Решение № 11686 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15617/2013 г.

Решение № 11686 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15617/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Цифрова компания" ООД моли да бъде отменено решение № 2185/13.08.2013 г. по адм. д. № 2724/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против решение от 29.07.2010 г. към ЕАД № 09ВG002002Н0072364/20090929 на началника на МП "Варна запад" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против решението на началника на митническия пункт да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началника на МП Варна Запад по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Подадена е частна жалба от Началника на МП Варна Запад против определение № 5035/11.10.2013 г. по същото дело в частта, с която е отхвърлено искането за допълване на решението в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати нарушения на процесуалните правила. Моли да бъде осъден ответника да заплати всички направени разноски по списъка. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната и частната жалба, и отменителните основания, изложени в тях по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Частната жалбата е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против решение от 29.07.2010 г. към ЕАД № 09ВG002002Н0072364/20090929 на началника на МП Варна запад, с което за внесените стоки сет-топ модули с комуникационна функция DС-215КL - 4232 бр. за стоки № 1 и № 2 е определено дължими ДДС и мито, чийто размер е посочен погрешно в мотивите на решението на съда. Допусната е очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена допълнително. В решението е определен нов тарифен код № 8528711900 с мито 14% вместо декларирания код № 8528711300 с мито 0% за внесените сет-топ модули с комуникационна функция, поради което е определено мито и ДДС за внасяне за модулите. В мотивите си съдът е приел, че при извършена послeдваща проверка по чл. 78 § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/1992 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ с експертиза е прието, че внесените сет-топ модули модел DС-215КL се състоят от микропроцесор, видео тунер и нямат вграден модем за връзка с интернет, имат конектор RS 232 и неправилно са класирани в тарифен код 8528711300 вместо в код 8528711900. Съдът е обсъдил приложимата обяснителна бележка от Официален вестник С-112/2008 г., отменена с обяснителна бележка в Официален вестник С-185/2011 г., по която, за да бъдат класирани в подпозиция 8528 71 13 стоките трябва да представляват микропроцесорни апарати, съдържащи модем за достъп до интернет, осигуряващи интерактивен обмен на информация, с възможност за приемане на телевизионни сигнали ("сет-топ модули с комуникационни функции") По обяснителната бележка тези модули включват микропроцесор, видео тунер, наличие на RF конектор и модем. Дадено е определение за модем - модулира и демодулира входящия и изходящия сигнал, като по този начин позволяват двупосочна комуникация за целите на достъп до интернет. Посочени са видове модеми и индикация за наличието им конектор RJ 11. Изрично е уточнено, че апарати изпълняващи функции подобни на модем, но които не извършват модулация и демодулация на сигнала, не се считат за модеми. Посочени са примери - ISDN-, WLAN - или Ethernet и индикация за наличието им - конектор RJ 45. Посочено е също, че модемът трябва да е вграден, а устройства, които нямат вграден модем, а използват външен такъв, се изключват от тази позиция. Поставено е изискване протоколът TCP/ IP да бъде представен като фирмен (микрософтуер) в апарата. Сет-топ модулът трябва да позволява на потребителя достъп до интернет, да може да стартира интернет приложения в режим "интерактивен обмен на информация", като е-mail клиент или "messdging" приложение, използвайки UDP или TCP/ IP интерфейс. В подпозиция 8528 71 19 - други се класират устройства от същата позиция 852871 - апарати непредназначени да съдържат видео дисплей или видео екран, приемници за видеофонични сигнали. Съдът е възприел заключението на вторите единична и тройна техническата съдебна експертиза в частта за направените констатации от вещите лица. В писменото заключение вещите лица дават заключение, че за да се осъществи интернет връзка на модула със сървъра следва интерфейса RS 232 да се свърже с порт на рутер, от което следва, че връзката на сет-топ модула с интернет не е самостоятелна. Проведен е експеримент за свързване с интернет, като за осъществяване на връзката е ползван UTR кабел с RJ45 конектор, свързан с преобразувател, който потвърждава извода на съда, че процесното устройство не съдържа модем за достъп до Интернет и правилно митническите органи са класирали устройството в подпозиция 8528 71 19 - други. В този смисъл е т. 1 и 2 от диспозитива на решение от 22.11.2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11 на СЕС. В цитираното решение е прието, че в случай на осъществяване на достъп до интернет чрез използване на друг апарат или механизъм устройството следва да се класира в подпозиция 8528711900. В подпозиция 85287113 от Комбинираната номенклатура преди приемането на обяснителната бележка от 2008 г. и след отмяната й се класират микропроцесорни апарати, съдържащи модем за достъп до интернет, осигуряващи интерактивен обмен на информация, с възможност за приемане на телевизионни сигнали ("сет-топ модули с комуникационна функция"). Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С определение № 5035/11.10.2013 г. по същото дело на основание чл. 248 ГПК съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на началника на МП Варна Запад 1295,43 лв юрисконсултско възнаграждение. В мотивите си съдът е приел, че разноските за явяването на четирима юрисконсулти по четирите съединени дела в СЕС са заплатени от Агенция Митници, а не от страната по делото и поради това е отказал да ги присъди. Непрецизно съдът е присъдил разноски в полза на административния орган, издал обжалвания пред него акт. Разноските се присъждат в полза на юридическото лице, чийто ръководител е административният орган, издал оспорения акт. В случая разноските следваше да се присъдят на АМ-Митница Варна-МП Варна Запад, а не на началника на митническия пункт. Допусната е очевидна фактическа грешка, която съдът може да поправи служебно. Неправилен е и изводът, че не следва да се присъдят разноските за явяването пред СЕС на един юрисконсулт, по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11 на СЕС. По процесното дело е отправено преюдициално запитване до СЕС, образувано в дело С-330/11 на СЕС и съединено за общо разглеждане с още три дела за преюдициално запитване с идентични въпроси. Видно от кореспонденцията със СЕС четирима юрисконсулти са се явили в съдебното заседание за обявяване на решението на 22.11.2012 г. и следваше съдът да присъди разноските за пътни, дневни и квартирни - за два дни за един юрисконсулт. Правилно съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение, чийто размер поради промяната в чл. 7 и 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение следва да бъде завишен с 210,08 лв. Неправилно съдът не е присъдил направените разноски за депозит за вещи лица в размер 111,03 лв, които са доказани и включени в списъка на разноските. Видно от представените командировъчни заповеди, фактури и сметка за отпуснати средства във валута претендираните 616,14 лв, равни на 315 евро са отпуснати за три нощувки. Искането е основателно за две нощувки в размер 410,76 лв. Дневни за два дни са 70евро, равностойни на 136,92 лв. Основателно е искането за присъждане на 143 лв разноски, включващи транспортни разходи за влак до София, една нощувка в хотел и дневни за един ден, тъй като за вторият ден са признати дневни в Люксембург. Разходите за билет за пътуване от Люксембург до Брюксел с влак не е доказано да са направени във връзка с процеса, поради което не могат да се признаят. Общо съдът следваше да присъди разноски на администрацията още 1011,79 лв. Определението следва да бъде отменено в частта, с която съдът не е присъдил разноски на администрацията още 1011,79 лв и вместо него в тази част следва да се постанови осъждане на жалбоподателя да заплати на администрацията още 1011,79 лв. По изложените съображения и на основание чл.. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,