Решение № 4313 от 24.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник- председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), подадена чрез процесуалния му представител юрк. Д. Димитрова, против решение 7252 от 30.11.2022 год., постановено по адм. д. 9398/2022 год. на Административен съд София - град, Първо отделение, 11-ти състав, с което е отменено решение 14412 от 28.09.2022 г. на заместник председателя на ДАБ при МС, с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. Барак, гражданка на Ирак и децата ѝ - З. Наджех и А. Наджех, по подадена последваща молба за международна закрила. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първостепенния съд за наличие на съществени процесуални нарушения, защото административния орган не е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личното положение на жалбоподателя и държавата му по произход, както и представените нови факти в изложената бежанска история. Изразява становище, че изискванията за отчитане висшия интерес на децата са спазени, както и принципът за запазване целостта на семейството. Твърди, че изводите на административния съд са неправилни и необосновани относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и представя актуална справка за обстановката в страната на произход. Счита, че е налице реална възможност цялото семейство да се завърне безпрепятствено в Ирак. Заявява, че при издаване на атакувания отказ били спазени изискванията на законовата процедура. Сочи, че от фактите по казуса може да се направи извод, че се касае за не за лица, търсещи международна закрила, а за икономически мигранти. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответната страна С. Барак, гражданка на Ирак, лично и в качеството ѝ на законен представител на горепосочените непълнолетни деца, чрез упълномощен адв. Филипова, с писмен отговор оспорва касационната жалба и я счита за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като С. Бакра в последващата си молба за закрила е посочила конкретни нови обстоятелства относно личното й положение, както и поддържаната от предходно производство опасност от преследване на нея и децата й, които административния орган не е разгледал. Според участващия по делото прокурор спрямо децата не е била спазена процедурата по чл. 15, ал. 5 от Закона за закрила на детето, защото при изслушването на непълнолетния З. Наджех не е присъствал социален работник, а малолетният А. Наджех не е изслушван изобщо. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение е отменено решение 14412 от 28.09.2022 г. на заместник председателя на ДАБ при МС и е върната административната преписка за ново произнасяне, по молбата за международна закрила на С. Барак, лично и в качеството ѝ на законен представител на децата си - З. Наджех и А. Наджех. Първоинстанционният съд приел за установено, че жалбоподателите са подали обща молба за международна закрила с вх. РД 09-297 от 04.02.2022 год., която е последваща по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗУБ. В проведените интервюта на 10.02.2022г. и на 15.04.2022г. със С. Барак, същата мотивира молбата си за закрила с нови обстоятелства проблеми с първия си съпруг, който се отнасял лошо с нея и децата й, биел ги, а преди седем години я изоставил и сключил брак с друга жена. Посочила, че в Ирак отглеждала сама децата си в къща под наем, а съпругът не искал да ѝ даде развод, за да не плаща издръжка за децата си. Относно семейното си положение е посочила, че е сключила граждански брак с М. Саид на 01.02.2021 г., с когото няма религиозен брак, поради липсата на развод с първия с съпруг. Молителката е заявила, че отказва да се завърне в страната си на произход, защото изпитвала страх за своя живот и нейните четири деца. Предходното административно производство е приключило с решение, относно бежанския и хуманитарния статут на молителката (решение 445 от 19.07.2021 г. на Административен съд - Хасково по адм. дело 611/2021 г.), като нейната жалба била отхвърлена като неоснователна. С друга молба с рег. УП-17122/25.08.2021г., повторно е поискала международна закрила. Административният орган с решение 28-ОК/21.09.2021 г. не е допуснал молбата до производство за предоставяне на международна закрила, на основание чл. 76б ал. 1, т. 2 от ЗУБ. С решение 37 от 12.01.2022г. и решение 284 от 28.04.2022 г., по адм. дело 1111/2021 г. на Административен съд Хасково, решението от 21.09.2021 г. е отменено, а преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество. В процесния административен акт, а именно: решение 14412 от 28.09.2022 г., на заместник председателя на ДАБ, е разгледана молбата за предоставяне на международна закрила , като на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на кандидата е отказано предоставяне на статут. Решаващият състав на Административен съд- София - град е счел, че оспореното решение на органа било постановено при съществено процесуално нарушение - чл. 15, ал. 5 от ЗЗДет., защото на 28.02.2022 г. по време на изслушването на непълнолетния З. Наджех не е присъствал социален работник - лицето определено със Заповед 3Д/Д-Х-Х-057/18.02.2022 г., издадена от Директор на Дирекция "Социална подпомагане" и не бил представен социален доклад. В мотивите на обжалваното съдебно решение е прието, че това е попречило да се изяснят надлежно всички данни относно децата, с оглед охрана на интересите им. Първостепенният съд е посочил, че в атакувания адм. акт не бил обсъден и въпросът относно влиянието на решенията, взети от шейховете на местните племена, както и въпроса относно положението на съпрузите - брачен съюз между мъж и по-възрастна изоставена жена с деца и тяхното приемане в обществото, с оглед нейните опасения, че завръщането им в Ирак представлява опасност за живота на семейството. Приел е, че административният орган не се е произнесъл в съответствие с изискванията на Директива 2011/95/ЕО, а именно: запазване цялостта на семейството и висшите интереси на децата. От тук е изведено заключение, че при преценка на основанията за предоставяне на такава закрила от първостепенно значение е "висшият интерес на детето", като е акцентирано на обстоятелството, че в административния акт не са преценени потенциалните рискове при връщането на непълнолетните лица в страната по произход. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че процесното решение на заместник- председателя на Държавната агенция за бежанците е издадено при ненадлежно установена фактическа обстановка и в случая не е съобразен висшия интерес на детето. Наведените в тази връзка касационни оплаквания настоящият състав на ВАС намира за неоснователни поради следното: В оспореното съдебно решение обстойно и подробно са обсъдени основанията по чл.9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут и, че оспореното решение е постановено по последваща молба на кандидатката, която е предявена лично и в качеството й на законен представител на двете непълнолетни деца за закрила, при която следва да съобрази наличието на нови обстоятелства относно личното ѝ положение или страната на произход. В случая, тълкуването и прилагането на международните норми за закрила детето и разпоредбите на ЗЗдет., изисква проверката за наличието на основания по чл.8 и чл.9 ЗУБ да се направи в светлината на декларираните цели за висшия интерес на децата и запазване целостта на семейството. Законосъобразен е изводът на съда, че административният орган не е обсъдил относимите факти и обстоятелства, съобразно изискванията на чл.9, ал. 8 ЗУБ. Безспорно ЗУБ съдържа правни норми относно приложимостта на ЗЗДет. по отношение на защитата на правата на децата, търсещи бежански или хуманитарен статут. Многократно Върховният административен съд в съдебните си решения е приемал, че нарушаването на Закона за закрила на детето води до незаконосъобразност на постановения административен акт, когато са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на търсещите закрила деца. С оглед на това са неоснователни твърденията, изложени в касационната жалба, че по отношение на непълнолетните деца са спазени нормите за закрила на детето, посочени в ЗЗДет. Съгласно чл. 6а ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката относно най-добрия интерес на детето следва да се извършва в съответствие с изискванията на Закона за закрила на детето и по-конкретно да се съобрази, че в т. 11 от § 1 ДР на ЗУБ в сила от 16.10.2015 г., е предвидено, че "Най-добрият интерес на детето" е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца да спазват и стриктно да изпълняват императивните норми на ЗЗДет., което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В конкретния случай обаче, независимо от представените доказателства пред касационната инстанция, настоящият съдебен състав приема, че касаторът следва не само формално да предприеме изпълнението на разпоредбите на ЗЗДет., но и да обоснове актовете си по отношение на представените доказателства от специализираните органи на закрила на детето. Видно от представените пред касационната инстанция доказателства, в случая социален работник не е присъствал по време на проведеното интервю на 28.04.2022г. с непълнолетното дете З. Наджех, съгласно чл. 15, ал.4 от ЗЗДет. Не е представен и е социален доклад за настоящото административно производство за двете деца от социален работник на Дирекция Социално подпомагане по настоящия адрес на децата. Касаторът не е извършил необходимата преценка, съобразно изискванията на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Следва да се има предвид, че децата директно се причисляват към категорията на уязвимите лица по смисъла на чл. 30а ЗУБ и административният орган е бил длъжен да отчете това специфично положение. Правилен е и изводът на съда, че в административния акт липсва преценка от административния орган за евентуалните рискове при връщане на майката и деца ѝ в страната й на произход. От доказателствата по делото не може да се формира правно заключение, че висшият интерес на децата, зачитане на правата на човека и на човешкото им достойнство ще бъдат съхранени при тяхното връщане в Ирак. По силата на чл. 10 от Директива 2008/115, преди да се вземе решение за връщане, се отчитат най-висшите интереси на детето. Решението на заместник- председателя на ДАБ противоречи на изискванията на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2013 год. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенция на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Касационният съдебен състав счита, че декларираните цели в посочените документи следва да намерят практическо приложение при разглеждането на всяка индивидуална молба за закрила, свързана с запазване целостта на семейството и висшият интерес на децата. Правилна е и преценката, че за наличието на основания за предоставяне на международна закрила на родителите, е относимо изследването на висшия интерес на придружаващите ги деца. В рамките на тази преценка националните органи следва да вземат предвид висшия интерес на детето, признат в член 24, параграф 2 от Хартата. С оглед цялостната семейна бежанска история на семейството, може да се достигне до заключение, че в случай на връщането им, децата и тяхната майка могат да се изложат на реална опасност от тежки посегателства поради самия факт на присъствието си на територията на съответния регион, с оглед отправените заплахи и племенните традиции в държавата им по произход. Съдът намира, че семейството на С. Барак, подлежи на особена закрила в съответствие с прокламираните принципи за защита на висшия интерес на децата и на целостта на семейството. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост. В съображение 19 на Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета е посочена необходимостта да се разшири понятието "членове на семейството", за да се вземат предвид различните конкретни обстоятелства на зависимост и специално внимание, което да бъде отделено на висшия интерес на детето. В съображение 18 е предвидено, че "висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите- членки при изпълнението на директивата. При определяне на висшия интерес на детето, държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството. В конкретната хипотеза е безспорно установено, че непълнолетният З. Наджех (роден 2008г.) и малолетният А. Наджех (роден 2013 г.) са на възраст, която не им позволява полагане на собствени грижи за развитието и физическото си оцеляване, поради което съдът обосновано е взел тези обстоятелства предвид при преценка за наличието на други причини от хуманитарен характер, които да имат отношение към възможността и необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут на търсещата закрила С. Барак. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,