Решение № 17480 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4609/2013 г.

Решение № 17480 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4609/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - едната подадена от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, а другата - от "Мел-Ю" ООД със седалище в гр. Стара Загора и адрес на управление ж. к. "Три чучура", бл. 63, вх. В, ап. 66, ЕИК по Булстат: 123633806, представлявано от Петко Христов Христов, срещу Решение № 448 от 21.02.2013 г., постановено от Административен съд - гр. Пловдив по адм. д. № 2253 по описа на същия съд за 2012 г. С обжалваното решение частично е отменен Ревизионен акт (РА) № 241106013/31.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 465/2.05.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - в частта му за отказан данъчен кредит в общ размер 6465,35 лв. ведно със съответните лихви, по две фактури, издадени от "Евролес" ЕООД. В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна и недоказана. С касационната жалба на Д "ОДОП" се атакува посоченото решение в частта, в която е отменен РА относно непризнатия данъчен кредит в общ размер 6465,35 лв. ведно със съответните лихви, по фактури № 2/29.07.2007 г. с ДДС 3426,75 лв. и № 4/1.08.2007 г. с ДДС 3038,60 лв., издадени от "Евролес" ЕООД. Навеждат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора Съдът неправилно е приел, че са налице условия за признаване на реално извършени доставки от посочения доставчик, за което излага подробни доводи. Моли за отмяна на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касаторът не изпраща представител. След датата на с. з. пред касационната инстанция, на 5.12.2013 г. е подал писмена защита с развити подробни съображения. Ответникът по тази касационна жалба - "Мел-Ю" ООД - е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на същата. С касационната жалба на "Мел-Ю" ООД се атакува решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу отказания данъчен кредит в размер на 3216,60 лв. по фактура № 198/8.12.2007 г., издадена също от "Евролес" ЕООД, ведно с начислената лихва. Изложени са доводи, че обжалваното решение е неправилно по същите касационни основания - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната част, както и за присъждане на разноски. Представя три превозни билета в оригинал, същите вече представени пред административния съд, но в екземпляри с отразени проверки от контролните горски пунктове. В с. з. касаторът чрез адв. Петрунова поддържа жалбата. Представя основна и допълнителна писмена защита с развити подробни съображения. Ответникът по тази касационна жалба - Директорът на Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218 АПК, приема следното: И двете жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество касационната жалба на "Мел-Ю" ООД е основателна, а тази на Д"ОДОП" е неоснователна. Пред Административен съд-гр. Пловдив e обжалван РА № 241106013/31.01.2012 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 465/2.05.2012 г. на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнато право на данъчен кредит в общ размер 9681,73 лв. по посочените по-горе три фактури, издадени от "Евролес" ЕООД. Предмет на фактурите са иглолистни талпи, греди, ламперия, ребра, дъски и летви. Предвид извършената насрещна проверка на доставчика (същият не е намерен на адреса му и не е представил доказателства във връзка с доставките), извършените служебни проверки в информационните масиви на НАП и изискана информация от трети лица, както и представените документи от ревизираното лице (фактури, превозни билети, кореспонденция с ДГС Селище, справка за издадените фактури по продажба на дървен материал, счетоводни и платежни документи), ревизията е направила извода, че не са представени убедителни доказателства за прехвърляне правото на собственост върху фактурираните стоки, поради което не се доказват извършени доставки на същите. В тази връзка органът по приходите се е позовал на недоказана кадрова обезпеченост при доставчика, както и на недоказан транспорт на стоката. В резултат органът по приходите е приел, че данъкът по процесните фактури е начислен без основание и ревизираното лице няма право на данъчен кредит по тях. Съдът коректно е описал фактическата обстановка по делото, по която не се формира спор между страните. Спорът е правен и се свежда до приложението на ЗДДС и Закона за горите. Съдът е приел, че РА е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. За да постанови частична отмяна на РА, административният съд е приел, че доставките по фактура № 2/29.07.2007 г. и № 4/1.08.2007 г. са действително осъществени. Позовал се е на доказан транспорт на стоките посредством представените превозни билети. Изтъкнал е наличието на регистрация за добив и търговия с дървен материал на доставчика, като е приел за ирелевантно последващото отнемане на регистрацията. Съдът не е приел за извършена доставката по фактура № 198/8.12.2007 г., като се е мотивирал с непредставени в оригинал превозни билети в хода на ревизията. Подчертал е, че билетите са представени като ксерокопия, при това само на лицевата им страна, поради което не може да се проследи преминаването на стоката през контролните горски пунктове. Оттук е приел за недоказано транспортирането на дървения материал, като показател за реализиране на спорните доставки. Така постановеното решение е частично неправилно. След преценка и анализ на събраните доказателства Съдът е обосновал правилен извод за реално прехвърляне на собственост върху процесните вещи, фактурирани с фактура № 2/29.07.2007 г. и № 4/1.08.2007 г., и доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Ето защо следва да се приеме за възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от същия закон, което води до извода, че данъкът по издадените от доставчика фактури е начислен правомерно и жалбоподателя е възникнало правото на данъчен кредит. Според правилото на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Предмет на доставките по процесните фактури е дървен материал, иглолистна дървесина - трупи, ламперия и т.н. Това описание на стопанските операции, очевидно налага извода, че в случая става реч за търговски покупко-продажби на родово определени вещи. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при договори за прехвърляне на собственост на родово определени вещи, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, или при липса на такова - когато бъдат предадени. Предвид изложеното в съдебния процес на установяване е подлежало индивидуализирането по съгласие на страните или физическото предаване на и процесните родово определени стоки. В конкретния случай Съдът е съобразил обстоятелството, че се касае за стопански операции с дървен материал, за чието транспортиране правилото на чл. 15 ЗГ изисква издаването на съответния превозен билет, който съгласно чл. 59, ал. 16 от същия закон удостоверява произхода и качеството на асортименти дървесина и се издава за всяко отделно транспортно средство. На свой ред нормата на чл. 25 ЗГ изисква покупко-продажбата, превозването и преработването на дървени материали да е придружена с редовни документи, а съгласно чл. 27 от закона при продажбата, преместването и транспортирането на преработените дървени материали в придружаващия документ се прави опис, като се посочва номера и датата на документа, доказващи произхода на дървените материали и номера на производствената марка. След анализ на приложимите законови норми става ясно, че правилно Съдът е намерил за доказано в конкретния казус реалното извършване на доставки по процесните фактури. С предаване на стоките за превоз е постигнато отделяне на родовоопределените вещи, с постигане на съгласие, с което законът свързва прехвърляне на собствеността. Правилно административният съд е отменил РА в тази част. Съдебният акт в тази част като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила. Не такова е положението с доставката по фактура № 198/8.12.2007 г. При същата фактическа обстановка Сдът неправилно е достигнал до противоположния извод за законосъобразност на обжалваната констатация. И към тази фактура са представени превозни билети, които са представени пред касационната инстанция в оригинал. Същите се отнасят до стоките, предмет на фактурата, поради което може да се направи предметна и темпорална обвръзка между фактурата и превозните документи. Превозните билети също са с печат от контролните горски пунктове, а това им придават достоверност, аналогична на тази на приетите пред първата инстанция. Следва да се приемат съображенията на ревизираното лице, изложени в писмената защита на пълномощника му във връзка с екземплярите, с които разполага получателят по фактурите, като действително в тях присъства съществената информация за вида и количеството на стоката. Преценката на тези доказателства позволява да се приеме, че с предаване на стоката за превоз е прехвърлена собствеността върху дървесината и по тази фактура, настъпило е данъчно събитие и за облагаемата доставка ревизираното лице има право на данъчен кредит. Като е приел друго, в тази част на спора първоинстанционният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и тъй като въпросът е изяснен от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество, като се отмени РА и в тази част. С оглед изхода на спора на "Мел-Ю" ООД следва да се присъдят разноски, които се установиха в размер на 25 лв. за държавна такса за касационно обжалване. Разноски за адвокатска защита не следва да се присъждат, тъй като не е представен нито списък за разноските, нито доказателства за изплащане на адвокатски хонорар. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение