Решение № 45 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12324/2015 г.

Решение № 45 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12324/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Й. срещу решение № 279/17.07.2015 г., постановено по адм. д. 232/2015 г. на Административен съд-В. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира заплащане на разноски. Ответникът главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски. По делото е постъпила и частна жалба от главен директор на ГДИН против определение от 16.09.2015 г., постановено по адм. д. 232/2015 г. на Административен съд-В., с което е отхвърлено искането му за присъждане на разноски. Частният жалбоподател иска да бъде отменено определението и да му бъдат присъдени разноските, направени при разглеждане на спора пред Върховния административен съд като първа касационна инстанция. Ответникът по частната жалба М. Т. Й. не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбите са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустима, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение № 2719/17.07.2015 г., постановено по адм. д. 232/2015 г. на Административен съд-В. е отхвърлена жалбата на М. Т. Й. против Заповед № Л-59/06.01.2014 г. на главния директор на ГДИН, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. второ и чл. 19, ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка чл. 224, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР (отм.) и е прекратено служебното правоотношение за длъжността надзирател, I-ва степен в З. В.. АС-В. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията относно форма. Административният съд е приел, че налице цитираното в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение, защото служителят е нарушил виновно чл. 13, чл. 31, чл. 32 и чл. 41 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в ГДИН, което е установено от дисциплинарнонаказващият орган при спазване на предвидената процедура. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения. При повторното разглеждане на спора пред първата инстанция е съобразено решение № 4919/30.04.2015 г., постановено по адм. д. 9647/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на правилно установена фактическа обстановка е формирал законосъобразни правни изводи. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не се е запознал в детайли със събраните доказателства, а е постановил решение мотивиран от вероятности и хипотези. Всички фактически констатации, направени от решаващият съд са обосновани със събраните по делото доказателства. Мотивите на първата инстанция съдържат пълно и подробно описание на възприетата фактическа обстановка по спора, като за всеки факт е посочено и въз основа на кое конкретно доказателство е приет за установен. Доказателствата са описани точно, включително и с индивидуализиране на местоположението му в кориците на делото. Д. П. от 17.12.2014 г. по пр. пр. № 1598/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура-В. (л. 20 27 от адм. д. 9647/2014 г. по описа на Върховния административен съд) не е обсъждано от АС-В., но от него не се установяват релевантни за спора факти, които да са твърдени от жалбоподателя пред първата инстанция. Това постановление е представено при разглеждане на спора пред първата касационна инстанция и е споменато само в писмената защита на М. Й. пред тази инстанция без да е уточнено за установяване на какъв факт от значение за спора се представя. Евентуалната връзка със спора е възможно да бъде направена въз основа на становището в същата тази писмена защита, че основен мотив за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е образуваното досъдебно производство против М. Й., което е прекратено в тази част с постановлението на ОП-В.. Видно от съдържанието на оспорената пред АС-В. заповед М. Й. е наказан за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в извършване на деяние, несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН, с което се уронва престижа на службата, а не защото е извършил престъпление. Следва изрично да бъде посочено, че дисциплинарната отговорност е независима от наказателната отговорност, поради което прекратяването на производството, образувано за реализиране на наказателна отговорност на един субект, не е пречка за ангажиране на дисциплинарната отговорност на същото лице. В този смисъл необсъждането на постановлението на ОП-В. от АС-В. не представлява процесуално нарушение и не е довело до необоснованост на изводите за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че цитираните от АС-В. писмени доказателства не са събрани по надлежния ред. При повторното разглеждане на спора пред първата инстанция са приети всички писмени доказателства, които до този момент се намират по делото. Образуването на делото пред АССГ и продължаването на процесуалните действия пред АС-В. като компетентен съд, респективно поставянето на различни номера на делата, не променя обстоятелството, че всички писмени доказателства, представляващи административната преписка са приети по адм. д. 1112/2014 г. по описа на АС-В., независимо, че се намират в папка с друг номер. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че са налице предпоставките на във връзка чл. 224, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от ЗМВР (отм.) за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В случая е установено по категоричен начин, че жалбоподателят на 12.10.2013 г. се срещнал с Н. Т., живееща във фактическо съжителство с лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода в З.-В.. Срещата не е единствен контакт между двамата и е била прекъсната от полицаи, при което е установено, че Н. Т. носи четири броя мобилни телефона (както и други за лични нужди), а в ръцете си е държала и 80 лв. Първоинстанционният съд е обсъдил както събраните доказателства, които пряко установяват тези факти, така и аргументите и обясненията на жалбоподателя за възникналата ситуация, като е приел, че е достоверно обяснението за предварително уговорена среща за предаване на пратка от четири телефона на лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода, с цел материална облага. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства и напълно логични и последователни, за разлика от защитната версия на М. Й., поддържана и в касационната жалба. Обстоятелството, че прокурор от ОП-В. не е кредитирал показанията на свидетелите за установяване на престъпен състав, не е основание да се приеме, че не са напълно недостоверни. В случая от значение са и дадените от М. Й. обяснения, които отразяват неговото неразбиране на етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН и как следва да съобразява поведението с тях без да ги нарушава. Изводите на съдебния състав за спазване на административната процедура и за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните в съдебната фаза доказателства, които са обсъдени задълбочено и последователно. Неоснователно е оплакването, че АС-В. не е взел предвид здравословното състояние на М. Й. и обстоятелството, че от мястото, на което е изпълнявал служебните си задължения няма контакти с лишените от свобода лица. Изрично следва да бъде посочено, че дисциплинарното наказание е наложено поради извършени фактически действия от жалбоподателя, които представляват нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН, а не поради образуване на досъдебно производство за същите обстоятелства или за предаване на пратка на лице, лишено от свобода. Начинът по който е трябвало да бъде предадена пратката с четирите телефона не е предмет на дисциплинарното, респективно и на съдебното производство. При определяне на вида на наказанието дисциплинарнонаказващият орган е взел предвид цялостното поведение на служителя, т. е включително и здравословното му състояние. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на постановения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като са събрани доказателства за установяване на фактите, които са от значение за правилното решаване на правния спор. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваното съдебно решение е правилно, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. Ответникът не е направил разноски пред настоящата инстанция, не е представляват от юрисконсулт в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат определяни. Процесуално представителство в открито съдебно заседание не е извършвано и пред другите съдебни инстанции, пред които са депозирани само писмени защити от главния директор на ГДИН, макар и изготвени от юрисконсулт, поради което обжалваното определение по чл. 248 от ГПК се явява правилно. При първото разглеждане на спора пред касационната инстанция Върховният административен съд е върнал делото за ново разглеждане, поради което не е присъдил разноски и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК е постановил направените пред тази инстанция разноски да бъдат присъдени, съобразно изхода на спора. Към този момент Върховният административен съд не е знаел какъв ще е изхода на спора, поради което не е възможно разпореждането му по чл. 226, ал. 3 от АПК да се тълкува като задължително указание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,