Решение № 12052 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2020 г.

Решение № 12052 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Бургас, чрез юрк. К. Любенова, против Решение № 1925 от 13.11.2019 г., по адм. дело № 2208/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което по жалба на "РДС-16 Тур Транс" ЕООД, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 0 П-447-0272522 от 23.08.2019 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че събраните по делото доказателства не са разгледани в техния точен контекст, същите са превратно преценени от съдебния състав и в резултат на това, са направени необосновани изводи. Счита, че в случая е установено административно нарушение и следва да бъде защитен както държавния, така и обществения интерес чрез издаване на административен акт при условията на обвързана компетентност. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "РДС-16 Тур Транс" ЕООД, чрез адв. Костадинов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна, поради следното: За да наложи ПАМ с оспорената заповед, административният орган е приел, че на 21.08.2019 г. инспекторите по приходите М. Стойчева и С. Моллов извършили проверка на търговски обект комплекс Гардън бийч в гр. Черноморец, м. Аклади четири, в който се намирал и самостоятелен обект кафе Гардън бийч. Приходните органи извършили контролна покупка в хотелския комплекс на нощувки, за което не им била издадена касова бележка. В процесното кафе контролна покупка не е извършена, но е установена касова наличност 76. 10 лв. и разчетна наличност 52. 70 лв., поради което приходните органи констатирали касова разлика от 23. 40 лв. и установили среднодневен оборот от 70. 74 лв. за последните 12 месеца. Въз основа на посоченото проверяващите органи приели, че в търговския обект – кафе се реализират продажби без издаване на касови бележки. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0272522/21.08.2019 г. С обжалваното решение административният съд е отменил ЗПАМ, издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Бургас – "Запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 20 дни", с мотивите, че наличието на констатираната касова разлика е индиция за неспазване на реда за регистриране и отчитане на продажбите, чрез издаване на касови бележки, но органът не е събрал преки доказателства за установяване на административно нарушение по отчитане на продажбите в търговския обект, заплащани в брой. Според съда, необосновано и в нарушение на чл. 9, ал. 2 и чл. 35-36 АПК, административният орган е приел, че касовата разлика е в резултат на неотчитане на извършените продажби, а не е в резултат от друго поведение на лицето – например нерегистрирано въвеждане на суми в касата. Съдът е приел, че липсата на установяване по несъмнен начин на предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за налагане на оспорената принудителна административна мярка, се явява резултат от допуснато съществено процесуално нарушение за служебно събиране на доказателства от една страна, а от друга е довело до неправилно приложение на материалния закон при издаване на административния акт. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновани първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 187, ал. 1, изр. 2 мярката се налага спрямо обекта/тите, където е установено нарушението. В настоящия случай нарушението не е установено по безспорен начин в запечатания обект. Единственото обстоятелство установено по отношение на стопанисвания от "РДС-16 Тур Транс" ЕООД обект – кафе – Гардън бийч, находящо в комплекс Гардън бийч в гр. Черноморец е, че при извършената проверка е установена касова разлика в размер на 23. 40 лв. Приходният орган обаче не е изяснил на какво се дължи посочената касова разлика. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че тази разлика може да се дължи както на неиздадени касови бележки, така и на друго поведение на лицето - нерегистрирано въвеждане на суми в касата. Съдът правилно е приел, че установяването на извършено нарушение в друг търговски обект на същия собственик не е достатъчно за запечатване на процесния обект. По делото не е спорно, че в запечатания обект не е извършена контролна покупка и преки доказателства за извършено нарушение при отчитане на продажбите, платени в брой, липсва. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 600 лв. разноски за касационната инстанция, за които са представени доказателства. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение