Решение № 5360 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2683/2017 г.

Решение № 5360 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2683/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ -П. против решение № 75 от 19.01.2017 г. по адм. дело № 1630/2016 г. на Административен съд П., с което е отменено решение № 2153-15-148/10.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено разпореждане № 5703144449/03. 12.2015 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П., преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., за произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст-с вх. № 2113-15-735/03.08.2015 г. по описа на ТП на НОИ гр. П., подадено от Т. З. Т., при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона, и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендират се разноски-юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба-Т. З. Т. не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд П. е отменил решение № 2153-15-148/10.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено разпореждане № 5703144449/03.12.2015 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П., изпратил е преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. П. за произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст-с вх. № 2113-15-735/03.08.2015 г. по описа на ТП на НОИ гр. П., подадено от Т. З. Т., при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона, и е присъдил разноски. За да постанови това решение съдът е приел, че са налице предпоставките за отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че със заявление вх. № 2113-15-735/03.08.2015 г. Т. Т. е направил искане за отпускане налична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към заявлението за пенсиониране са представени писмени доказателства, но не са представени осигурителни книжки. Административният орган е приел, че по представените документи за осигурителен стаж за времето от 14.03.1975 г. - 02.08.2005 г., с прекъсвания следва да се зачете осигурителен стаж 02 г. 01 м. 26 д. от първа категория, 04 г. 03 м. 04 д. от втора категория, 09 г. 02 м. 10 д. от трета категория и 07 г. 10 м. 05 д. по чл. 104, ал. 3 КСО, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 от КСО - 41 г. 08 м. 06 дни. В хода на административното производство е установено, че Т. е упражнявал дейност като собственик на ЕТ"БОМИ-Т. Т." от 21.01.1992 г. и не е посочена дата на прекратяване на дейността. Във връзка с процедурата по чл. 41, ал. 1 от НПОС са изискани данни за осигурителния стаж и дохода, върху който са внесени осигурителните вноски от самоосигуряващото се лице Т. Т.- ЕТ"БОМИ-Т. Т." за периода 01.01.1997 г. -02.08.2015 г. Установено е, че Т. не е подавал годишни данъчни декларации и не е упражнявал дейност като едноличен търговец за 2000 г. -2003 г. и 2005 г. -2011 г., като дължи осигурителни вноски за периода 01.01.1997 г. -31.12.1999 г., както и за 2004 г. Административният орган е приел, че в случая не са налице всички необходими данни по чл. 70 от КСО, за да определи пенсията в действителен размер и е определил същата в минимален размер на основание чл. 70, ал. 9 от КСО. По жалба на Т. директорът на ТП на НОИ - П. с решение № 2153-15-148/10.06.2016 г. е потвърдил разпореждането. По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните. Вещото лице е посочило, че представените от Т. писмени доказателства дават възможност да се определи размерът на пенсията му в действителен размер по чл. 70 от КСО. Налице е тригодишен период в трудовия му стаж, който може да се вземе предвид при изчисляване размерът на пенсията му - от 01.01.1984 г. - 31.12.1986 г. Т. е работил в "Дънди прешъс металс Ч.", видно от удостоверение УП-2, изх. № 1474/28.01.2014 г. Съгласно чл. 70, ал. 3 КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. В случая продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход са установени и не е налице пречка за определяне индивидуалния коефициент на Т. Процесните периоди в случая, за които не са внесени осигурителни вноски нямат никакво отношение към отпускането и определянето размера на пенсията в действителен размер. В същия смисъл е сложилата се безпротиворечива съдебна практика. Оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане, с които не е определен действителния размер на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са издадени в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество съобразно дадените указания, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,