Решение № 1671 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9268/2013 г.

Решение № 1671 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9268/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС). Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование (в. ф.) 26400 - Благоевград, против Решение № 1031/5.07.2012 г., постановено по а. д. № 199/2012 г. по описа на Административен съд Благоевград (АСБл). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСБл е отменил като незаконосъобразна Заповед № 205/9.03.2012 г. на командир в. ф. 26400 - Благоевград. Недоволен от решението, командирът на в. ф. 26400 - Благоевград го обжалва. Счита същото за необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли да се отмени то и се постанови друго - по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Борислав Кирилов Ценкин против заповедта му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Борислав Кирилов Ценкин, чрез представено от него писмено "Становище по касационна жалба" по а. д. № 11342/2012 г. на Върховния административен съд (ВАС), счита същата за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният адмнистративен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе по касационната жалба, възприе установеното от фактическа страна от състава на АСБл. По доводът за необоснованост, ВАС ще вземе становище по-долу. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за необоснованост на решението се развива в насока, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства, съставът на АСБл е приел, че в обжалваната заповед липсва посочване на фактическото основание за издаването й. Според касатора, в заповедта е посочено "много ясно и точно - а именно: поведението на военнослужещия Борислав Ценкин в обществото, в смисъла, обективиран в разпоредбата на чл. 325 от НК...". Действията на оспорващия били описани ясно в заповедта, които освен това фигурират и в протокола за извършена служебна проверка. Доводът е неоснователен. Видно от текста на заповедта, "... При опит да му бъде оказана медицинска помощ, редник 3-ти клас Ценкин има грубо отношение към медицинския екип и дежурния патрул. Непристойните действия ... са в такава степен, че е използвана физическа сила и помощни средства (белезници). Същият е задържан в 02 РУП - Благоевград със заповед за задържане до 24 часа. Посочва се, че за лицето има данни за извършено престъпление по чл. 325 от НК ...". В така приетата фактическа обстановка действително липсват описани конкретните действия на Ценкин. Обстоятелството, че спрямо него са употребени физическа сила и помощни средства не води до извод и до конкретизиране на неговите действия, защото такива няма посочени по делото. Те не могат да се извлекат и от събраните писмени доказателства. Цитираният в касационната жалба Протокол рег. № 3-537/09.03.2012 г. (л. 15) от извършената служебна проверка не е и не може да бъде пряко доказателство за деянията на Ценкин. Той е едно вторично мнение на извършилите проверката, обобщаващо първичните доказателства по делото, каквито обаче в случая няма. Видно от цитираните и в обжалваното решение показания на разпитаните от съда свидетели в съдебното заседание на 26.04.2012 г. Надежда Олегова Ценкина и Лъчезар Кирилов Колев, непристойни действия, с които Ценкин грубо да е нарушил обществения ред и да е изразил явно неуважение към обществото от негова страна няма извършени. Според св. Колев, полицаите са му сложили белезници, тъй като Ценкин не е могъл да ги разпознае и си е мислил, че някой го напада. Това поведение не е необичайно след употребата на голямо количество алкохол и удара върху главата. Липсват данни за непристойни действия и в материалите, съдържащи се в Преписката по ЗМ № 255/2012 г. по описа на 02 РУП - Благоевград. И към настоящия момент, по делото не е изяснено по чия жалба или сигнал е образувана тази преписка. Много скромни данни има само в Докладна записка от 5.03.2012 г. (л. 63) от служителя от МВР К. Праматаров, до началника на 02 РУП. Според там изложеното, такъв сигнал е докладната записка на служителя на 02 РУП полицай Георги Живков Христов. Преразказаното в тази докладна е, че след употреба на алкохол, Ценкин е залитнал и е ударил главата си в бордюра на улицата. След пристигането на екип на "Бърза медицинска помощ", на приканването да се качи в линейката за да бъде отведен и прегледан, той отказал и оказвал съпротива. Това наложила използването на физическа сила и помощни средства от автопатрула. Т.е. нищо от описаното не съставлява нарушение на обществения ред и не може да бъде квалифицирано като такова. Ценкин е бил с поставени белезници не поради съпротива на патрула от МВР, а по други причини - заради отказа му да бъде отведен и прегледан в болница. Отказът на едно лице да бъде лекувано не е непристойно действие, съставляващо грубо нарушение на обществения ред, а негово право. Фактът, че Ценкин е отведен в 02 РУП, изготвена е заповед за задържането му за 24 часа и в последствие е била уведомена Районна прокуратура, Благоевград и Военноокръжна прокуратура, София, не означават, че той е извършител на хулигански действия. Съгласно чл. 31, ал. 3 от Конституцията на РБ, обвиняемият се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Ако след провеждане на съответното предварително производство, Ценкин бъде обвинен и впоследствие - осъден с влязла в сила присъда за деяние по НК, това би било основание за дисциплинарното му уволнение по чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВС. Данни за подобно развитие обаче и към настоящия момент няма. Всъщност, по делото липсват каквито и да са доказателства, за извършени от Ценкин нарушения на обществения ред, не само за извършване на престъпление по чл. 325 от НК. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав на ВАС установи, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС