Решение № 5529 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7444/2008 г.

ВАСIII отделение28.04.2009 г.докладчик т Ваня Пунева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Стенли Самуел, гражданин на Нигерия, срещу Решение № 182/29.04.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Мотиви

Решение № 5529 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7444/2008 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Стенли Самуел, гражданин на Нигерия, против Решение № 182/29.04.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и 9 от ЗУБ, както и че е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не се е произнесъл по реда на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Ответната страна - председателя на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство е започнало по молба за закрила от Стенли Самуел с вх. № 3714/13.11.2007 г. при РПЦБ - София, препотвърдена с последваща молба от 15.11.2007 г. След депозиране на молбата пред компетентния орган - председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителят чрез писмени указания на разбираем за него език (английски) за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 16.11.2007 г. и на 05.02.2008 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история, като видно от направените изявленията, конкретна причина за напускането на Нигерия са съображения относно личните усещания на молителя за неговата защитеност и сигурност на цялата територия на страната. Посочва, че е обект на несправедливо обвинение от страна на "военните" за отвличането на трето лице. В хода на производството е представена и справка вх. № 2465/24.08.2007 г. изготвена от отдел "Специализирана информация" при ДАБ, касаеща общата обстановка в Нигерия, спазването на човешките права в страната, както и възможностите за вътрешно разселване. Видно от относимите към предмета на делото данните от справката, след 1999 г. Конституцията на страната гарантира правото на справедлив съдебен процес за всеки граждани обвинен в извършването на престъпление. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ (рег. № УП3044/14.02.08 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Стенли Самуел. От своя страна, административния орган е постановил своя отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателят на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), като се е мотивирал, че от изложената бежанска история, по отношение на жалбоподателят не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната му Ирак. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя в интервюто от 05.02.2008 г., той не твърди, че е преследван на някои от изброените признаци. Твърдяната причина е, че е преследван от официалните власти (военните), поради обвинение за извършването на криминално деяние и опасенията с оглед ситуацията в страната, че това може да доведе до саморазправа спрямо него от тяхна страна. При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителката не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В случая твърденията на молителя сами по себе си обосновават извод, че е бил принуден да напусне държавата си по произход, тъй като е изложен на реална опасност от това да бъде екзекутиран от страна на представите. R на официалната нигерийска армия, но същите както правилно са определени в оспорваното решение са неоснователни. От представената специализирана справка се установява, че молителят с оглед на конституционно гарантираните му права, е имал достъп и е могъл да се полза от закрилата на държавата си по произход, в лицето на нейните правозащитни и правораздавателни институции, които да вземат адекватни мерки срещу твърдяното преследване - чл. 9, ал. 4 от ЗУБ. Твърдения за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на произнасяне по чл. 75, ал. 5 от ЗУБ от страна на административния орган относно сигурността на държавата за чужденеца, в която следва да бъде върнат, са голословни. Това е така, тъй като не са съобразени с действащото законодателство към датата на издаване на решението. С бр. 52 на ДВ, от 29.06.2007 г., в сила от 03.07.2007 г., цитираната разпоредба е отменена, а с оглед началото на административното производство - 04.10.2007 г. е неприложим § 85 от ПЗР към ЗИД на ЗУБ, предвиждащ че започналите до влизането в сила на този закон производства се разглеждат по досегашните правила. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на Стенли Самуел, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение

Цитирани разпоредби

1