Решение № 6543 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13876/2008 г.

Решение № 6543 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13876/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Цеков, като процесуален представител на Общински съвет - Ботевград, против решение № 487/18.08.2008 год., постановено от Административен съд София-област по адм. дело № 471/2008 год., в частта му, с която, по оспорване от "Регул" ЕООД, е отменено Решение № 150/24.04.2008 год. на ОС-Ботевград, с дадено съгласие, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 197 ЗУТ, за премахване на едноетажни постройки - едноетажна масивна сграда, със ЗП 86 кв. м., построена 1962 год. и едноетажни метални сгради, свързано застрояване, със ЗП 272 кв. м., построени 1992 год., находящи се в имот общинска собственост с пл. № 849а, кв. 62 по плана на града, като е задължен кметът на общината да организира извършването на произтичащите от решението процедури. Съдебният акт се счита недопустим, като постановен по недопустима жалба, или алтернативно се иска отмяната му като неправилен, по подробно изложени в касационната жалба съображения. Жалбата е недопустима, поради това, че е просрочена, което е видно както от интернет страницата, в която обжалваното решение е обявено на 30.04.2008 г., но и по входирането на жалбата в Административния съд, което е на 16.05.2008 г. Освен това се сочи, че никой не е дължал на оспорващия "Регул" ООД запознаване с процесното решение № 150 на Общинския съвет, защото то само по себе си не е нито индивидуален, нито общ административен акт, а е от категорията актове по чл. 21, ал. 5 от АПК. Съответно актовете, които не са индивидуални административни актове по смисъла на закона, не подлежат на обжалване. Ако имаше акт, който да подлежи на контрол за законосъобразност, то това е заповедта на кмета, която би била издадена въз основа на това взето от Общинския съвет решение. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Цеков. Ответната страна - "Регул" ЕООД, чрез адв. Чуклева, оспорва жалбата, настоява решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Представят се допълнителни доказателства, от които се установява идентичност между имота, обект на оспорваното решение на общинския съвет и този, обект на висящата приватизационна процедура, както и за наличие на пряк правен интерес за "Регул" ЕООД от оспорване на решение № 150/2008 г. на ОбНС - Ботевград. Правилен се счита изводът на съда, че за "Регул" ООД е налице правен интерес от обжалване, че с този акт се накърняват законни интереси и биха се засегнали правата на дружеството - поддържа се тезата, че за "Регул" ООД съществува висяща процедура по приватизация, чиито обект е процесния имот, която не е приключила към датата на оспореното решение, поради висящ пореден спор. Областният управител на Софийска област, (също жалбоподател пред първоинстанционния съд, чиято жалба е оставена без разглеждане, като недопустима и производството по делото е прекратено в тази му част), не изпраща представител, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно обосновано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Правилно и въз основа на доказателствата, съдът е приел наличие на правен интерес за дружеството. Спрямо процесния имот не е приключила открита процедура по приватизация, предвид висящността на съдебното оспорване на решението. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. С процесното решение, за да отмени решението, първоинстанционният съд е изложил подробни и съответни на доказаното от фактическа страна изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция - твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Няма спор по делото, че община-Ботевград е собственик (акт за частна общ. собственост № 827/22.06.2006 год.) на недвижим имот, представляващ: имот с пл. № 849А, с площ 1085 кв. м., част от УПИ II - за административна сграда, ресторант и базар, в кв. 62 по плана на гр. Ботевград, в едно с построените в него едноетажна масивна сграда, със ЗП 86 кв. м. - 1962 год. и едноетажни метални сгради, изградени при свързано застрояване, на площ от 227 кв. м., осъществени през 1994 год. С договор за наем от 14.09.1993 год., на "Регул" ЕООД-гр. Ботевград, е било предоставена, за 5 годишно възмездно ползване, лятна градина на ресторант "Луна", гр. Ботевград, заедно с всички сгради, постройки и съоръжения, намиращи се в тях. На 26.10.1994 год., Общинският съвет - Ботевград, е приел решение № 38Г, за откриване на процедура по приватизация на обекти, частна общинска собственост, между които и въпросната лятна градина на ресторант "Луна", гр. Ботевград, по реда на чл. 35 ЗППДОбП (отм.), за който обект "Регул" ЕООД - гр. Ботевград е депозирало заявление. По искането не е последвало произнасяне, което е породило поредица от съдебни спорове - с решение по адм. дело № 1797/1995 год. СОС е отменил мълчаливия отказ, като е върнал преписката на ОбС-Ботевград, с указания, които не са били изпълнени. Вместо това последният е спрял процедурата, впоследствие я е прекратил, като и тези две решения са били отменени по съдебен ред, през 1998 год. и преписката по заявлението отново е била върната за приключване на процедурата. С поредно Решение № 381/28.12.2006 год. е постановен отказ за приватизацията на обекта, отново отменен като незаконосъобразен с решение на СОС от 2008 год. С Решение № 12067/11.11.2008 год., постановено по адм. дело № 6730/2008 год., състав на ВАС е отменил съдебния акт и със задължителни указания е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. При тази фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е направил обоснованите изводи за подадена в срок и от надлежна страна, с правен интерес за оспорване на решението на Общинския съвет, обективирало дадено съгласие за премахването на обектите: едноетажна масивна сграда, със ЗП 86 кв. м., построена 1962 год. и едноетажни метални сгради, свързано застрояване, със ЗП 272 кв. м., построени 1992 год., находящи се в имот общинска собственост с пл. № 849а, кв. 62 по плана на града, а след извършения задълбочен и точен анализ на наличните по делото доказателства и относимите правни разпоредби, е извел и правилния извод за неговата незаконосъобразност. По делото липсват доказателства оспореният административен акт - решение № 150/24.04.2008 г. на ОбС - Ботевград, да е съобщен на дружеството по реда на чл. 7, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на ОбС и неговите комисии, съответно - по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, така, както се твърди в касационната жалба - нито публикацията на интернет страницата, нито залепването на съобщение на таблото водят до извода за изпълнение на това императивно изискване - оплакването на касатора за недопустимост на жалбата е неоснователно. Обосновано е и приетото, че за дружеството - ответник по касация, е налице правен интерес от оспорването на решението на ОбС, във връзка с откритата и неприключила и до настоящия момент приватизационна процедура, като няма съмнение, че доколко е законосъобразен отказът на Общинския съвет за приватизация на лятната градина, е въпрос на друго производство, по ЗППДОбП и отменилия го ЗПСПК. Връзката между двете административни производства, с иначе различен предмет и обхват на контрол, е че процесното решение № 150 касае премахването на постройките, предмет и на заявлението по чл. 35 ЗППДОбП (отм.). Несъмнено изпълнението му би променило коренно заявения обект за приватизация и би обезсмислило процеса, по отношение на който няколко съдебни състава са постановили задължението за окончателно провеждане и приключване, а както е посочил и съдът, за дружеството не е без значение дали ще стане собственик на незастроен парцел, или на имота в сегашния му вид. Законосъобразен е и изводът, че по отношение на решенията на собственика по чл. 197 ЗУТ не е разграничил лимитативно кръгът от заинтересовани лица, поради което следва да се прилагат общите правила за наличие на правен интерес, поради засягане на права и интереси от акта, каквито в случая действително са налице. Несъстоятелно е и възражението в репликата на процесуалния представител на касационния жалбоподател, че ответната страна "Регул" ООД, няма качество на наемател - писмото-уведомление от 2.04.2007 год. (за прекратяване на наемния договор), не е породило желаното действие. Това е така по силата на приложимите законови разпоредби - съгласно нормата на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.), договорът за наем е станал безсрочен, с оглед визираната забрана за прекратяване "до сключване на приватизационната сделка, или до окончателното произнасяне по жалбите по чл. 38 и 39" от с. з., анексирането му и предвиденото в § 17, ал. 3 от ПЗР на ЗПСПК, (премахнал преференцията, но я запазил в два случая), разпореждайки процедурата по продажбата да приключи "по реда на отменения ЗППДОП". Т. е., в конкретно обсъждания случай, правният интерес на дружеството за оспорване на акта за премахване на сградите, се обосновава не само със задължението за приключване на приватизационната процедура по силата на постановените и маркирани по-горе съдебни актове, но е и в съответствие с предвиденото от законодателя в приватизационните закони, които, също като ЗУТ, са специални и не могат да бъдат игнорирани. На следващо място, във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, (които впрочем са направени и пред съда по съществото на спора и са подробно обсъдени с логични и съдържателни мотиви), следва да се подчертае и, че оспореното Решение № 150/2008 г. има характера на самостоятелен административен акт - на разпореждане с общинска собственост, то не е част, а предхожда процедурата по чл. 197 от ЗУТ, (чиито предпоставки са строежът да е законен, да е уведомена ОбА, съответно - АГКК или НИП и да са издадени задължителни технически предписания от Главния архитект), поради което неоснователен е доводът, че оспореният акт е от категорията актове по чл. 21, ал. 5 от АПК и не подлежи на самостоятелно оспорване. Решението на ОбС е, с което се дава съгласие за премахване на сгради в имот-общинска собственост, то е акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и именно с него непосредствено се засягат права и законни интереси на ответника. Това личи не само от посочения разпоредителен характер на акта, във връзка с конкретно предвидената компетентност на Общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, но дори и от самото съдържание на решението - в неговата т. 2 се "възлагат" задължения за кмета, които имат само организационен характер, досежно "произтичащите от горното решение процедури". . . Що се отнася до индивидуализацията на сградите, предвидени за премахване, за нуждите на настоящия процес е достатъчно, че са посочени в акта за общинска собственост, визирани са и в договора за наем и анекса към него, в Решение № 381/28.12.2006 год. на ОбС - Ботевград и др., а статутът на имота, към датата на сключването на наемния договор, характерът на "лятната градина" - като обособена или не част, има ли или не промяна в предмета на приватизация с обособяването на базара, ще е предмет на друго производство, в каквато насока са указанията, дадени от състав на IV-то отделение на ВАС, в отменителното решение по адм. дело № 6730/2008 год. С оглед изложените съображения, решението на Административен съд - София - област е правилно и следва да се остави в сила. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила и на материалния закон, по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, изложени са мотиви, в които са обсъдени всички искания и възражения на страните, направена е преценка на относимите доказателства по делото, поради което и не са налице касационни основания за отмяната му. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,