Решение № 6151 от 20.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1682/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници, чрез гл. юрк. Аргиров като процесуален представител, против решение 1130 от 17.11.2023 г., постановено по адм. дело 928/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда за незаконосъобразност на административния акт поради неспазване от дисциплинарно наказващия орган на процедурата по чл. 93 ЗДСл, за липса на мотиви в заповедта за вината, тежестта на нарушението и настъпилите негативни последици, както и за несъразмерност на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът З. К. К., чрез пълномощника си адв. Цветкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Правr искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед 994/12.05.2023 г. на директора на Агенция Митници, с която на настоящия ответник, заемащ длъжността инспектор в ТД на Агенция Митници, ТД Митница Бургас с ранг IV-ти младши, поради извършени виновно нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), на основание чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1, чл. 90, ал. 1, т. 5 и чл. 96 ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност без запазване на придобития ранг. Прието е, че извършените от служителя деяния следва да се квалифицират като тежки нарушения на служебната дисциплина с оглед характера на изпълняваната дейност - осъществяване на митнически надзор и контрол на стоки, лица и превозни средства, обуславящи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. С обжалваното решение заповедта е отменена. За да постанови този резултат, съдът приема, че е издадена от компетентен орган по чл. 92, ал. 1 ЗДСл във връзка с чл. 9 от Закона за митниците (ЗМ), при спазване на изискванията за форма и съдържание, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че дисциплинарното производство е проведено при формално спазване на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, в резултат на общото изслушване на всички уволнени служители чрез прожектиране на документи на видео-стена и невъзможност на наказаните да се запознаят с тяхното съдържание. Обосновава извод за издаване на заповедта в нарушение на нормата на чл. 91, ал. 1 ЗДСл, тъй като при налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание реално не са отчетени тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Излага съображения, че сочените в мотивите на административния акт имуществени вреди не обосновават необходимост от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, като не става ясно защо не може да бъде наложено по-леко наказание. Според съда от обясненията на разпитаните свидетели и писмо рег. 32-234929/23.08.2017 г. на зам. директора на Агенция Митници, адресирано до началниците на митниците, може да се заключи, че имуществени вреди не са настъпили, доколкото поради постигнато споразумение между Република България и Република Турция работният процес на служителя е позволявал отбиване на камионите на турските превозвачи и пропускане на шофьора пеша за снабдяване със съответното разрешително. Посочва, че служителят работи в системата на митницата от 2018 г., като според проведените ежегодни атестации преобладаващо е получавал оценка изпълнението отговаря на изискванията и е повишаван в ранг, без данни за предишни налагани дисциплинарни наказания. Приема, че наказващият орган не е отчел изключителната натовареност на служителя по обработване на 150-170 камиона за един ден. По тези съображения достига до извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилна преценка на административния орган по отношение на съразмерността на наложеното наказание, поради което отменя оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. След обстоен анализ на събраните от дисциплинарно разследващия орган и в хода на съдебното производство доказателства съдът достига до правилно заключение за незаконосъобразност на заповедта. От данните по делото е видно, че според докладна записка до директора на Митница Бургас рег. 32-63910 от 16.02.2023 г. на и.д. началник на МП Лесово, съответно за резултатите от която е уведомен директора на Агенция Митници, в системата на ПТРР на МП Лесово е извършена проверка на обработените износни декларации на турски товарни автомобили за периода от 01.09.2022 г. до 31.01.2023 г., обективираща допуснати идентични нарушения от 12 митнически служители. От установените нарушения, за тези по т. 1 и т. 2 като извършител е посочен оспорващият пред първата инстанция. Прието е, че на 09.09.2022 г. и 30.09.2022 г. на МП Лесово, трасе Изход товарни автомобили при инспектор З. К. са пристигнали турски товарни автомобили с посочени регистрационни номера. Съгласно вписаните данни в CMR превозите са за Ирак, като товарните автомобили са регистрирани в системата с разрешително образец 5, вместо необходимото разрешително образец 4а. Според приключила с доклад рег. 32-109448 от 21.03.2023 г. проверка на ръководителя на Инспектората в Агенция Митници, К. не е осъществил ефективен документен контрол на представените документи за двете ППС - за трета страна, за което е било необходимо разрешително образец 4а и не е пристъпил към продажба на разрешително образец 4b за посочените суми. Според протокол от заседание на 29.03.2023 г. на дисциплинарния съвет в Агенция Митници, по случая е образувано дисциплинарно дело 5 от 2023 г., по което след обсъждане на събраните доказателства по отношение деянията, касаещи този служител, е изразено становище за извършване описаните в доклада на Инспектората дисциплинарни нарушения и е направено предложение да му бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. К. е уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство и е поканен да се яви в определен час на 26.04.2023 г. в Инспектората в Агенция Митници за запознаване с материалите по преписката. За срещата е съставен протокол П-59/32-158727 от 26.04.2023 г. Според свидетелските показания по делото, всички наказани служители общо са запознати с доказателствата по дисциплинарното дело посредством видео-прожектиране в конферентна зала на материалите от дисциплинарната преписка. На същия ден оспорващият е поканен за изслушване и даване на писмени обяснения по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, след което му е предоставена възможност за писмено становище. В оспорената заповед е описано извършеното нарушение от фактическа страна, а от правна е прието, че осъществява фактическия състав на две дисциплинарни нарушения - неизпълнение на служебните задължения по чл. 89, ал. 21, т. 1 ЗДСл и неспазване на правилата на КПСДА и на Кодекса за поведение на митническите служители (КПМС). Настоящият състав не споделя изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при запознаването на служителя с материалите, събрани в хода на дисциплинарното производство и неговото изслушване по реда на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. От данните по делото безспорно се установява, че К. е наясно с фактите и с нарушението, за което му е наложено наказание. Оспорената заповед е постановена, след като е изслушан от дисциплинарно наказващия орган и след като му е предоставена възможност за ангажиране на писмени обяснения, каквито са представени с административната преписка. В тази връзка неправилно съдът приема, че процедурата по чл. 93, ал. 1 ЗДСл не е спазена, поради което правото на защита на държавния служител не е накърнено. Това обаче не се отразява на крайното заключение за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати нарушения на формата и на материалния закон. Правилен е изводът за неспазване на изискванията по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл. По отношение на първото нарушение в заповедта е описано поведението на служителя, обстоятелствата, при които то е извършено и служебните задължения, които са виновно нарушени. По отношение на второто нарушение липсват мотиви и обосновка относно фактическите действия и бездействия на служителя, квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като нарушения на КПСДА и КПМС. Общото и бланкетно позоваване на етичните правила, приети за нарушени в хипотезата на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл, не е достатъчно да мотивира заповедта в тази част, тъй като не е посочено поведение на служителя, което да се подведе под конкретни и задължителни правила за поведение, нарушаването на които да води до ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Неизлагането на съображения в тази насока прави заповедта немотивирана, тъй като не е установено в какво се изразява второто нарушение. Правилно съдът приема, че дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 91, ал. 1 ЗДСл при определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание да обоснове преценката си с оглед тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното служебно поведение на държавния служител. Съдържащите се в заповедта лаконични мотиви, че посочените обстоятелства са съобразени предвид приобщените от доклада на проверката доказателства, както и формалното позоваване на текста на чл. 91 ЗДСл, се приравняват на липсата на такива и обуславят извод за немотивираност на заповедта. Не е осъществена персонална преценка на цялостното поведение на конкретния служител, формата на вината, не е обсъдено при какви условия е извършено нарушението - изключителното натоварване и интензитет на работата на служителя през м. септември 2022 г. Отсъствието на мотиви, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, съставлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Допуснатите нарушения във формата обосновават и материална незаконосъобразност на административния акт. Описаните в оспорената заповед факти сочат на поведение на служителя, което представлява неизпълнение на служебни задължения, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДС. В същото време осъщественото деяние не попада в хипотезата на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДС предвид липсата на мотиви, обосноваващи нарушение на правилата за етично поведение на КПСДА и КПМС. При отсъствие на второто от посочените две дисциплинарни нарушения заповедта е незаконосъобразна, тъй като наложеното наказание се явява несъответно на тежестта на извършеното. Изложените в тази насока съображения от първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Противно на доводите в касационната жалба не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебната проверка е извършена в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Обжалваното решение отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, а съдебното производство е проведено при правилно разпределена доказателствата тежест между страните и при спазване на процедурните правила. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция, които Агенция Митници следва да му заплати в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 25.01.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,