тях и е уронващо престижа на службата, като същият е бил надлежно запознат с тези правила. Обосновано съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че са изпълнени и двете кумулативни предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР доколкото безспорно от събраните доказателства се установява, че и за трите посочени лица, за които са съставени АУАН за управление на МПС след установена употреба на алкохол, съответно са взети кръвни проби, касаторът е приел облага и поел ангажимент да съдейства на водачите, за да могат да избегнат административно-наказателната или наказателната отговорност. При установеното тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Налице са нарушения на изискванията на нормите на т. 15, 19, 20, 42, 44, 47, 49 и т. 50 от Етичния кодекс, съответно налице са основанията на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което е предпоставка за налагане на наказанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - уволнение за извършеното "тежко" нарушение - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите от МВР, уронващи престижа на службата. Службата в МВР следва да се упражнява от служители, които спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си да не уронват престижа на службата в МВР. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд относно спецификата на дейността на служителите в МВР и завишените морални критерии относно упражняването й. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение