Решение № 4741 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1275/2012 г.

Решение № 4741 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1275/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез пълномощника ст. юрисконсулт Любомир Димов, срещу решение № 15801 от 30.11.2011 г. по адм. д. № 5219/2011 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Никола Стоилов Торнев представя писмено възражение, а чрез процесуалния си представител адвокат Гавазов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна, с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение е отменена Заповед № ЛС-И-65/17.02.2011 г. на министъра на правосъдието, с която, на основание чл. 31, ал. 1, т. 4 от Закона за частните съдебни изпълнители, са прекратени правомощията на Никола Стоилов Торнев, частен съдебен изпълнител, с рег. № 750 и район на действие Окръжен съд - Пазарджик, поради възникване на пречки по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/. При изяснена фактическа обстановка, съдът неправилно е приел, че като е прекратил правомощията на Никола Стоилов Торнев, поради загубване на правоспособност, компетентният административен орган е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. По делото е установено, че след представяне на всички изискуеми документи, включително свидетелство за съдимост № 6099/01.09.2005 г. на Районен съд Карлово, от което се установява, че не е осъждан, министърът на правосъдието със Заповед № ЛС-И-648/16.11.2005 г. е възложил на Никола Стоилов Торнев правомощията на частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Пазарджик. По анонимен сигнал, министърът на правосъдието е поискал и Районният съд Карлово е издал справка за съдимост рег. № 81/24.01.2011 г., в която е отразено, че Никола Стоилов Торнев е осъждан по н. о. х. д. № 2/1972 г. на Военния съд на основание чл. 131, ал. 1, т. 2 и 5, предложение второ от НК на две години лишаване от свобода и на основание чл. 131, ал. 1, т. 2 и 5, предложение трето от НК на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 23 от НК било определено общо наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК било отложено за срок от три години, като присъдата е влязла в сила на 17.03.1972 г. Въз основа на тази справка за съдимост, министърът на правосъдието е приел, че Торнев не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЧСИ, тъй като е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитиран, и с оспорената заповед е прекратил правомощията му като частен съдебен изпълнител. При тези данни и като се е позовал на представения от жалбоподателя официален документ изх. № 7857/30.09.2011 г. на Държавния военно- исторически архив - Велико Търново, съдът е приел, че Никола Торнев не е осъждан, но дори и това да е така, то лицето е реабилитирано на основание чл. 88а от Наказателния кодекс /НК/, тъй като от осъждането са изминали почти 40 години, а тази разпоредба, за разлика от разпоредбата на чл. 85 от НК, предвижда, че след изтичането на срока по чл. 82 от НК /който в настоящия случай е изтекъл много отдавна/; осъждането и последиците от него се заличават, независимо от предвиденото в друг закон или указ, от където и изводът, че макар и в чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЧСИ да е предвидено, че не може да бъде частен съдебен изпълнител лице, което е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано, то този текст от закона има предвид само реабилитацията по чл. 85 от НК, но не и реабилитацията по чл. 88а от НК, която изключва неговото приложение. По първия спорен въпрос относно това осъждан или не е Никола Торнев, като е заявил, че категорично не приема за вярна справката за съдимост рег. № 81/24.01.2011 г., съдът е направил необоснован и незаконосъобразен извод. Това е така, защото справката за съдимост е първичният документ, въз основа на който се издава свидетелството за съдимост, а предвид законоустановения ред за съхраняване на документите, действително няма как в Държавния военно - исторически архив на Велико Търново да има данни дали Никола Стоилов Торнев е осъждан по н. о. х. д. № 2/1972 г. По втория спорен въпрос относно това ако е осъждан, но реабилитиран, може ли да изпълнява правомощията на частен съдебен изпълнител, съдът неправилно е приел, че текстът на чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЧСИ има предвид само реабилитацията по чл. 85 от НК, която заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното, а няма предвид реабилитацията по чл. 88а от НК, при която когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което да се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ. Това е така, защото разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЧСИ ясно и категорично визира, че правоспособност на частен съдебен изпълнител може да придобие дееспособно физическо лице, което е български гражданин и не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано. Законодателят е имал предвид всички хипотези, които са подробно уредени в Глава десета на НК "Реабилитация". Това се отнася както до общата разпоредба на чл. 85, така и до разпоредбата на чл. 88а, която регламентира настъпването на реабилитация при точно определени условия. След като лицето е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано, то не може да придобие правоспособност на частен съдебен изпълнител, а придобитата такава, какъвто е настоящият случай, се загубва. Като не е съобразил горното, първоинстанционният съд е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че жалбата е основателна и затова следва да бъде уважена. По тези съображения и на основание чл. 209, т. 3 от АПК, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се реши спора по същество. С оглед изхода на делото, на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия