Решение № 13397 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8348/2014 г.

Решение № 13397 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8348/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Томчо Иванов Мицев, от гр. Пловдив против решение № 1237/15.05.2014 г. по адм. дело № 765/2014 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 35 и чл. 36 от Административнопроцесуалния кодекс, т. 12 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив изразява становище за неоснователност, като в подробни писмени бележки, изготвени от юрисконсулт Станислава Иванова Стоева развива доводите си. Претендира съдебни разноски под формата на следващото се юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е изяснил релевантните за спора факти и е направил законосъобразни изводи във връзка с предмета на спора. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1237/15.05.2014 г. по адм. дело № 765/2014 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Томчо Иванов Мицев, от гр. Пловдив срещу решение № 4 от 03.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден при спазване на основанията за законосъобразност по чл. 146 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Томчо Иванов Мицев, от гр. Пловдив е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по което органите на ТП на НОИ - Пловдив са издали разпореждане № 4911294669 /ПР-1958/ от 21.11.2013 г., потвърдено с оспореното пред административния съд решение № 4 от 03.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Зачетеният осигурителен стаж касае периода 24.10.1966 г. - 14.03.2013 г. и според осигурителните органи възлиза на 34 г. 06 м. и 21 д., с което не е изпълнено изискването на чл. 68, ал. 1 КСО към момента да подаване заявлението за пенсиониране минимално необходимия осигурителен стаж на заявителя да бъде 37 години и 08 месеца. За жалбоподателя е налице другата материалноправна предпоставка за минимално необходима възраст от 63 години и 08 месеца. Във връзка с визираните обстоятелства осигурителните органи съгласно чл. 9а, ал. 2 от КСО са изпратили до Томчо Мицев уведомително писмо, в което е уточнено, че недостигащият осигурителен стаж за право на пенсия е с продължителност 03 г., 01 м. и 09 д. и сумата за осигурителните вноски, която следва да бъде платена по банков път е в размер на 2 788,53 лева. Жалбоподателят е отказал да се пенсионира по посочения административнопроизводствен ред като е оспорил възприетата от органите на НОИ оценка за категорията на труда във връзка с осигурителния стаж за времето от 01.01.1981 г. до 24.11.1987 г. - 06 г., 10 м. и 23 д., придобит на длъжността зам. началник цех "Болтов" в "Крепежни елементи" АД, гр. Пловдив. Според Мицев спорният осигурителен стаж следва да бъде категоризиран при условията на т. 12 от ПКТП (отм.) като придобит от втора категория труд. Съгласно т. 12 ПКТП (отм.) от втора категория е труда на работници и инженерно-технически работници до началник на смяна включително от горещо ковашко-пресово производство. При извършената проверка в осигурителя "Крепежни изделия" АД, гр. Пловдив е установено, че заеманата от Мицев длъжност за процесния период е на заместник началник на цех "Болтов". Осигурителят не съхранява други първични счетоводни документи, в това число досие и трудова характеристика. В трудова книжка № 569/24.10.1966 г., издадена от ЗСМ "Гочо Грозев" гр. Пловдив няма вписване на шифъра на заеманите от Мицев длъжности: шлосер, началник смяна на цех Болтов- юг и заместник началник цех Болтов - юг. Липсва Заповед № 198/26.02.1981 г., с която жалбоподателят е преназначен от началник смяна на цех Болтов -юг на заместник началник цех Болтов -юг описана в трудовата книжка. В представената трудова книжка № 259/24.10.1966 г. издадена от от ЗСМ "Гочо Грозев" е оформен осигурителен стаж за периода 24.10.1966 г. до 23.11.1987 г. с продължителност 18 г. 11м. 14 дни. Като за времето от 24.10.1966 г. до 09.1968 г. и от 10.11.1970 г. до 11.09.1980 г. на длъжност шлосер, от 12.09.1980 г. до 31.12.1980 г. на длъжност началник смяна на цех Болтов юг и от 01.01.1981 г. до 24.11.1987 г. заместник началник цех Болтов юг. С УП-3 № 0069/20.06.2013 г. издадено от "Крепежни изделия" гр. Пловдив е оформен осигурителен стаж както следва от 24.10.1966 г. до 12.09.1980 г. -13 г. 10м. 18 дни на длъжност шлосер, от 12.09.1980 г. до 01.01.1981 г. - 03 м. 19 дни на длъжност началник смяна и за времето от 01.01.1981 г. до 24.11. 1987 г. - 06м. 10м. 23 дни на длъжност зам. началник цех Болтов - юг. В същото е вписано, че трудовия стаж е от втора категория труд на основание т. 12 ПКТП (отм.) С УП-3 № 0074/17.07.2013 г., издадено от "Крепежни изделия" АД гр. Пловдив е оформен осигурителен стаж както следва от 24.10.1966 г. до 16.09.1968 г. -01 г. 10м. 22 дни на длъжност шлосер, от 01.12.1970 г. до 12.09.1980 г. - 09 г. 09м. 11 дни на длъжност шлосер, от 12.09.1980 г. до 01.01.1981 г. - 03 м. 19 дни на длъжност началник смяна и за времето от 01.01.1981 г. до 24.11. 1987 г. - 06 м. 10 м. 23 дни на длъжност зам. началник цех Болтов - юг. Направено е предложение осигурителния стаж за времето от 12.09.1980 г. до 24.11.1987 г. да се зачете от втора категория труд на основание т. 12 ПКТП (отм.) Във връзка с визираните разминавания между първичните документи удостоверяващи процесния осигурителен стаж е назначена проверка относно достоверността на същите. Видно от констативен протокл вх. № 37/13.09.2013 г. за извършена проверка на осигурителя "Крепежни изделия" АД, гр. Пловдив са установени заеманите длъжности от Томчо Мицев по периоди както следва: от 24.10.1966 г. до 16.09.1968 г. и от 01.12.1970 г. до 12.09.1980 г. - шлосер, от 12.09.1980 г. до 01.01.1981 г. - началник смяна цех Болтов юг и за времето 01.01.1981 г. до 24.11.1987 г. - заместник началник на цех Болтов юг. За целта на проверката са представени от осигурителя ведомости и картони за заплати на ЗСМ "Гочо Грозев". Установено е, че при осигурителят не се съхраняват други първични счетоводни документи, в това число досие, трудова характеристика на лицето. Възприети по описания начин обстоятелствата касещи процесния осигурителен стаж сочат, че същият правилно е категоризиран като придобит при условията на трета категория труд. Заемайки длъжността "заместник началник цех", жалбоподателят не отговаря на изискването да е от категорията работници и инженерно-технически работници до началник смяна. С определение № 709/17.03.2014 г. в изпълнение на изискването на чл. 171, ал. 4 АПК съдът е указал на жалбоподателя, че следва да установи претенцията си за идентичност на длъжностите началник смяна и заместник началник цех, които указания не са били изпълнени. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, основателно се явява искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответника по касационната жалба. Същите следва да се поставят в тежест на касатора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОС на ВАС, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд ги определя на сумата от 350,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение