Решение № 12303 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8793/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на СНЦ Обединен спортен клуб Черно море, ЕИК 000090542, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Н. Й. Вапцаров 9, против Решение 7153/26.06.2025 г., постановено по адм. дело 2632/2024 г. по описа на Административен съд Варна. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа становище, че процесният акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК е нищожен поради недопустимост на административното производство. Твърди че при определяне на задълженията по ЗМДТ е следвало да бъде проведена ревизия и да бъде издаден ревизионен акт по чл. 118 ДОПК. На следващо място счита, че допълнително начислените задължения са определени в нарушение на материалния закон и същите са недължими, като отново препраща към аргумента за тяхното установяване единствено с ревизионен акт. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което при условията на евентуалност АУЗ да бъде обявен за нищожен или отменен изцяло като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът директор на дирекция Местни данъци при Община Варна, чрез юрк. Хаджиев, оспорва касационната жалба като неоснователна с писмена молба по хода от 04.11.2025 г. Отправя искания съдебното решение да бъде потвърдено и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена прави възражение за прекомерност при претендирано адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствието на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд Варна е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК с МД-АУ-4662-1/21.08.2024 г. на главен инспектор към Дирекция Местни данъци на Община Варна, потвърден от директора на Дирекция Местни данъци на Община Варна, с който на СНЦ Обединен спортен клуб Черно море, са определени задължения за ТБО за 2019 г. в размер на 34 525,68 лв. главница и 19 057,28 лв. законна лихва, за 2020 г. в размер на 34 525,68 лв. главница и 15 542,37 лв. лихва, за 2021 г. в размер на 34 525,68 лв. главница и 12 046,65 лв. лихва, за 2022 г. в размер на 34 525,68 лв. главница и 8 550,92 лв. лихва и за 2023 г. в размер на 20 139,98 лв. главница и 2 500,67 лв. лихва. Решаващият съд е установил по фактите, че с Декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. 5305021546/29.05.2024 г. е бил деклариран недвижим имот в гр. Варна, р-н Приморски, ул. Н. Й. Вапцаров 9, представляващ земя и сграда с идентификатор 10135.2562.236. Имотът е бил предоставен за безвъзмездно ползване с Договор 204/01.02.2013 г. за срок от 10 години и след това със Заповед УИ-23-7704-5/05.07.2023 г. на Областния управител. След извършена проверка на валидността на акта първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган към общинската администрация, оправомощен съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, ал. 1 вр. чл. 4, ал.ал. 1-5 ЗМДТ със Заповед 0447/20.02.2024 г. на кмета на Община Варна, в предвидената от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възражението за нищожност на акта е отхвърлено предвид разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, уреждаща възможността за служебно издаване на акта за установяване на задължението, когато не е платено в срок и не е извършена ревизия. За да отхвърли жалбата на СНЦ Обединен спортен клуб Черно море съдът е отбелязал липсата на спор относно предоставянето на услугите, за които се дължи ТБО и определения размер на задълженията. Съгласно мотивите по същество, жалбоподателят е ползвател на поземлен имот, попадащ в обхвата на заповедите, в които е определено извършване на дейностите по трите компонента за определяне на ТБО. Таксата е определена за всяка от процесните години в съответствие с приложимите Наредби на Общински съвет Варна за определяне на местни данъци и такси на територията на Община Варна. Обжалваното решение на Административен съд Варна е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора първостепенният съд е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата проверка на всички наведени възражения от жалбоподателя срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК с МД-АУ-4662-1/21.08.2024 г. и е достигнал до правилен извод за неговата законосъобразност. Оплакванията в касационната жалба са изцяло неоснователни. Развитите твърдения за нищожност на акта са в противоречие с разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК. По приложението на материалния закон от касатора не са наведени конкретни доводи пред настоящата инстанция. Между страните по делото не са спорни фактите във връзка с подадената Декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. 5305021546/29.05.2024 г., нито че СНЦ Обединен спортен клуб Черно море е данъчно задължено лице по чл. 64 във вр. с чл. 11, ал. 5 ЗМДТ. В случая ползването на имота на територията на Община Варна е предоставено за срок от 10 години с Договор 204/01.02.2013 г., а след изтичането му е сключен Договор 388/17.07.2024 г. (л.л. 29-33 от делото). Според клаузите на последния, ползвателят следва да декларира пред Община Варна учреденото безвъзмездно право на ползване върху посочения имот и да заплаща в срок дължимите данъци и ТБО съгласно изискванията на ЗМДТ (р. I, т. 3 и р. IV, т. 2). Неизпълнението на законовите или договорните задължения от ползвателя и декларирането на имота от собственика не може да обоснове извод за недължимост на ТБО за съответните периоди. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ, събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Решаващият съд не е изложил мотиви в тази насока, но производството по издаване на процесния АУЗ за задълженията за ТБО за 2019 г. е образувано в срока по чл. 109 ДОПК. Защитната теза на касатора за нищожност на акта и задължителното им установяване чрез издаване на РА е правно неиздържана. С оглед на фактите по делото правилно съдът е тълкувал и приложил изискванията на чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК според които, актът може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В различните хипотези това правомощие може да бъде упражнено при кумулативното наличие на изброените условия. По делото не са установени данни за това и касаторът дори потвърждава факта, че от компетентните органи в отдел Местни данъци при Община Варна не е била извършвана ревизия на СНЦ Обединен спортен клуб Черно море за периода от 2019 г. до 2023 г. с идентичен предметен обхват. Изпълнението на това отрицателно по своя характер условие е необходима предпоставка за тяхното установяване с АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК. В хода на производството пред Административен съд Варна жалбоподателят не е заявил доказателствени искания или възражения във връзка с размера и/или престирането на отделните услуги по чл. 62 ЗМДТ за териториите и районите, на които се предоставят от Община Варна съгласно заповедите на кмета на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. В нормата на чл. 71, т. 1-3 ЗМДТ са предвидени изключенията, при които не се събира такса за определени услуги и задълженото лице не твърди наличие на нито едно от тях по делото. След проверка на заявените от касатора пороци, които са идентични с обсъдените от първоинстанционния съд и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,