Решение № 3445 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 504/2015 г.

Решение № 3445 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 504/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 280 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - гр. Варна срещу решение № 2705 от 26.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1478/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен АУЗД № 1321929 от 23.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 59 от 28.03.2014 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна, като е извършена корекция на подадена от Вели Ахмед Яшар декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 11 313 лева - главница и лихви за забава в размер на 2004,02 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер на 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производител, за годишната данъчна основа от дейност по непреработена земеделска продукция - растителна или животинска при условията за преотстъпване по чл. 189б ЗКПО. Според касатора това преотстъпване законодателят обвързва само и единствено за едноличните търговци, като понятията "предприятие на търговец" и "стопанска дейност", осъществени от физически лица не се отъждествяват. В касационната жалба се съдържа оплакване, че направеното от първоинстанционния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ, която се възприема като норма, разширяваща обхвата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, не намира опора в закона и е недопустимо материалноправните норми на данъчен закон да се подлагат на разширително тълкуване. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Вели Ахмед Яшар срещу АУЗД. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Вели Ахмед Яшар, чрез процесуалния си представител адв. Павлова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Спорът между страните по делото пред първоинстанционния съд е за това налице ли е право на физическо лице - земеделски производител на преотстъпване за отчетната 2011 г. на 60% от данъка по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. АС Варна е възприел като неправилно становището на приходните органи за неприложимост на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за физически лица, които не са регистрирани като еднолични търговци. За да обоснове този си извод, съдът се е позовал на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ, според който облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС и като земеделски производители физически лица се определя по чл. 26 и се облага с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28 ЗДДФЛ и затова независимо, че не са регистрирани като еднолични търговци, според съда на тях им се дължи посоченото преотстъпване на данъка. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд с последователни и задълбочени мотиви е приложил съответстващите на правния спор материалноправни норми и въз основа на тях е направил правните си изводи, които изцяло се споделят от настоящата касационна съдебна инстанция. Съдът правилно е приел, че спорът е относно приложението на материалния закон и се свежда до това има ли право Вели Ахмед Яшар, като ФЛ, регистриран земеделски производител, но без регистрация като ЕТ по ТЗ, да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗДДС данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като ЗП, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО. Последната предвижда корпоративният данък да се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като ЗП, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при изпълнението на предвидените в ал. 2 от посочения текста условия. В настоящия случай спор относно наличието на тези предпоставки няма. При тази редакция разпоредбата определя преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като земеделски производители, които дължат данък върху годишната данъчна основа за доходите като ЕТ. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон - чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, като е приел, че посочването на "ЕТ" в текста на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не е с оглед индивидуализация на субекта на държавната помощ, а е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като ЕТ ". Това допълнение е относимо, според настоящия състав, към начина на формиране на данъчната основа, а не към дейността на лицето в рамките на правноорганизационната форма ЕТ като източник на доходите. Правилно също така съставът на АС Варна е посочил, че субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като ЗП". Даденото тълкуване на материалната данъчна норма съответства на точния й смисъл във връзка с останалите употребени в нея понятия - данък, годишна данъчна основа, доходи от стопанска дейност и чл. 189б, ал. 1 ЗКПО. Въз основа на изложеното, административният съд, правилно е приел, че данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е допустимо за лицата, регистрирани като ЗП, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци по силата на изрична норма - на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ. Последната /в релевантната редакция/ предвижда, че облагаемият доход /данъчната основа/ от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и ЗП, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от същия закон, тоест като еднолични търговци. По силата на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчната ставка за годишната данъчна основа на посочените лица за дохода им от тази дейност е 15%, каквато е и за доходите от стопанска дейност на ЕТ. Следователно, ФЛ, регистрирани по ЗДДС за дохода от дейността им като ЗП, макар и да не са регистрирани като ЕТ, се облагат върху годишна данъчна основа като ЕТ и с корпоративен данък върху данъчната си печалба. Съгласно § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ, публикувано в ДВ, бр. 95/09 г. действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обусловено от приемане на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Видно е от § 10 от Решение № С