Решение № 6615 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9470/2012 г.

Решение № 6615 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9470/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 8, ал. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Образувано е по касационна жалба на Михаил Иванов Цанков от гр. София подадена чрез процесуалният му представител адв. Христина Джулева срещу решение № 2649 от 16.05.2012 г., постановено по адм. дело № 11591 от 2011 г. на Административния съд - София-град., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 289 от 1.12.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (КРДОПДСРСБНА). С жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно съдът е приложил закона, тъй като приложените по делото доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 24 от същия. Освен това не са обсъдени доводите му, че няма нито един документ, който да удостоверява по какъвто и да е начин качеството "секретен сътрудник". Съдът се е позовал на представената регистрационна бланка, а не е дал вяра на неоспоримите официални документи, представени в хода на съдебния процес, удостоверяващи по категоричен начин липсата на принадлежност на Михаил Цанков към органите по чл. 1 от Закона - писма изх. № № 4923/01.12.2011 г. на Служба Военна информация и № 4172/2.12.2011 г. на Националната разузнавателна служба. Иска се отмяната му и решаване по същество с уважаване на жалбата му срещу административния акт. Ответникът - редовно призован не се представлява. В депозиран писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита същата за неоснователна, тъй като приема, че не са налице сочените касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство решение Административния съд - София-град, е отхвърлил жалбата на касатора против решение № 289 от 1.12.2011 г. на комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, приемайки, че същото е законосъобразно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният орган е приложил правилно ЗДРДОПБГДСРСБНА. Установил е, че в случая жалбоподателят - касатор в настоящото производство, е заемал публична длъжност по смисъл на чл. 3, ал. 1, т. 12 и т. 26 от закона и затова подлежи на проверка за установяване и обявяване на принадлежност към ДС и РС на БНА. Съдът е направил тълкуване на нормата на чл. 3, ал. 1, т. 12 и т. 26 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, приемайки, че принадлежността към органите по чл. 1 от същия закон предполага упражняване на публична дейност, посочена в някоя от хипотезите на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, каквато за конкретния случай е установена. Приел е още, че са налице достатъчно доказателства, по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, приложени по административната преписка, които дават основание принадлежността на жалбоподателя да се квалифицира като "секретен сътрудник" - агент, по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на специалния закон. Счел е още, че комисията не е овластена да обсъжда наличието на дейност, извършвана от лицето, както и да подлага на съмнения представените документи. Решението е правилно. Съдът е спазил съдопроизводствените правила и е уважил доказателствените искания на страните. Правилно е установена фактическата обстановка. Подробно са обсъдени събраните по делото писмени доказателства, като е извършена служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт - предвид задължението на съда по чл. 168 от АПК. Доказателственият материал е обстоятелствено и задълбочено обсъден при спазване на процесуалния закон, като са изложени обосновани съображения относно установената законосъобразност на оспореното решение на комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Законосъобразността на решението на комисията, с което се установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, предпоставя кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: лицето да е от категорията лица, посочени в чл. 26 във връзка с чл. 3, и по отношение на него да съществуват доказателства за наличие на дейност като секретен сътрудник. Основният спорен въпрос по делото е, може ли при наличните доказателства да се приеме, че жалбоподателят има "наличие на дейност" като секретен сътрудник, каквито са възраженията на касатора. В чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона са изброени документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Редакцията на посочената разпоредба е ясна и не изисква кумулативна даденост на изброените документи. Според закона достатъчно е документите, съгласно които комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това в конкретния случай е налице (приложени са рег. бланка, документи от ръководилите го щатни служители, картони обр. 1 - 2 бр. и обр. 3, рег. дневник), поради което съдът е направил правилния извод, че комисията е издала законосъобразно решение. Правомощието на комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при сега действащия закон комисията, действайки при обвързана компетентност, е длъжна при установена единствено само регистрация да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от закона. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,